Определение № 1702 от 25.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1702 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501351 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Сити кеш“ООД,ЕИК-202531869,чрез адв.Хр.М. против определение № 3232/14.03.2024г.,постановено по гр.д.№ 8900/23г.по описа на Районен съд- Пловдив,5-ти гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение,иска се отмяната му и изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските,като се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адв.възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост.

Ответникът по частната жалба Г. С. Г.,ЕГН-********** намира същата за неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор.

Пловдивският окръжен съд,след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е частично основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове на Г. С. Г., представляван от адв.Д.М. против „Сити кеш“ООД с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр.с чл.26 от ЗЗД за признаване за установено между страните нищожност на клауза от договор за паричен кредит и чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца недължимо платената по недействителната клауза сума,при цена на двата иска общо в размер на 610,78лв.Към становище по делото от 09.08.23г от ищеца са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие,сключен между ищеца и адв.Д.М.,в който е уговорено безплатно оказване на правна помощ при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв-защита на материално затруднено лице.Впоследствие е представен и списък на 1 разноските,в който се претендира по чл.38,ал.2 от ЗА адв.възнаграждение в размер на по 480 лв.с ДДС за всеки от двата иска.

С писмения отговор на ответника,депозиран на 28.07.23г.е направено възражение за прекомерност на адв.възнаграждение по чл.78,ал.5 от ГПК.

С решението, чието изменение в частта за разноските се иска,предявените от ищеца искове са били уважени,а съдът е присъдил разноски в негова полза по размер,определен в чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ-960лв.с ДДС(по 480лв.за всеки от обективно съединените искове).

Решението е атакувано в частта за разноските с молба по чл.248 от ГПК от ответника,който възразява,че ищецът не е материално затруднено лице и представя в тази връзка справка от ТД на НОИ към 17.01.24г.,от която е видно,че осигурителния доход на ищеца за м.09,10 и 11.2023г.е 1636,64лв.Иска също съда да съобрази най-новата практика на СЕС-Решение С-438/22г. от 25.01.24г.

С обжалваното определение ПдРС е оставил молбата без уважение,като е изложил мотиви,че според цитираната практика на ВКС преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА следва да бъде направено с оглед конкретните данни по делото.В тази връзка съдът посочва,че страната не е оспорила своевременно искането за присъждане на възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА и не следва да се преценява дали действително ищецът разполага с достатъчно средства,за да заплати адв.възнаграждение.Едва с молбата по чл.248 от ГПК се навеждали твърдения в тази насока и доказателства-справката от ТД на НАП,която не била достатъчна,за да обоснове извод за възможностите на ищеца да заплати адв.възнаграждение.За неоснователно е намерено и искането за намаляване на адв.възнаграждение,като е прието,че дейността на адвоката не се изчерпва само с депозиране на идентични искови молби,а същият е взел активно участие по делото чрез депозиране на становища,присъденото възнаграждение е в минималните размери по НМРАВ и е съобразено с материалния интерес,фактическата и правна сложност на делото и положените усилия от проц.представител по осъществяване защита по делото.

Настоящата инстанция споделя само отчасти тези изводи на първоинстанционния съд.

На първо място правилно ПдРС е посочил,че ответникът не е оспорил своевременно искането на ищеца за присъждане на адв.възнагражение по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв,а е направил това едва след приключване на устните състезания,с молбата по чл.248 от ГПК.Пак с тази молба е представил и доказателства-справка от ТД на НАП,а е следвало да направи това в хода на производството,преди даване ход по същество на спора,за да може и съдът да разпредели доказателствената тежест по отношение на това дали Г. е материално затруднено лице.Дори и да се приеме представената справка,тя сама по себе си не е достатъчна,за да може съда да прецени дали ищеца е материално затруднен или не,доколкото не са събрани и други доказателства в тази насока-притежавано от него имущество,задължения на ищеца,брой членове на семейството,други доходи и др.обстоятелства.

На следващо място с оглед цитираното по-горе Решение на СЕС съдът не е обвързан от минималните размери на адв.възнаграждения,определени в НМРАВ и при определяне на възнаграждението следва да изхожда от няколко критерия.Част от тях са посочени от районния съд-обема извършена от адвоката работа по подготовката и защитата по делото,депозирането на искова молба и на становища.Съдът обаче не счита,че адв.възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото-такава сложност няма,по подобен род дела е налице вече постоянна и непротиворечива практика на съдилищата.Не са били осъществени при разглеждане на делото специфични действия за защитата по някой от исковете,процесуалният представител не се е явил на нито едно от проведените съдебни заседания.Като се вземе предвид изложеното,а също вида и цената на 2 предявените искове,настоящата инстанция намира,че следва да се определи адв.възнаграждение за ищеца в размер на 300лв.(360лв.с ДДС)за всеки от предявените искове,или общо адв.възнаграждение в размер на 720лв.

С оглед на изложеното по-горе обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се измени решението на ПдРС в частта за разноските,като се осъди ответника да заплати на ищеца адв.възнаграждение в размер на 720лв. на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3232/14.03.2024г., постановено по гр.д.№ 8900/23г. по описа на Районен съд- Пловдив,5-ти гр.с., с което е оставена без уважение молбата на „Сити кеш“ООД,ЕИК-202531869 з а изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение № 514/02.02.2024г.,постановено по гр.д.№ 8900/23г.на ПдРС в частта за разноските, като:

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА,които е осъдено „Сити кеш“ООД,ЕИК-202531869,със седалище гр.София да заплати на адвокат Д. В. М.,гр.***,от 960 (деветстотин и шестдесет)лв.на 720(седемстотин и двадесет)лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3