Решение № 2447 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2447 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20251110211890 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушение и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Г. К. К., ЕГН: ********** против наказателно постановление № 25-4332-018343/23.07.2025 г., издадено от Началник група в отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл.

140, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт.

Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати множество нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че актосъставителят не е присъствал на проверката, а по отношение на лицата, които са го спрели за проверка не било изяснено в какво качество са направили това. Иска от съда да отмени обжалвания акт.

Претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява с еот адв. В., редовно упълномощен. Същият поддържа доводите, съдържащи се в жалбата.

Позовава се на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, предвид факта, че водачът и нарушението не се отличават с повишена степен на обществена опасност. Претендира присъждане в полза на доверителя му на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не се представлява. По делото са депозирани писмени бележки от процесуален представител на наказващия орган, в които е взето становище по съществото на спора, прави се искане наказателното постановление да бъде потвърдено и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа следното:

На 22.04.2025г. около 12:48 часа, в гр. София по ул. „Бели Дунав“ с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към ул. „Хан Кубрат“ жалбоподателят Г. К. К. управлявал мотоциклет „,,***''“ с рег. № ,,***''. Пред № 5, същият е спрян за проверка от служители на СПС, които поискали съдействие от ОПП СДВР. Служителите на реда констатирали, че мотоциклетът е негова собственост и с временна табела № ,,***'', а също и че разрешението за временно движение № 001510240 е изтекло на 30.11.2024г., а също и че регистрацията на мотоциклета е прекратена на 03.02.2025г. поради изтекъл срок на валидност на разрешението за временно движение.

Поради това свид. А. П. съставил на К. АУАН Серия GA № 3618569/22.04.2025 г., в който описал обстоятелствата по извършване на нарушението и го квалифицирал съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Материалите по образуваната преписка по описа на 09 РУ-СДВР били изпратени в Софийска районна прокуратура за образуване на досъдебно производство по чл. 345, ал. 2 НК, което ДП по пр. пр. № 33223/2025 г. по описа на СРП било впоследствие прекратено и преписката била върната на наказващия орган.

В резултат от това Началник група в СДВР, ОПП СДВР издал атакуваното наказателно постановление № 25-4332-018343/23.07.2025г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя К. кумулативно административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.

Обстоятелствата по извършване на нарушението били описани по аналогичен начин, както в съставения АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на свидетеля А. П.; справка-картон на водач; заповед № 8121К13180/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.;

Свидетелят П. не можа да си спомни подробности за случилото се, уточни че не е възприел управление от моторното превозно средство от жалбоподателя, а същият е бил посочен от колегите му. Поради изложеното съдът прие, че показанията на свидетеля не допринасят за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване по делото, относно обстоятелството има ли извършено нарушение, в какво се състои то и кой е неговият автор.

Свидетелят потвърди съставянето на АУАН, полагане на подпис като актосъставител, което не може да замести необходимостта от приобщаване на такива доказателства, от които да се 2 извлекат данни за всички елементи от състава на твърдяното нарушение (от обективна и субективна страна). Ето защо от техните показания съдът установи единствено авторството на АУАН. Самият АНО, в чиято тежест е доказването на административното обвинение, също не положи никакви усилия - негов представител не се яви в съдебно заседание и не ангажира допълнителни доказателства за установяване на административното нарушение, освен представения по делото АУАН и приложените писмени доказателства. Не са представени никакви други доказателства – липсва разрешението за временно движение на мотоциклет „,,***''“ с рег. № ,,***'', справки за регистрацията и собствеността му, вкл. дали и на какво основание същият е бил дерегистриран. Фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от презумпцията за невиновност.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Процесният АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, в законоустановените ред и форма, и при спазване изискванията на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. И в двата акта обективните признаци на осъщественото от М. поведение, реализирало състава на вмененото му нарушение, са описани ясно и недвусмислено. Посочени са времето и мястото на извършване на нарушението и е налице корелация между фактическото му описание и дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация.

В хода на производството не бяха събрани доказателства, установяващи извършването на нарушението от страна на жалбоподателя К./ Действително в преценката си дали да издаде наказателното постановление АНО се основава на фактическите констатации, посочени в АУАН. При оспорване на издаденото НП по силата на чл. 14, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации обаче нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в т. 7 от Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. Независимо, че в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, то това правило се прилага единствено във фазата на административното доказване пред АНО, но не и в съдебната фаза пред съда, където се прилагат правилата на НПК, понеже тази разпоредба противоречи на един от основните принципи в НПК, застъпен в чл. 14, ал. 2 и гласящ, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, каквато дава на акта чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Друг основен принцип е този за невиновност, застъпен в чл. 16 от НПК, съгласно който нарушителят следва да се счита за невинен до установяване на противното с влязъл в сила 3 правораздавателен акт. Приемането на становището, че редовно съставеният акт по ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, би означавало да се наруши посоченият принцип и да се приема, че след като срещу нарушителя е съставен АУАН, то той е виновен в извършването на посоченото в него нарушение, освен ако това не се обори от други доказателства по делото.

Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като дава възможност на наказващия орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези посочени в НП, в подкрепа на обжалваното постановление. Съдът намира, че в процесния случай не се събраха доказателства, сочещи жалбоподателя К. като извършител на вмененото му административно нарушение, а именно да е управлявал МПС с изтекло разрешение за временно движение.

По посочените съображения, обжалваният акт следва да бъде отменен.

При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателя. Такива са поискани и се установяват направени в размер на 480,00 лева (253,08 евро) – за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в пълен размер. Във връзка с направеното възражение за прекомерност, следва да се посочи, че претендираната сума е в размер близък до минималния, съответства на фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде намалявана.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-018343/ 23.07.2025г., издадено от Началник група в отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на Г. К. К., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Г. К. К., ЕГН: ********** сумата от 253,08 евро (480,00 лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4