Решение № 954 от 31.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 954 гр. София, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000501885 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби на двете страни по делото срещу неизгодните да тях части от решение № 822 от 20.02.2023 г. на СГС, I – 15-ти състав, по гр.д.№ 5839/2021 г.

Въззивна жалба с вх.№ 30103/30.03.2023 г. ( по регистратурата на СГС) на ищеца „ Таратога“ ЕООД, град София , чрез пълномощника – адвокат М. Е.

- Т. от САК - е насочена срещу решението в частта , с която са отхвърлени исковете му по член 49 от ЗЗД и член 86 от ЗЗД срещу Агенцията по вписванията за вземания от обезщетение за пропусната полза в размер от 96 300 лева и мораторна лихва в размер на 6 125,75 лева . Съдържа оплаквания за необоснованост на извода в решението за липса на причинно – следствена връзка между пропуска на ищеца да увеличи имуществото си с разликата между цената на имота по постановлението за възлагане и по предварителния договор и противоправното поведение на неговите служители да отразят в издадените 3 броя удостоверения за вписванията по партидата на считания от ищеца праводател „ АЙ ВИ КЕЙ“ извършената с акта от 16.11.2010 г.

1 продажба на апартамент № 10, закупен от ищеца по реда на публична продан; пропускът, наличен преди и след подписването на предварителния договор, е дал основание на ищеца да счита, че няма противопоставими нему права на трети лица и може да уговори прехвърлянето на имота . Изложен е довод, че ако пропускът не беше допуснат, възбрана не би била наложена, публична продан не би била проведена, постановлението за възлагане на имота на ищеца не би било вписано, ищецът като добросъвестен обещател ( не е знаел за заведения срещу него иск на приобретателя „ АРТЕМА ИМОТИ“ ЕАД ) не би поел задължение с предварителния договор да продаде имота на трето лице , че сигурното увеличение на имуществото му е осуетено от поведението на ответника .

Въззивната жалба с вх.№ 21945/8.03.2023 г. ( по регистратурата на СГС) на ответника - Агенция по вписванията чрез пълномощника Н. И. – директор на дирекция ПОЧРД - е насочена срещу решението в частта, с която са уважени исковете за вземания от обезщетение за претърпяна загуба в размер от 85 000 лева и мораторна лихва в размер от 1 109,81 лева. С жалбата са оспорени изводите в решението за наличието на причинно – следствена връзка между противоправното поведение, съставляващо издаване три удостоверения от 28.08.2014 г. ; 5.11.2014 г. и 16.04.2015 г. и вредите по довод, че издаването им е станало след постановлението за възлагане от 21.01.2014 г. и ищецът се е легитимирал като собственик при сключването на предварителния договор с постановлението, а не с удостоверенията; Агенцията , а не Министерство на правосъдието, е възложител на работата , във връзка с която са издадени ; причинно – следствената връзка е прекъсната със : сключването от недобросъвестния ищец на предварителен договор с цел не да бъде извършена продажба, а да се създаде „ привидно правно основание “ за претендиране на вреди, съизмерими с необичайно високия задатък ; пропуска му да избегне връщането на задатъка, като се позове на погасяването на вземането по давност ( по направеното с отговора на исковата молба, но неразгледано от съда възражение ) ; неполагането от ищеца на дължимата грижа за проверка на правния статут на имота чрез снабдяването с удостоверение за лице по член 47,ал.2, б. „а“ и член 45,б. „ а “от ПВп за „ Ай Ви Кей“ ЕООД , а не само въз основа на удостоверението за имот по член 47,ал.2,б. „б“ от ПВп, с което се е снабдил ЧСИ в рамките на изпълнителното дело.

2

Всяка от страните изразява в отговор на въззивната жалба становище, че подадената от насрещната страна жалба е неоснователна .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговорите, изразените от представителите на страните в откритото съдебно заседание и в представените по делото писмени защити становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо - дейността по нанасянето на данни в персоналните партиди и тяхното удостоверяване , от чието неточно / грешно извършване, ищецът твърди да са произлезли претендираните за обезщетяване вреди , се осъществява от служителите в Службите по вписвания –член 7,9 и член 36 от ПВ и член 42, член 44 – член 48 от ПВ ( в действалата редакция ) и АВ като възложител на работата е надлежен ответник по предявените искове - член 49 от ЗЗД и член 49 от ПВ . Решението е правилно в една част и неправилно в останалата част .

