Решение № 224 от 08.12.2022, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно гражданско дело 35/2022
- Вид
- Решение № 224
- Подписан
- 08.12.2022
- В сила
- 14.12.2023
- Състав
- Пламен Александров Александров, Кирил Митков Димов, Невена Калинова Калинова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
- чл.145 · Закон за устройство на територията
- чл.154, ал.5 · Закон за устройство на територията
- чл.183, ал.4 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 224 гр. К., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен Ал. Александров
Членове:
Кирил М. Димов
Невена К. Калинова при участието на секретаря К.а Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20225100500035 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260254/29.11.2021 г. по гр.д. № 166/2021 г. по описа на РС- К., е признато за установено спрямо ответниците Г. Я. П. с ЕГН ********** и Я. Г. П. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес в гр. К., общ. К., ж.к “В.“ **, вх. *, ет.*, ап.** че К. К. К., с ЕГН **********, с адрес гр. К., бул."Б." №** е собственик на недвижим имот, представляващ: едноетажна масивна сграда със застроена площ 25.125 кв.м., построена в северозападната част на ПИ с идентификатор № 40909.**.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., общ. К., с адрес в гр. К., местност „К.д.“ с обща площ 1637 кв.м., с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“, при граници на имота: ПИ с идентификатор № 40909.**.*, ПИ с идентификатор № 40909.**.*, ПИ с идентификатор № 40909.**.*, ПИ с идентификатор № 40909.**.* и ПИ с идентификатор № 40909.**.* на основание покупка и извършено строителство.
Със същото решение е отхвърлен предявеният насрещен иск за признаване на установено спрямо К. К. К. с адрес, гр. К., бул. „Б." **, с ЕГН 1
**********, че Г. Я. П. с постоянен адрес гр. К., ж.к. „В.“ **, вх. *, ет.*, ап.
**, с ЕГН **********, е собственик на имот: едноетажна стопанска постройка с площ от 35 кв.м. в поземлен имот с идентификатор № 40909.**.*, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., в местността „К.д.“, с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“, при граници на имота:
ПИ с идентификатор № 40909.**.*; ПИ с идентификатор № 40909.**.*; ПИ с идентификатор № 40909.**.*; ПИ с идентификатор № 40909.**.*; ПИ с идентификатор № 40909.**.*; построен през 2013 г. върху имот целият с площ 1637 кв.м, на основание покупка на земята и извършено строителство въз основа на разрешение за строеж № *** от 04.07.2013 г. на Община К., като неоснователен.
С решението Г. Я. П. и Я. Г. П. са осъдени да заплатят на К. К. К. разноски в размер на 1 616 лв. за направените в хода на производството, както и Г. Я. П. е осъден да заплати на К. К. К. разноски за отхвърления насрещен иск в размер на 1200 лв.
Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Я.
Г. П. и Г. Я. П., представлявани от процесуалния си представител - адв. Д. П., които го обжалват като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че ищецът не е успял при условията на пълно и главно доказване да обоснове твърденията си. Неправилно съдът дал превес на показанията на свидетелите на ищеца, един от които съпруга на същия и пряко заинтересована от изхода на делото. От показанията на свидетеля Г.Р. се установява ло, че през 2013 г. същият, заедно с баща си и ответника - Я. П., изградили постройка с фундамент и бетонови колони, състояща се от две стаи и коридор, а отсреща тоалетна и баня и покрив с ондолин. Това се потвърждавало и от свидетелите А. П., Р.М. и П. П., като последните двама потвърждава ли, че изградената през 2013 г. постройка е била около 30-35 кв.м. Всички свидетели потвърдили, че преди покупко-продажбата на 500/1637 кв.м. в имота е имало сграда. Описаните дейности били извършени в изпълнение на одобрен проект и издадено разрешение за строеж на Г. П. през 2013 г. След сключване и във връзка с предварителния договор от 08.08.2017 г. Г. П. пода л коригираща декларация към данъчна декларация с вх. № ****/29.10.2010 г., в която включил изградената от него през 2013 г. процесна постройка от 35 кв.м.
