Определение № 21071 от 07.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21071 гр. С., 07.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110150210 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 26.02.2026 г. (на лист 53 от делото) на ищеца „Т.С“ ЕАД срещу ответницата Г. И. М., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми – 549,32 € – цена за доставена за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к.

„Л.“, *********** (аб. № ********), топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.09.2024 г., до окончателното плащане; 121,51 € – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.11.2022 г. – 10.09.2024 г. ; 7,11 € – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода от месец юли 2022 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.09.2024 г., до окончателното плащане, и 1,56 € – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 15.09.2022 г. – 10.09.2024 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 55483/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

Ищецът твърди, че ответницата била „клиенти на топлинна енергия“, тъй като била собственица на топлоснабдения имот, и била длъжна да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово 1 разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Х.Р“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Г. И. М., с който предявеният иск се признава и се сочи, че между страните е сключено споразумение за разсрочване на дълга.

Ищецът е признал за това споразумение, както и за плащане на всички вноски по него с падеж до 22.02.2026 г. с писмена молба до съда. Моли да му се присъдят само юрисконсултските възнаграждения в заповедното и исковото производство.

По направеното в исковата молба искане за конституиране на трето лице – помагач съдът намира, че същото е неоснователно, доколкото между страните няма спор с оглед признанието на ответника и няма как да възникнат обратни претенции на ищеца към когото и да било.

Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.

150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: всички описани в исковата молба факти; сключено споразумение между страните за разсрочване на дълга до 22.07.2026 г.; че ищецът е платил вноските по споразумението с падеж до 22.02.2026 г. включително.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба и отговора (последните не са оспорени от ищеца).

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: останалите поискани от ищеца доказателства, тъй като същите не са относими към предмета на спора.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от молба то 26.02.2026 г. да се изпрати на ищеца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „Т.С“ ЕАД за конституиране по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК на „Х.Р“ ЕООД като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ищеца.

НАСРОЧВА гражданско дело 50210 по описа за 2025 година на 2

Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 29 юни 2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:

Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът признава исковете.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: всички описани в исковата молба факти; сключено споразумение между страните за разсрочване на дълга до 22.07.2026 г.; че ищецът е платил вноските по споразумението с падеж до 22.02.2026 г. включително.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора (молба от 22.01.2026 г. на ответника) писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК останалите доказателствени искания на ищеца.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „Т.С“ ЕАД, че ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на 3 служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].

Определението може да се обжалва в частта, с която е отказано конституиране на трето лице – помагач, с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца. В останалата част определението не може да се обжалва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4