Определение № 1488 от 14.04.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1488 гр. Варна, 14.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100500781 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивни жалби от К. С. Р., както следва: жалба с вх.№ 261118/27.01.2022г. подадена чрез процесуален представител адв.Г.А. – ВАК и жалба с дх.№ 261287/01.02.2022г., срещу решение №260042/17.01.2022г., постановено по гр.дело № 6042/2020г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от въззивника, при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.441 ГПК, вр. чл.49 ЗЗД срещу Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 лев, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени негативни изживявания, страдания, накърнено човешко достойнство и униние, в следствие на противоправни действия на държавен съдебен изпълнител при СИС при ВРС по изп.д. № 2218/2018г., състоящи се в налагане на запор и предприемане на принудителни изпълнителни действия върху вземания по личната му партида в затвора Варна и затвора Бургас, съставляващи несеквестируем доход, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 308лв., представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда, представляваща пртърпяна загуба, в следствие на противоправни действия на ДСИ по изпълнителното дело, състоящи се в налагане на запор и предприемане на принудителни изпълнителни действия върху вземания по личната партида на ищеца в затвора Варна и затвора Бургас, съставляващи несеквестируем доход в пенитенциарните заведения, от които 210лв.- удържани по изпълнителен лист, издаден в полза на ГДИН-София и 98лв.- такси и съдебни разноски по изпълнително дело, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на исковата молба – 06.02.2020г., до окончателното изплащане на сумата, като ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 100лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Жалбоподателят счита решението за неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния и закон и необосновано. Твърди, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е прието от съда, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Съдът не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради което е достигнал и до неправилни изводи.

Оспорват се като неправилни изводите извода на съда, че сумите, които са удържани от личната партида на ищеца в затвора, не представляват трудови възнаграждения, а са с друг произход и са секвестируеми, както и, че поради това, че ищецът е здравно осигурен не се нуждае от средства, с характер на несеквестируемост. Излага, че от събраните по делото доказателства се установяват твърденията в исковата молба, че удържаните суми по личната партида на ищеца са от получени възнаграждения за труд и от дарения, които по характера си представляват обезщетения-социални 1 помощи от близки лица за задоволяване на елементарни ежедневни битови нужди. Оспорва като неправилен и извода на съда относно неприложимостта на разпоредбата на чл.466 ГПК по отношение на лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, като в тази връзка се твърди, че е нарушена императивната разпоредба на чл.466, ал.1 ГПК и разпоредбата на чл.3 ЗИНЗС.

Посочва също, че от представените поделото доказателства безспорно се установява извършване на противоправни действия от ДСИ при принудителното изпълнение, в нарушение на разпоредбите на чл.446а, ал.5 и чл.442а ГПК. По изложените в жалбите съображения, моли обжалваното решение да се отмени като неправилно и се постанови ново, с което предявените искове да се уважат.

Отправено е искане за приемане на представени и неприети от първоинстонционният съд писмени доказателства- фишове за извършени удражки от трудово възнаграждение за м. януари 2019г.- м.април 2019г., м. юни 2019г. и месец юли 2019г. и утвърден от Министъра на правосъдието график от 2017г. Искаенто е обосновано с допусното от първоинстонционния съд процесуално нарушение при събирането на доказателства.

Подадена е и частна жалба срещу постановеното по същото дело определение №260243/07.03.2022г., с което е оставена без уважение молбата на К.Р. за изменение на решението в частта за разноските. Счита, че в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципите за правото на достъп до съд и справедлив процес е да се натовари с разноски лицето, което търси защита по реда на ЗЗДискр. Моли определението да се отмени като неправилно.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Министерство на правосъдието е депозирала отговор на жалбата, в който се изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Представено е и писмено становище, в което са изложени доводи за неоснователност на частната жалба.

Третото лице – помагач на страната на ответника не е изразило становище по жалбата.

Жалбите са депозирани от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок.

Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което жалбата е допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Във връзка с доказателствените искания, съдържащи се във въззивната жалба, съдът съобрази следното:

Искането за приемане на писмени доказателства – фишове от заплати, във връзка с установяването на твърденията на ищеца за извършване на удръжки от получавани трудово възнаграждения следва да бъде оставено без уважение. ВРС не е извършил процесуално нарушение при допускането на поисканите от страните доказателства и разпределението на доказателствената тежест за доказване на твърдяните факти. С определението си по чл.140 ГПК и в съдебно заседание, съдът се е произнесъл по всички направени от страните доказателствени искания, като е уважил исканията на ищеца и на ответника за събиране на писмени и гласни доказателства. Въпреки дадената възможност, ищецът не отправил своевременно искания за събиране на нови доказателства и не е ангажирал такива в срок до първото заседание по делото.

Ищецът не е навел и твърдения за нововъзникнали факти и обстоятелства и не по смисъла на чл.147 ГПК.

Настоящият състав на съда, счита, че не са налице предпоставките за допустимост на доказателствата съгласно чл.266, ал.3 ГПК, като не е налице и задължение за съда служебно да допуска и събира доказателства по смисъла на т.1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Поради изложеното, искането за приемане като доказателства по делото на фишове за трудови възнаграждения на ищеца е недопустимо, като преклудирано, предвид разпоредбата на чл.266 ГПК, поради което следва да се остави без уважение.

Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивни жалби с вх.№ 261118/27.01.2022г. и вх.№ 261287/01.02.2022г. от К. С. Р., срещу решение №260042/17.01.2022г., постановено по гр.дело № 6042/2020г. по описа на ВРС.

ОСТАВЯ без уважение доказателственото искане, обективирано във въззивната жалба вх.

№ 261287/01.02.2022г за приемане като доказателства по делото на фишове трудови възнаграждения за м. януари 2019г.- м.април 2019г., м. юни 2019г. и месец юли 2019г. и утвърден от Министъра на правосъдието график от 2017г., като недопустимо.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 17.05.2022г. от 9,30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3