Обжалваното решение е постановено по предявени с искова молба с вх.

№ 494/7.05.2021 г. ( по регистратурата на СГС) , поправена по указания на съда с посочване на надлежен ответник с молба с вх.№ 8712/14.07.2021 г., на „ Таратога“ ЕООД, град София срещу Агенцията по вписванията обективно съединени искове по член 49 от ЗЗД и член 86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати обезщетения за имуществени вреди – претърпяна загуба в размер 85 000 лева ( предмет на обжалваното от ответника осъдително решение ) и пропусната полза в размер от 93 600 лева ( разлика между заплатената цена по постановлението за възлагане и уговорената в предварителния договор цена ) и обезщетения за забава , определени по размер от законната лихва, в размери от 1 109,81 лева ( предмет на обжалваното от ответника осъдително решение ) и 6 125,75 лева .

Исковете са основани на твърдения, че на 4.11.2014 г. ищецът , като собственик на апартамент № 10, находящ се в град ***, СО – район „***“ , ЖК „ ***“,бл.* на основание влязло в сила на 29.01.2014 г. постановление за възлагане от 21.01.2014 г. по изпълнително дело № 20138460400925 на ЧСИ, с рег. № *** по описа на КЧСИ, сключил с трето лице предварителен договор за продажбата му, с нотариално удостоверяване на подписите за цена в размер на 109 000 лева , от която задатък в размер от 95 000 лева, платим в 10 – дневен срок и заплатен от купувача в пълния му размер и остатък от 14 000 лева, 3 платим в 6-месечен срок от подписване на предварителния договор; срокът за сключване на окончателния договор е удължен до 28.04.2017 г. с анекс от 20.04.2015 г. , а с друг анекс от 10.05.2016 г. сключването на окончателния договор е обусловено от изхода на гр.д.№ 7718/ 2015 г. по описа на СГС с предмет - предявен на 2.07.2015 г. от „АРТЕМА ИМОТИ“ АД срещу ищеца установителен иск за право на собственост върху апартамента ; с влязло в сила на 7.02.2020 г. решение по това дело искът е уважен при констатация за допуснат от служителите на Агенцията пропуск да нанесат съдържанието на вписан под дв.вх.№ 51917 от 16.11.2010 г. и подреден в том 132, акт № 150 от 2010 г. по книгите по вписвания на СВ, град София нотариален акт № 84/16.11.2010 г. , том III, рег. № 4170 , нот.д.№ 446/ 2010 г. на Нотариус, с рег.

№ *** по регистъра на НК за сключен договор за продажба между „ АЙ ВИ КЕЙ“ ООД и „ АРТЕМА ИМОТИ“ ЕООД в частта на данните за продажбата на апартамент № 10 в партидата на продавача - длъжник по изпълнителното дело и извод, че на ответника (настоящ ищец) „Таратога“ ЕООД е противопоставимо вещното право на „ АРТЕМА ИМОТИ“ , като придобито по предходно ( преди налагането на възбраната ) вписан акт за продажба ; ищецът върнал задатъка в двоен размер – 180 000 лева с платежно нареждане от 7.08.2020 г. и не получил сумата за цената с оглед настъпилите с разрешаване на спора последици на развалянето на предварителния договор ; между виновните и противоправни действия на длъжностните лица на ответника допусната от тях грешка, вписването на възбраната и постановлението за възлагане и вредите от връщането на задатъка и неполучаването на цената поради невъзможността на ищеца да изпълни поетото с предварителния договор задължение има причинно – следствена връзка .

Ответникът – Агенция по вписванията – оспорил исковете , отрекъл всички твърдени като основание на исковете факти ; посочил, че вредите са причинени от незаконосъобразно проведено от ЧСИ принудително изпълнение или от поведение на ищеца ; направил оспорване, уточнено в първо о.с.з. за това, че

„ страните не са имали воля да сключат предварителния договор “ в контекста на твърдението, че документът за него е създаден, за да обслужва доказването на претенцията за вреди ; възражения за : нищожност на анексите поради неспазване на формата, в която е сключен основният договор; недължимост на обезщетението за вреди от връщането на 4 задатъка при възможност за ищеца да го избегне , ако се беше позовал на погасяването на задължението си по давност .

