Решение № 192 от 19.07.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. К., 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20245510200332 по описа за 2024 година Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0284-002735 от 10.01.2024 г. на ВПД Началник Група в ОДМВР-С.З., РУМВР-К.. Жалбоподателят С. Е. Т., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В с.з. редовно призован, не се явява, но жалбата му се поддържа от адв. Р. К., който моли съда да отмени НП.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В писмено становище на гл. юрисконсулт А. се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е частично основателна.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 26.12.2023 г. в 17.46 часа в гр. К., кв. „И.“ до № ** в посока юг-север жалбоподателят е управлявал сам л.а. „***“ с рег. № ***** с концентрация на алкохол в кръвта си 1,20 ‰, установено с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARPM 0705 с проба 1

**** в 17.53 часа на 26.12.2023 г. и не е носил свидетелство за регистрация на МПСво, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. съответно с чл. 174, ал. 1, т. 2 и с чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП. Издаден е бил Талон за изследване № ***** и 7 бр. холограмни стикери с № *****.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 1132022 от 26.12.2023 г., Протокол за предупреждение, Талон за изследване № ***** с холограмен стикер с № *****, извлечение от паметта на техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARPM 0705, лабораторна справка, ЗППАМ № 23-0284-000627 от 26.12.2023 г., ЗППАМ № 23-0284-000626 от 26.12.2023 г. и показанията на св. К., които кореспондират помежду си.

В с.з. фактическата обстановка не се оспорва, но се оспорва редът, по който е бил установена употребата на алкохол, доколкото се възразява, че жалбоподателят не е получил Талон за изследване № *****.

От показанията на св. Д. К. се установява, че жалбоподателят е получил талона срещу подпис.

От самия талон обаче не се установява получаването на талона. Действително представеното първоначално копие на талона е нечетливо, но и от представеното ново копие не се установява, че талонът е бил получен срещу подпис.

При противоречие между гласните доказателства и писмено доказателство, предвиждащо специален ред за удостоверяване на някои факти с правно значение, предимство има специалния ред. В случая този на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата).

Следователно показанията на св. К. не са достоверни.

Следователно Талон за изследване № ***** е бил издаден, но не е бил връчен и не е налице отказ от получаване.

Следователно не се доказват обстоятелствата в този смисъл, посочени в НП.

Установяването употребата на наркотични вещества е обвързано от реда на Наредбата (чл. 174, ал. 4 от ЗДвП) и от тази гл. точка представлява елемент от фактическия състав на нарушението, но в случая редът по Наредбата не е бил спазен.

Извършването на лабораторно медицинско изследване е още една възможност за точно установяване употребата на наркотични вещества и има предимство пред техническия тест. В случая не е била дадена такава възможност на жалбоподателя.

Безспорно налице е валидно техническо изследване с технически изправен уред, но с невръчването на талона, жалбоподателят не е възприел, че следва да изпълни предписанието за лабораторно изследване.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 1 от НК незнанието на фактическите 2 обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението, изключва умисъла относно това нарушение.

Следователно жалбоподателят не извършил нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП от субективна страна, поради което НП в тази му част следва да се отмени като незаконосъобразно. Случаят е почти сходен с този с отменително решение по АНД № 554/23 г. (отказ от тест и мед. изследване), потвърдено с Решение № 2140 от 28.06.2024 г. по КАНД № 314/24 г. на АС-С.З.

Що се отнася до оспореното в жалбата нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – неносене на свидетелство за регистрация, същото се потвърждава от събраните по делото доказателства, поради което в тази част НП се явява обосновано. Правилно АНО е наложил наказание по съответната санкционна норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в абсолютен размер от 10 лв.

Не се приема възражението на адв. Р. К., че е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП относно мястото на нарушението. В НП като място на нарушението е било посочено гр. К., кв. „И.“ до № **. От справка на Община К. се установява, по тези данни не може да се определи точно местоположение, но тази справка няма решаващо значение. Изискването за посочване на място на нарушение е в две направления. Първото. Мястото на нарушението го индивидуализира наред с времето и начина извършването му и същевременно разграничава от др. нарушения. Второто. Мястото дава възможност на АНО и съда да преценят териториалната си компетентност да разгледат случая.

Съдебната практика познава и по общи случаи за определяне и посочване на място, а в случая са били посочени град, квартал и номер.

Следователно не е налице допуснато нарушение на процесуалните правила и не се установяват въобще нарушения на тези правила, нерелевирани от жалбоподателя и защитникът му.

Следователно в тази част НП следва да се потвърди, а това дава основание на съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лв. съгл. чл. 27е, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ за изготвянето на становище по делото.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0284-002735 от 10.01.2024 г. на ВПД Началник Група в ОДМВР-С.З., РУМВР-К., с което на жалбоподателят С. Е. Т.

ЕГН ********** са били наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 1000 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС-во за срок от 12 месеца, а 3 в останалата му част, с която на жалбоподателя е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лв., го ПОТВЪРЖДАВА

ОСЪЖДА жалбоподателят ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР-С.З., ЕИК 1290009952 - BG30UNCR76303100115626 сумата от 80 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - С.З..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4