Нотариалният акт за покупко-продажба на 500/1637 кв. бил сключен на 2
21.08.2017 г. Видно от приложените дубликати за документи за платени данъци Г. П. заплатил дължимите данъци за постройката за период 2013- 2019 г., като няма л неплатени задължения за МДТ. От друга страна К. К. също декларирал процесната постройка, но едва на 30.01.2018 г. На 11.09.2017 год.
Г. П. сключ ил предварителен договор № ******* с „Електроразпределение Юг“ ЕАД за присъединяване на процесната стопанска сграда към електроразпределителната мрежа. На 19.10.2017 г. въз основа на предварителен договор № *******/11.09.2017 г. К. К. сключ ил окончателен договор с „Електроразпределение Юг“ ЕАД без съгласието на ответника Г. П..
В показанията си свидетеля т Т.С. твърдял, че процесната постройка от 35 кв.м. е изградена през 2017 год. Видно от заповед № */13.03.2018 г. , К. К. бил вписан като възложител в Разрешение за строеж № ***/04.07.2013 год. за процесната постройка през 2018 година. Съгласно разрешението за строеж било предвидено едно застроително петно, а не две строителни петна. Твърди, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.183, ал.4 от ЗУТ , тъй като било необходимо реализираното или съответното строителство в имота да е определено точно, за всички съсобственици, а именно: застроена площ и разгъната застроена площ, определени според градоустройствените показатели по подробния устройствен план (ПУП) - план за застрояване (ПЗ) за имота, което в конкретния случай не било извършено. Г. П. не се съгласявал К. К. да изгражда нова постройка в имота, нито да бъде включван в разрешението за строеж, като включването му в същото б и л о на база заявление по чл.154, ал.5 от ЗУТ, с цел „промяна на собствеността на водомер“. В случая липсвало нотариално заверено съгласие на собственика Г. П., а и самото строителство било вече реализирано. Счита, че заповед № 7/13.03.2018 г. на Главен архитект на Община К. е незаконосъобразна и моли на основание чл.17, ал.2 от ГПК да бъде извършен косвен съдебен контрол на административния акт като съдът обяви същия за нищожен/незаконосъобразен, в следствие на което да не признае черпените от административния акт права. Сочи се, че липсвало каквото и да било доказателство, че К. К. е построил сградата, с изключение на вписването му в разрешението за строеж едва през 2018 г. или след предполагаемото изграждане на постройката. Счита, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че процесният имот е изграден от Г. П. през 2013 година; че в изградения от него имот се е самонастанил ищецът К.
3
К. след закупуване на 500 кв. метра от поземления имот, съсобствен на страните; че в последствие същият е разрушил югоизточната стая и на нейно място е изградил с тухлени стени строеж върху основните на изградената от Г. П. постройка съгласно одобрен проект. Моли съда да отмени обжалваното решение на РС- К. като постанови друго, с което да отхвърли първоначалния иск и да уважи насрещния. Претендира разноски. В съдебно заседание, процесуалният представител на въззивниците поддържа жалбата. Представя писмена защита.