За да постанови решението си, СГС е приел, че длъжникът в изпълнителното производство „ АЙ ВИ КЕЙ“ ООД отчуждил в полза на „ АРТЕМА ИМОТИ“ ЕООД ( а после ЕАД ) своя имот - апартамент № 10 - с договор за продажба от 16.11.2010 г. по нот .акт № 84 по нот.д.№ 446/ 2010 г. на Нотариус, с рег. № *** по регистъра на НК ; актът е вписан в книгата по член 7,б „а“ от ПВ; служителите на АВ са допуснали противоправно бездействие - пропуснали да отразят съдържанието му – само относно апартамент № 10 – в персоналната партида на собственика – продавач и в издадените удостоверения за вписвания, отбелязване и заличаване на имот ( от проверка за лице - „ Таратога“ и „ АЙ ВИ КЕЙ“ ), както следва : № 29597/28.08.2014 г.; № 39127/ 5.11.2024 г. и № 14447/ 16.04.2015 г., както и в удостоверение № 42365/ 26.11.2013 г., издадено по искане на ЧСИ О. М. и направена от ЧСИ справка по лице за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № 498545 за периода 1.01.1992 г. – 14.10.2013 г. ( на л.

158 – 179 от делото на СГС ) ; „техническата грешка“ е констатирана на 19.04.2017 г. и отстранена ; с влязлото в сила решение по гр.д.№ 7718/2015 г. по описа на СГС е отречено , че ищецът е придобил имота по постановлението за възлагане , той е бил добросъвестен при сключването на предварителния договор за продажба от 4.11.2014 г. ( исковата молба срещу него е вписана на дата 12.06.2015 г., вярната дата е 18.05.2016 г. ) , но пропуснатата полза неполучаването на цената - се дължи не на неправилното отразяване по партидата на длъжника в изпълнителното производство, а на неизпълнението на задължението на ищеца да прехвърли обещаното право ; претърпяната загуба от връщането на задатъка над еденичния размер е пряка последица от невярното отразяване и за нея ответникът дължи обезщетение в размер от 85 000 лева и мораторна лихва в размер от 1 109,81 лева.

Правилно СГС е приел, че служителите на АВ са допуснали виновно , противоправно бездействие при отразяването на част от съдържанието на вписания в книгата по член 33,б. „а“ от ПВ акт за договора за продажба от 16.11.2010 г. – относно апартамент № 10 - по персоналната партида на продавача. Също правилно е приел, че пропускът ( техническата грешка по смисъла на новото правило на член 33в, ал.1 от ПВ ) е отстранен на 20.04.2017 5 г., след като ЧСИ О. М. извършил справка по член 39, ал.1 от ПВ по партидната книга на длъжника – продавач, наложил върху него възбрана, вписана на дата 30.10.2013 г., провел публична продан и с влязло в сила на 29.01.2014 г. постановление го възложил на ищеца .

Сключването от ищеца и третото лице на предварителния договор за продажба на апартамента на дата 4.11.2014 г. е несъмнено , с оглед извършеното в същия ден нотариално удостоверяване на подписите на страните. Посочената в документа дата е достоверна - член 181, ал.1 от ГПК.

По делото не е доказано от ответника , че ищецът е узнал за отчуждителния акт на длъжника преди вписването на исковата молба на третото лице „ АРТЕМА ИМОТИ“ на 18.05.2016 г. Изводът в решението, че ищецът е добросъвестен, е обоснован.

Въззивният съд приема, че допуснатата техническа грешка по смисъла на член 33в,ал.1 от ПВ е причина в издадените от съответната Служба по вписвания удостоверения договорът за продажба на апартамент № 10 да не е посочен също . Тя е попречила да бъде дадена гласност на вписания акт, доколкото тъкмо от партидната книга на собственика третите лица узнават какви вписвания има за имотите му – член 39,ал.1 от ПВ. При създадената от нея невярна представа, че имотът е собствен на длъжника , ЧСИ е насочил и провел принудителното изпълнение върху него и след издаването на постановлението за възлагане ищецът е договорил с третото лице бъдещата му продажба. Допуснатата грешка няма никакви вещноправни последици.