Решение № 2459 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2459 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110123854 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Oбразувано e по искова молба на „*** срещу ***, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 29.05.2022 г., около 10:30 часа, в ***** лек автомобил марка „***, модел „***“, рег. № ****, управляван от Н. Г. С., по време на движение от *** към ***, като преминава през несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно, реализира ПТП, при което били нанесени щети на автомобила. За реализираното ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1831569/29.05.2022 г. Ищецът сочи, че към датата на ПТП посоченият автомобил е бил застрахован при него по силата на имуществена застраховка „**** със срок на застрахователно покритие от 24.06.2021 г. до 23.06.2022 г. Твърди, че във връзка с процесното ПТП била образувана преписка по щета № 5000-1261-22-251708, като при извършения оглед на автомобила била констатирана щета – спукана задна лява гума. В съответствие с установените щети и на база на опис, експертиза и оценка застрахователят определил обезщетение в размер на 73,90 лв., което обезщетение било изплатено на собственика на автомобила с преводно нареждане от 12.07.2022 г. Твърди, че до ответника била изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното обезщетение, получена на 16.09.2022 г., но *** не заплатила претендирана сума. Излагат се правни доводи за ангажиране отговорността на ответника във връзка с реализираното пътнотранспортно произшествие на път, стопанисван от ***, тъй като съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1 за организиране движението по пътищата от 17.01.2001 г. „стопанин на пътя“ е собственикът или администрацията, която управлява пътя; по аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, управител на пътя е кметът на съответната община, следователно той е и 1 стопанин на пътя; съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за пътищата управлението на пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като, видно от § 1, т. 14 от ДР на Закона за пътищата, поддържането на пътищата е „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година...“, а съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, организират и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 73,90 лв. – заплатено застрахователно обезщетение по щета № 5000-126122-251708, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 24,79 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 27.09.2022 г. до 24.04.2025 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ***, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че по делото не се установява безспорно как и къде е настъпило произшествието. Оспорва наличието на дупка на пътното платно, както и механизма на настъпване на ПТП. От доказателствата по делото не се установявали механизмът на твърдяното ПТП, съществуването на дупка на пътното платно, характерът и размерът на вредите. Излагат се съображения, че застраховката не била валидна, тъй като не отговаря на изискванията на КЗ – застрахователят представил документ за техническа изправност на МПС, с регистрационен номер и рама, различни от тези на посочения в исковата молба автомобил, поради което не се установявало автомобилът да е технически изправен към момента на ПТП. По тези съображения ответникът счита, че не са налице предпоставките за суброгиране на застрахователя в правата на увреденото лице. Не били представени доказателства, че водачът не е употребил алкохол или наркотик, както и дали е съобразил поведението си в конкретните условия на пътя. Ответникът не оспорва, че обезщетението е платено. Оспорва размера на иска като завишен. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира следното от фактическа и от правна страна:

Нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди на застрахованото имущество, това, което е платил на застрахования.

Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице-възложител дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право:

2 валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка „*** на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие в срока на застрахователно покритие – ПТП, причинено от наличието на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно (дупка) на общински път; видът, характерът и размерът на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил и причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и причинените вреди; предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно: противоправното поведение (действие или бездействие) на служители на ответника или на лица, които същият е натоварил с поддръжката на пътя, причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди на застрахования, причинноследствената връзка между противоправното поведение на виновните лица и причинените вреди; плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума, да обори законоустановената презумпция за вина на своите служители, да установи, че е обезопасил и обозначил процесната пътна неравност, както и да докаже наличието на други обстоятелства, изключващи отговорността му, както и останалите възражения, съдържащи се в отговора на исковата молба.

От приложената по делото застрахователна полица № 93002110041779/23.06.2021 г. се установява, че между „*** и Н. Г. С. е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ със срок на валидност от 24.06.2021 г. до 23.06.2022 г. за л.а. марка „***, модел „***“, рама № ************, рег. № **** - собственост на С..

