Определение № 149 от 25.03.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Бургас, 22.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500102 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез пълномощника инспектор И., против определение № 260153/18.12.2023 г. по гр.дело № 2767/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което Комисията е осъдена на основание чл.78, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм/, като идентичен с 157, ал.2 от ЗОНПИ, вр.чл.77 от ГПК да заплати държавна такса за производството пред този съд в размер на 35 679, 47 лв и разноски за процесуално представителство на ответника в размер на 4 800 лв.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.154, ал.3 от ЗОНПИ, ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по делото.

Сочи се ,че той не дължи такса и на основание чл.84, ал.1 ГПК, тъй като не е налице изключението, посочено в разпоредбата.

Цитира практика на ВКС и на съдилищата, според която исковете на Комисията по своята същност представляват публични държавни вземания, с оглед на което ищеца - КПКОНПИ следва да се ползва от привилегията предвидена от законодателя в разпоредбата на чл.84 от ГПК. Разпоредбата на чл.159 от ЗПКОНПИ предвижда, че за неуредените от специалния закон въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК и доколкото в него изрично е регламентирано, че Комисията не заплаща държавна такса при подаване на искова молба, то разпоредбата следва да се прилага с предимство пред общите. Въпреки наличието на същата, а именно - чл.154, ал. 3 от ЗПКОНПИ, дори и да бъдат приложени общите разпоредби съгласно чл.159 от ЗПКОНПИ, то ищецът следва да бъде освободен от задължението за 1 заплащане на държавна такса, предвид чл.84, ал.1 от ГПК и чл.162, ал.2 от ДОПК, която изчерпателно изброява публичните държавни вземания, за каквото е признато и това на Комисията по специалния закон. Излага твърдения, че в производството по специалния закон Комисията е процесуален субституент на държавата и съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.5 ДОПК, вземанията „за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата са публични - поради това за тях държавна такса в производствата не се дължи.

По оплакването относно присъдените на ответната страна разноски не се излагат съображения и доводи .

В отговор на частната жалба, подаден от М. В. Д. чрез пълномощника адв. К., се иска оставянето й без уважение като неоснователна изцяло или в частта, касаеща възнаграждението за процесуално представителство.

Сочи се, че относно присъденото на страната възнаграждение жалбата не съдържа оплаквания и мотиви и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

В частта относно присъдената държавна такса се твърди, че определението е правилно и законосъобразно. Намира, че разпоредбата на чл.159 ЗОНПИ урежда изрично въпроса с нейната дължимост. Сочи, че Комисията не дължи такса по специалния закон единствено при подаване на исковата молба, на основание чл.154, ал.3 ЗОНПИ. Друго тълкуване счита за превратно и разширително и в противоречие със закона.

Счита за безпротиворечива и разпоредбата на чл.157, ал.2 ЗОНПИ.

Сочи, че ответниците в производството по този закон не дължат държавна такса, а възлагането и е в зависимост от изхода на спора.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът неоснователна по следните съображения: намира частната жалба за

С решение № 260008/09.06.2023 г. по гр. дело № 2767/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд е отхвърлен искът на КОНПИ против М. В.

Д. от гр. Б., с правно основание чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ –ДВ бр. 84 от 6.10.2023 г.) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса за производството пред този съд в размер на 35 679,47 лв. и разноски за процесуално представителство на ответника в размер на 4 800 лв.

2

С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е намерил съдържащата се във въззивната жалба на Комисията молба за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че Комисията дължи държавна такса по делото, като се е позовал на практиката на ВКС и конкретно на определение № 13/12.01.2021 г. по ч.гр.дело № 3107/2020 г. по описа на Четвърто гражданско отделение на ВКС и разпоредбата на чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.

По оплакването за недължимост на разноските на ответника, направено от Комисията поради липса на доказателства за действителното им плащане им е констатирано, че те са заплатени, видно от представения по делото договор за правна помощ

Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно.

Държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата. Тя е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга.

Съдебната такса има и възпиращ ефект за ограничаване на напълно неоснователните искания, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е Държавата или неин процесуален субституент.

КОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст.д.№ 3/2008 г. на КС на РБ, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси.

Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от повисш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗПКОНПИ Комисията не брани такива интереси от по-висша степен, а се явява процесуален субституент на държавата. Доводите в жалбата, че производството по отнемане на незаконно придобито имущество касае публично вземане не е основателен. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение става държавна собственост и то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т.е. занапред.

Безспорно, също така, положителното решение по чл.154 КОНПИ не дава на отнетото от държавата имущество статут на публична държавна собственост.

В заключение, доколкото друго не е предвидено, КОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, в зависимост от резултата, на 3 основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ. Няма основание да се счита освободена от това задължение съгласно чл.84, т.1 ГПК и основателно е осъдена за държавната такса за разглеждане на иска в първоинстанционното производство.

Определението е правилно и в частта, с която е отказано изменение на постановеното по делото решение в частта, с която на ответника са присъдени направените от него разноски. В представения по делото договор за правна помощ между ответника и адв. К. страните са удостоверили, че договорената сума е заплатена платени в брой при сключването му.

При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез пълномощника главен инспектор И., против определение № 260153/18.12.2023 г. по гр. дело № 2767/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4