Въззиваемият К. К. К. е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. В жалбата се излагат съображения за неоснователност на доводите на жалбодателите за недоказаност на обстоятелството, че въззиваемият е изградил едноетажна масивна сграда. В тази насока по делото били разпитани свидетели и приети съдебно-технически експертизи, сочещи по категоричен начин, че именно въззиваемият е изградил построената в северозападната част на ПИ постройка със свои средства и за себе си. Изграденото от К. К. отговаряло на строителните правила и норми, представлявало недвижим имот и можело да бъде самостоятелен обект, който да бъде нанесен в КККР. Имотът бил деклариран в съответната данъчната служба по местонахождението му от ищеца, който заплащал дължимите данъци и такси за него. В електроразпределителното дружество доставчик на ток, както и в дружеството което водоснабдява имота, били открити партиди за собствеността на името на К., а дължимите такси за ел. енергия и вода били заплащани и от него. Неоснователни били твърденията, че съдът е дал превес на показанията на свидетелите на ищеца без да е кредитирал показанията на свидетелите при режим на довеждане от ответника. Сочи, че искането за косвен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 от ГПК било недопустимо и неоснователно. В производството по делото, ответниците не направили твърдения за нищожност на заповед № */13.03.2018 г., алтернативно не били налице законовите условия при които да бъде прогласена нищожността на акта. Във въззивната жалба липсвали твърдения за нищожност и основания за възникването й. Счита първоинстанционното решение за правилно, обосновано и мотивирано. Моли съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден. Претендира разноски. В съдебно заседание, 4 лично и чрез своя процесуален представител, поддържа становището си, изразено в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лица, имащи правен интерес, а по съществото разгледана е частично основателна.
Решението на Кърджалийския районен съд е валидно, като не са налице основания за обявяването му за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен първоначален иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване правото на собственост върху едноетажна масивна сграда с площ от 25.125 кв.м. (след направено уточнение във въззивнвата инстанция), построена в северозападната част на поземления имот, граничеща с обект от дървена конструкция с площ 10 кв.м. Ищецът сочи, че закупил от въззиввника Г. Я. П.
500/1624 идеални части от поземлен имот с идентификатор 40909.**.* с уговорката да построи за себе си масивна сграда с площ 35 кв.м. съгласно издадено разрешение за строеж. С тази уговорка ищецът построил масивна сграда с площ от 25.125 кв.м., която обитавал и ползувал. Сочи, че със закупуването на поземления имот се договорил да закупи и находящата се в имота дървена барака с площ 9 кв.м.
Ответниците по първоначалния иск оспорват същия като сочат, че в имота съществувала едноетажна стопанска постройка, построена от Г. Я. П..
След закупуване на идеалните части от поземления имот, ищецът разрушил половината от стопанската постройка и без съгласието на ответниците на нейно място построил масивна постройка.
Предявен е и насрещен иск от Г. Я. П. против К. К. К. с правно основание чл.124 от ГПК за установяване правото на собственост върху част от едноетажна стопанска постройка със застроена площ 24.80 кв.м. и дървена барака на един етаж със застроена площ 10.85 кв.м. (след направено уточнение във въззивнвата инстанция). В насрещната искова молба се сочи, че в поземления имот съществувала едноетажна стопанска постройка, построена от Г. Я. П.. След закупуване на идеалните части от поземления имот, ответникът по насрещния иск разрушил половината от стопанската 5 постройка и без съгласието на ищеца по насрещния иск построил масивна постройка.
Ответникът по насрещния иск оспорва същия като недопустим и неоснователен. Недопустимостта са обосновава с твърдения, че първоначално ищецът претендирал една постройка, а в последствие претендирал две постройки. По същество излага съображения, ме в имота е съществувала дървена барака от 10.85 кв.м., която била предмет на сделката с поземления имот.
От представените като доказателства по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **/07.06.1999 г., том I, рег. № ****, дело № **/1999 г. на Нотариус М. Д., с район на действие РС- К., вписана в регистъра на Нотариалната камара – София под № *** и нотариален акт за продажба на недвижим имот № **/26.10.2010 г., том 6, рег. № ******, дело № ***/2010 г. на Нотариус К.Д., с район на действие РС- К., вписан в регистъра на Нотариалната камара – София под № ***, се установява, че Г. Я. П. е закупил и е станал собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 40909.**.* по КККР на гр. К., с площ 1637.50 кв.м., а по документ за собственост 1637 кв.м. по кадастрална скица, с административен адрес: гр. К., местност „К.д.“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползуване: за друг вид застрояване, при граници на имота: ПИ № 40909.**.*, ПИ № 40909.**.*, ПИ № 40909.**.*, ПИ № 40909.**.* и ПИ № 40909.**.*.