От събраните писмени доказателства се установява, че на 29.05.2022 г. водачът Н. Г.

С. е подала до ищеца уведомление за застрахователно събитие, настъпило на 29.05.2022 г., към 10:30 часа, при движение по ***, при което С. попаднала на дупка, пълна с вода, и спукала задна лява гума и увредила джантата. Посочено е, че органите на МВР са уведомени за произшествието.

По повод декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по щета № 5000-1261-22-251708, по която са изготвени доклад и опис-заключение, като е определено обезщетение въз основа на експертна оценка на застрахователя. По делото е отделено за безспорно, а и се установява от представено преводно нареждане от 12.07.2022 г., че ищецът е заплатил в полза на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 73,90 лв.

С факта на изплащане на застрахователно обезщетение застрахователят е приел, че е налице покрит риск, като по делото не се установява да се налице някоя от хипотезите на чл.

408, ал. 1 КЗ, обуславяща обуславяща отказ от изплащане на обезщетение.

Не е спорно, че от ищеца е изпратена регресна покана за възстановяване на изплатеното обезщетение, която е получена от *** на 16.09.2022 г., като с писмо от 27.09.2022 г. ответникът е уведомил застрахователя, че счита претенцията за неоснователна.

Като доказателство по делото е приет протокол за ПТП № 1831569/29.05.2022 г., съставен от младши автоконтрольор при ОПП - СДВР при посещение на място, в който е отразен механизмът на ПТП и е съставена схема – отбелязано е, че при движение на л. а.

„*** ***“, рег. № ****, рама № ************, управляван от Н. Г. С. по ***, с посока на движение от *** към *** и пред № 20, автомобилът е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, пълна с вода, в резултат на което са му нанесени щети.

По делото е разпитана свидетелката Н. Г. С. - водач на увредения автомобил. Спомня си, че е претърпяла ПТП – попаднала в необозначена дупка на *** в ***** при движение от *** към ***, при което спукала гума. Заявява, че времето било лошо, както и че в процесния 3 участък имало дупки, пълни с вода, които се опитвала да избегне, минавайки вляво и вдясно, но попаднала в най-дълбоката. Сочи, че е спукала задна гума, но не помни коя. Инцидентът станал през почивен ден. Свидетелката си спомня, че е повикала полиция и пресдставител на застрахователя си. Заявява, че е получила застрахователно обезщетение.

В производството е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, от което се установява следният механизъм на ПТП: на 29.05.2022 г., около 10:30 часа, лек автомобил „*** ***“, рег. № ****, се движи по ***, с посока към *** и срещу № 20, попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, пълна с вода. Според вещото лице описаните в протокола за ПТП увреждания на автомобила - задна лява гума и задна лява джанта, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 104,47 лв. с ДДС.

Съдът дава вяра на заключението на САТЕ, доколкото същото е компетентно изготвено и обосновано.

Въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото настоящият съдебен състав приема за установен следният механизъм на ПТП: на 29.05.2022 г., около 10:30 часа, лек автомобил марка „***, модел „***“, рег. № ****, управляван от Н. Г. С., при движение по *** в ***** с посока *** към ***, срещу адрес *** № 20, попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, пълна с вода.

Посоченият механизъм се установява, на първо място, от представения по делото протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставляващ официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, т. е. съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия – така решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о. и решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о.

Съдът намира, че приложеният по делото протокол за ПТП е съставен, след като е било извършено посещение от органите на МВР на мястото на произшествието, което обстоятелство се установява от протокола, където в графа „посетено на място“, при възможни отговори „да“ или „не“, опцията „не“ е зачертана с „х“, което води до извод, че местопроизшествието е било посетено от съставителя на протокола. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на МВР след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила, наличието и разположението на дупката на пътя и на щетите по автомобила, както и за липсата на сигнализация за дупката на пътното платно или нейното обезопасяване. Ответникът не е опровергал в процеса на доказване материалната доказателствена сила на процесния протокол за ПТП, поради което отразените в него обстоятелства следва да се приемат за настъпили.