Решение № 738 от 27.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1550/2025
- Вид
- Решение № 738
- Подписан
- 27.06.2025
- В сила
- 24.07.2025
- Състав
- Елена Димитрова Герцова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.33, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.100, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.574 · Кодекс за застраховането
- чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
- чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 738 гр. Пловдив, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330201550 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0432-000010 от 02.02.2023г. на Началник РУ в ОД на МВР - Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на Н. Г. Н., ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.
Жалбоподателят Н. Г. Н., в жалбата и в депозирана до съда молба оспорва наказателното постановление /НП/ и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, за което излага конкретни аргументи.
Претендира направени по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна - Началник РУ в ОД на МВР Пловдив, РУ 01 1
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира НП да бъде потвърдено. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е било издадено против Н. Г.
Н., ЕГН ********** като водач на лека автомобил „Мазда 6“, рег.№ ** при обстоятелства: Акт GA 817710 съставен на 15.10.2022г. от Д. П. К., ** при ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив против Н. Г. Н., с ЕГН **********, с адрес:
**, СУМПС: 283521084, категории АМ В В1, издадено от ОДМВР Пазарджик, водач на лек автомобил МПС: „Мазда 6“ с рег.№ **, държава България за това, че на 15.10.2022г. в 23:15 часа в Община Родопи, в с.Първенец, по път отворен за обществено ползване на ул.“Цар Борис“ до № 25, управлява лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№ ** – собственост на Д.С.А.-Р. с ЕГН: ********** от с.Първенец, което в момента на проверката не е било регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като допуска следните нарушения: 1. На път отворен за обществено ползване управлява горепосоченото МПС със служебно прекратена регистрация на 03.08.2022г. поради липса на сключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. 2. Не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. 3. Не носи свидетелство за регистрация на управляваното МПС, с което е нарушил разпоредбите на: 1. чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП; 2. чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; 3. чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
На основание чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство е прекратено, тъй като е констатиран признак/признаци на извършено престъпление. Образувана е предварителна проверка по преписка 2
№ 432 ЗМ-672/2022г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР – Пловдив, прокурорска преписка № 11858/2022г. по описа на РП-Пловдив, с оглед установяване на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.
НП се издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН във връзка с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 19.01.2023г. на прокурор М.К. – прокурор в РП-Пловдив. Постановлението е изпратено на Началника на 01 РУ при ОДМВР – Пловдив с оглед преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на лицето Н. Г. Н., който след запознаване с материалите по преписката е преценено, че е извършил:
1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП;
2. Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;
3. Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя Д. П. К., който след предявяване на процесния АУАН заяви пред съда, че не си спомня конкретния случай, като се придържа към констатациите, отразени в акта.
Посочва, че не е правил справка дали извършената служебна дерегистрация на управлявания от жалбоподателя автомобил е била съобщена на неговия собственик, като такива данни в системата на КАТ не се съдържат и не е наясно дали органът, извършващ дерегистрацията има такова задължение.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя, но отчита обстоятелството, че същите са лишени от каквато и да е конкретност и не представляват източник на обективна информация с доказателствена стойност относно фактите и обстоятелствата, относими към състава на изследваните нарушения, а възприема същите единствено като доказателство относно авторството на АУАН и процеса по неговото съставяне.
По отношение на нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП /визирано в т.1 от 3
НП/:
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема за извършено от обективна страна от жалбоподателя Н. Н. нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място е управлявал МПС, чужда собственост, по път отворен за обществено ползване, без същото да е било регистрирано по надлежния ред, както изисква нарушената разпоредба.
В случая обаче, не се установява субективната страна на деянието по чл.140, ал. 1 от ЗДвП, а именно – същото да е извършено виновно по смисъла на чл.7, ал. 1 от ЗАНН. За да бъде извършено виновно, то нарушителя следва да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за обстоятелствата, релевантни за нарушението.
