Решение № 9208 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9208 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №

20251110141447 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 254983/24.07.2025 г. на Ж. Д. Ш., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. „НН“ № 16, ет. 3, ап. 9, чрез пълномощника си адв. Б. Г. Й., със съдебен адрес: гр. София, бул. С Наум № 55 срещу "К" ЕАД, ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "В" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б", представлявано от СРЯ в, и "АТ" ЕООД, ЕИК: ...., гр. София, гр. София, бул. "В" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б", представлявано от Ива Михайлова Шаламанова, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание: установителен по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1. предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване за Договор за потребителски кредит № 3006473 от 08.07.2024 г., сключен между ищеца и „К“ ЕАД, поради противоречие със закона, с цена на иска 3746,40 евро/7327.33 лева, в това число главница по кредит от 3067,75 евро/6000 лв. и договорена лихва в размер на 678,65 евро/1327.33 лева и установителен иск правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл, 19, ал.4 от ЗПК във вр.чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК вр. с чл. 143 от ЗЗП за прогласяване за нищожен на Договор за предоставяне на поръчителство от 08.07.2024 г. към договор за потребителски кредит № 3006473 от 08.07.2024 г., сключен между ищеца и втория ответник, поради заобикаляне на Закона, евентуално накърняване на добрите нрави, с цена на иска 2946,01 евро/5761.89 лева.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за потребителски кредит № 3006473 от 08.07.2024 г., сключен с „К“ ЕАД, съгласно който трябва да върне сумата по кредита която се явява сума от 8226.11 лева, при сума на получаване 6000 лева, при срок на кредита от 24 месеца; застраховка на стойност 696.92 лв., фиксиран лихвен процент по кредита от 19.48 %, годишен процент на разходите (ГПР) от 21.32%. Договорът е с краен падеж на вземанията 10.07.2026 г. Общият размер на всички плащания е 7327.33 лева.

Ищецът твърди, че в чл. 1, ал. 1 от Договора за поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник, Поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „К“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „К“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит („Договор за поръчителство“). За поемане на задълженията по ал. 1 Потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, като в случай, че Поръчителят изпълни задължения на Потребителя по Договора за потребителски кредит, Поръчителят има право да 1 поиска от Потребителя: 1. Възстановяване на сумата на платените от Поръчителя задължения на Потребителя по Договора за потребителски кредит; 2. Законната лихва върху платената от Поръчителя сума по т. 1 за периода от деня на плащането на задълженията на Потребителя към „К“ ЕАД до възстановяване на сумата по т.1; 3. Разноските, които Поръчителят е направил, след като е уведомил Потребителя за постъпилото от „К“ ЕАД искане за плащане съгласно чл. 3, ал. 2, като възнаграждението на Поръчителя е в общ размер 2946,01 евро/5761.89 лева, дължимо за целия период на действие на договора за кредит. Възнаграждението на Поръчителя е платимо на месечни вноски, като Потребителят има право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на „К“ ЕАД открита в Банка ДСК, за което „К“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на поръчителя.

Ищецът твърди, че Кредиторът не е включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към ГПР, нито застрахователната премия (като е включил като част от главницата) като стремежът му по този начин е да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит е предвидено, че задължително условие за потребителя е да сключи договор за поръчителство, но това възнаграждение за поръчителство в размер на 5232.59 лева, не е посочено в общо дължимата сума от потребителя по кредита, нито пък това възнаграждение е било включено при формиране на ГПР, макар и да представлява сигурен разход за потребителя. Ето защо, ищецът счита, че съгласно чл. 22 от ЗПК, че поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът е нищожен.

В случая, според ищеца, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Счита също така, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, защото ГПР е различен от посочения в договора, като кредиторът вписвайки ГПР от 21.32% е заблудил потребителя. посочването в потребителския договор на ГПР, който не е реално прилагания освен другото е и „заблуждаваща търговска практика“. Счита, че посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл.68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Счита, че Кредиторът е нарушил правата му като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР, като поради нищожност на договора за кредит, не е произвела действие уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник.

Ищецът твърди, че при актуална справка относно „К“ ЕАД и „АТ“ ЕООД в Търговския регистър, става ясно, че едноличен собственик на капитала на „АТ“ ЕООД е „К“ ЕАД с ЕИК ............, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за представяне на поръчителство, „К“ е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. А в чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора за представяне на поръчителство поръчителя може да плаща възнаграждението направо по банковата сметка на „К“ открита в Банка ДСК. Тази свързаност обуславя извод, според ищеца, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на всички доказателства. При тези данни, двата договора са неизменно свързани един с друг и кредитодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора за кредит, защото е предвиден като условие за одобряване на искането. Ищецът счита, че поради това, че се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема (чл. 4), това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, поради което твърди, че посоченият в договора за кредит ГПР от 21.94 % не отговаря на действителния такъв.

От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „К“ юридическо лице поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 2 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При не посочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатствало за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на така наречените „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаване на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. Следва, че потребителят, за да ускори разглеждането на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „Договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.

Предвид изложеното, ищецът твърди, че в конкретния случай Договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Счита, че като акцесорен единствената причина за сключването на договора за поръчителство е договорът за кредит и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство. предвид недействителността на договора за кредит, липсва основание за сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Твърди, че Договорът, сключен между потребителя и „К“ ЕАД, и договорът сключен между потребителя и „АТ“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията.

Възнаграждението за поръчителство е в много голям размер, при което и е неравноправно по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП и във вр. с чл. 146, ал. 1, като клаузата, в която е определено същото, е нищожна.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като Годишен процент на разходите от общия размер на представения кредит. В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР в размер на 21.94 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите по Кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „АТ“ ЕООД, което се включва в общите разходите по Кредита по смисъла на & 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Според & 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредит на посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Счита, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Но този разход не е включен към общите разходи по кредита, поради което договорения ГПР в размер на 21.32% не е действителният размер.