Определение № 439 от 27.06.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 696/2024
- Вид
- Определение № 439
- Подписан
- 27.06.2024
- В сила
- 27.06.2024
- Състав
- Татяна Андонова, Петър Пандев, Крум Динев
Цитирани разпоредби
- чл.172б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 1 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 439 гр. Благоевград, 27.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Татяна Андонова
Членове:
Петър Пандев
Крум Динев като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно частно наказателно дело № 20241200600696 по описа за 2024 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпил протест от РП-Б., ТО-С., срещу Определение № ... г. по описа на РСС..
Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явява неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че за разлика от извода на съда, при съставянето на ОА не било допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в противоречия относно претендираното изпълнително деяние - предлагането с цел продажба и съхраняването на вещи и предмети , предмет на авторско право, без съгласието на техните носители на съответното право. Не били налице и останалите, констатирани от РС нередовности, свързани с непосочването по ясен и категоричен начин на действията, които подсъдимата е предприела съхраняването на тези вещи или излагането им за продажба и използване в търговската дейност, както и липсата на описание на конкретното изпълнително деяние, вкл. начина, по който подсъдимата е съхранявала или предлагала за продажба процесните вещи.
Развити са съображения.
Направено е предложение ОС да отмени Определение № ... по описа РСС..
За да се произнесе, въззивната инстанция прие за установено следното 1 във фактическо и правно отношение :
С определението, отмяна на което се иска, РС, на осн. чл. 249, ал. 1 и сл. от НПК, във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на РП поради допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия.
В своите мотиви първата инстанция е посочила, че на няколко места в обвинителния акт са налице противоречия относно претендираното изпълнително деяние – „предлагане с цел продажба“ и същевременно „съхраняване“ на вещи и предмети, предмет на авторско право, без съгласието на техните носители на съответното право. Липсата на категоричност при описанието на изпълнителното деяние в ОА водела до неяснота на обвинението по отношение на конкретните действия, които според прокуратурата са били осъществени от подсъдимата, тъй като те били твърд различни при едната или другата хипотеза – при съхранение, респ. при предлагане за продажба.
Недостатъчно се явявало и изложението на обстоятелствата от страна на държавното обвинение, свързани с това по какъв начин точно подсъдимата е имала отношение към процесните вещи, установени при извършената проверка в търговския обект – тяхното съхраняване или предлагането им за продажба при условие, че А. М. не е присъствала при самата проверка.
Констатирайки тези пропуски в ОА, РС приел, че в хода на ДП били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правата на подсъдимата - да разбере в какво е обвинена, съответно, да организира адекватно защитата си.
ОС счита протеста на РП за процесуално допустим като подаден от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.
Разглеждайки го по същество, същият намира за неоснователен.
За яснота на настоящото изложение ОС намира за необходимо да посочи най-напред това, че съобразно текста на чл.172б, ал.1 от НК изпълнителното деяние на престъплението е едно – „използва“. Законодателят си е послужил с 2 понятията „предлагане“, „държане“ и „съхранение“ в отделни текстове на закона за марките и географските означения.
Както в становищата си както пред първата инстанция, така и в протеста, РП не отрича използването в ОА и на двата термина „предлагане“ и „съхраняване с цел продажба“ на вещи и предмети, предмет на авторско право, без съгласието на техните носители на съответното право. Тази фразеология е употребил прокурорът при отразяване на стореното от страна на подсъдимата на стр.2, абз.3 и 4; стр.5, абз.1; стр.6, абз.6; стр.10, абз.2.
Не може да бъде споделено възражението на РП в насока, че ОА отговарял на изискванията на чл. 246 от НПК. Видно от неговото съдържание е, че докато в обстоятелствената част на същия, макар и непрецизно, са изложени твърдения за осъществено деяние „предлагала“, то в диспозитива на същия се твърди, че подсъдимата е „съхранявала с цел продажба“ в търговски обект процесните стоки. При това положение определено е налице неяснота относно това в какво конкретно се е изразило стореното от страна на подсъдимата, тъй като двата термина – „предлагане“ и „съхранение“ значително се различават по своето съдържание. Съществен момент според настоящата съдебна инстанция е и този, че с каквито и термини да си е послужило обвинението в разглеждания случай, то в текста на ОА нито веднъж не е употребено понятието „използва“, с който е обозначено изпълнителното деяние съгласно текста на чл.172б, ал.1 от НК. Това положение на отделно основание създава неяснота при осъществената правна квалификация на стореното от А. М..
Определено настоящият съдебен състав се солидаризира с позицията на РС относно обстоятелството, че самото изложение на приетите за установени от обвинението факти и обстоятелства е непоследователно, в резултат на което и не е отразена позицията на РП относно това как именно подсъдимата следва да се свърже с установените в процесния търговски обект вещи, за които се твърди, че за предмет на защита от ЗМГО.
Предвид изложеното ОС намира, че правилно първата инстанция е приела наличие на основание по чл.248, ал.1, т.3 във вр. с чл.249, ал.4, т.1 от НПК, поради което и е прекратила съдебното производство и е върнала делото на РП. Ето защо и като законосъобразно, определението на РС следва да бъде потвърдено.
3
Водим от горното и на основание чл. 345, ал.1, във вр. с чл.341, ал.2, във вр. с чл.249, ал.3 от НПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВРЪЖДАВА Определение № ... г. по описа на РСС..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4