Видно от приложеното по административната преписка Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 19.01.2023г. на районен прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, на собственика на процесния лек автомобил А.-Р. е било изпратено уведомление от „Гаранционен Фонд“ – гр.София по реда на чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането /КЗ/, с което същата е била уведомена, че ако в законоустановения срок /14-дневен от датата на изпращане на уведомлението/ не представи доказателства за валидно сключена застраховка за лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№ **, ще бъдат предприети действия по уведомяване на отдел „ПП“ при СДВР за последващо прекратяване на регистрацията на МПС. Доколкото такива доказателства не са били представени от собственика на въпросното МПС, след изтичане на срока по ал.10 на чл.574 от КЗ, „Гаранционен фонд“ – гр.София е уведомил по електронен път на основание чл.574, ал.11 от КЗ Дирекция „КИС“ – МВР и отдел „ПП“ при СДВР да прекрати регистрацията на посоченото МПС. На 03.08.2022г. въз основа на уведомлението и съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП, регистрацията на управлявания от жалбоподателя лек автомобил е била служебно прекратена. Въпреки законовото изискване за уведомяване на собственика на ППС за служебно прекратената регистрация, така както изисква чл.143, ал.10 от ЗДвП, такива действия не са били предприети от контролния орган, видно отново от приложеното Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 19.01.2023г.
По делото не се доказва това задължение да е изпълнено от наказващата 4 администрация към датата на деянието, като бъдат предприети действия по уведомяването на собственика на автомобила за прекратената регистрация.
Следователно, при така посоченото, липсва признак от фактическия състав на нарушението. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. В този смисъл, след като собственикът на лекия автомобил не е бил уведомен за дерегистрацията, то жалбоподателят, който не е собственик на МПС, нито е можел да предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Ето защо съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за това, че жалбоподателят Н. Н. е извършил от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то същевременно не се установи, че е извършил същото виновно.
Горното мотивира отмяната на наказателното постановление в тази му част като незаконосъобразно и по същество – неправилно, доколкото не се установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение.
За пълнота следва да се посочи, че неправилно в жалбата е прието, че дерегистрацията на процесното МПС е извършена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, който ред касае прекратяване регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, в каквато хипотеза не е настоящия случай.
По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП /визирано в т. 2 от НП/:
В случая не са ангажирани доказателства, с които да се опровергае вмененото деяние на жалбоподателят Н., който в качеството на водач, не е носил на процесната дата 15.10.2022 г. СУМПС и КТ към него. В тази насока същият действително не е изпълнил изискването на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, действало към датата на проверката, според което водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС и КТ към него при управление на МПС. Налице е формално неизпълнение на задължението на водача, което е било и правилно квалифицирано в наказателното постановление по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
5
Ето защо деянието към процесната дата 15.10.2022 г. се явява съставомерно, но не и към момента по аргумент на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
За яснота следва да се посочи, че след извършване на нарушението и преди влизане в сила на наказателното постановление, е настъпила законодателна промяна, като след промените с ДВ, бр. 67 от 2023 г. /в сила от 04.08.2023 г./ в чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е отпаднало задължението на водачите да носят и контролен талон към СУМПС. Със същото изменение е премахнато и санкционирането на водачите по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за неносенето на контролен талон, като понастоящем пр.2 се отнася до неносене на СРМПС. Неносенето на СУМПС обаче е съставомерно по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и към момента и съдът намира, че това нарушение по същество е извършено, поради което следва да се потвърди НП в частта по т.2 от същото.
Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП /визирано в т.3 от НП/:
Вмененото нарушение касае неносене на свидетелство за регистрация на МПС-то, което управлява. В случая макар жалбоподателя да оспорва и това нарушение, същият не представя доказателства, оборващи констатациите в акта и НП относно това нарушение. Следва да се отбележи, че съгласно законовата разпоредба на чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на жалбоподателя същата не беше оборена.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства също се установи от обективна и субективна страна, че жалбоподателят действително не е носил посочения документ. Поради тази причина правилно деянието му е подведено под чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, като по същество е извършено, поради което и в тази му част НП следва да бъде потвърдено.