Решение № 684 от 30.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова

Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100501033 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№23666/24.03.2026г., подадена от В. В. М., срещу Решение №1137/24.03.2026г., постановено по г.д.

№13196/2025г. по описа на ВРС, 48 състав, с което са отхвърлени, следните предявени от В. В. М., ЕГН **********, срещу „ЗИВ“ ЕООД, ЕИК 103245283, искове:

- с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №507 от 22.12.2025г.;

- с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 696,24 евро (с левова равностойност 1361,73 лева), за времето през което ищецът е останал без работа или е бил зает по трудов договор на по-ниско платена работа, но не повече от шест месеца, считано за период от 22.12.2025г. до 09.01.2026г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Сочи се, че работодателят е упражнил правомощията си по чл.71 КТ превратно. Твърди се, че същият не е преценил годността на работника да изпълнява, възложените му задължения, а е издал оспорената заповед, въз основа на обстоятелства, несвързани с дейността му. Акцентира се, че не са обсъдени всички събрани доказателствени материали, а единствено формално е прието, че трудовият договор е прекратен законосъобразно в уговорения между страните изпитателен срок.

1

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор с вх.№29857/15.04.2026г., подаден от „ЗИВ“ ЕООД, в който се оспорва основателността на жалбата и се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Допълва се, че по делото е било безспорно установено, че работодателят е упражнил законосъобразно потестативното си право за едностранно прекратяване на възникналото между страните трудово правоотношение в уговорения изпитателен срок. Относно направените от насрещната страна доказателствени искания се застъпва становище, че същите са процесуално недопустими и преклудирани.

След като се запозна с материалите по делото, доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по искова молба, предявена от В. В. М. срещу „Зив“ ЕООД, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №507 от 22.12.2025г., както и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 696,24 евро (с левова равностойност 1361,73 лева), за времето през което ищецът е останал без работа или е бил зает по трудов договор на по-ниско платена работа, но не повече от шест месеца, считано за период от 22.12.2025г. до 09.01.2026г., ведно със законната лихва

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са били в трудово правоотношение в периода от 01.12.2025г. до 22.12.2025г., което със Заповед №507/22.12.2025г. е било прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ. Твърди се, че посочената заповед не е била връчена на работника. Сочи се, че работодателят е прекратил правоотношенията между страните, без да са налице предпоставките за това. Изтъква се, че същият е злоупотребил с правото си, което налага отмяна на процесната заповед. Акцентира се, че в резултат на незаконното уволнение ищецът е останал без работа и без доходи за период от 22.12.2025г. до 09.01.2026г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът – „ЗИВ“ ЕООД, оспорва изцяло предявените искове. Сочи се, че при сключване на трудовия договор между страните, изрично е уговорен изпитателен срок от 6 месеца в полза на 2 работодателя. Твърди се, че ищецът не се е явил на работа в периода от 1819.12.2025г., без да посочи причини за това, поради което и работодателят е упражнил законосъобразно правомощията си по чл.71, ал.1 КТ. Конкретизира се, че на 22.12.2025г. ищецът се е явил на работното си място, където е бил търсен от органите на реда, в който ден му е надлежно връчена заповедта за уволнение. Твърди се, че ищецът е пропуснал да вземе своя екземпляр от заповедта, а след което изрично е отказал да го получи, като изпратената от работодателя пратка е останала непотърсена.

Ищецът в писмено становище по отговора на ответника сочи, че на 18.12.2025г. е уведомил писмено прекия си ръководител, че ще отсъства поради здравословни причини.

Въз основа на събрания доказателствен материали, съдът намира от фактическа страна следното:

Установява се безспорно, че на 01.12.2025г. между „ЗИВ“ ЕООД (работодател) и В. В. М. (работник) е сключен безсрочен трудов договор №6736, с 6 месеца срок за изпитване в полза на работодателя. Видно от същия се извежда, че работникът е назначен считано от 02.12.2025г. на длъжността „специалист, управление на човешките ресурси“, с 8 часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1962,00 лева.

Видно от Заповед №507/22.12.2025г. се установява, че трудовото правоотношение между В. В. М. и „ЗИВ“ ЕООД е прекратено, считано от 22.12.2025г., по преценка на работодателя, в срока за изпитване. От посочената заповед се установява, че същата е надлежно връчена на работника и същият е поставил саморъчно подписа си.

Представена е по делото и писмена комуникация между работодателя и работника, видно от която на електронния адрес на работника на 07.01.2026г. е изпратено копие от заповедта, както и ответникът е изискал информация от ищеца за актуалния му адрес, на който да изпрати заповедта в оригинал, както и актуална банкова сметка, на която да изплати дължимото от ответника възнаграждение. Отделно от телепоща, изпратена на 09.01.2026г., от работодателя на работника, съдържаща заповедта за прекратяване, се извежда, че пратката не е била потърсена от нейния адресат.

Други относими и необходими доказателства не са събрани.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №507 от 22.12.2025г. и за заплащане на обезщетение в размер на 696,24 евро (с левова равностойност 1361,73 лева), за времето през което ищецът е останал без работа или е бил зает по трудов договор на пониско платена работа, но не повече от шест месеца, считано за период от 22.12.2025г. до 09.01.2026г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че страните са били обвързвани от валидно трудово праовоотношение, въз основа на трудов договор №6736/01.12.2025г. Изрично в чл.3 от договора е посочено, че същият е безсрочен, като е уговорен 6 месечен срок за изпитване, 3 в полза на работодателя.

Със Заповед №507/22.12.2025г., в срока за изпитване, на основание чл.71, ал.1 КТ, трудовото правоотношение между страните е прекратено.

Категорично се установява, че заповедта е била връчена на работника, същият се е запознал с нея, както и е положил подписа си, поради което и наведените в тази насока възражения са неоснователни.

Следва да бъде посочено, че договорът със срок за изпитване по чл.70, ал.1 КТ се сключва именно с цел да се провери годността на работника/служителя да изпълнява възложената му работа, като това е преценка на работодателя, която не подлежи на съдебен контрол и до изтичане на изпитателния срок, работодателят има право да прекрати без предизвестие, трудовия договор. За да се прекрати трудовият договор е достатъчно писменото изявление на работодателя да достигне до работника. Не е нужно да се излагат причините и мотивите за това решение. Ето защо предвид действителността на клаузата, предвиждаща срок за изпитване в полза на работодателя, и извършено прекратяване на трудовия договор в изпитателния срок, то ответникът не е бил длъжен да излага подробни мотиви за причините, поради които освобождава ищеца. За разлика от всички останали основания, това по чл.71 КТ не изисква обосноваването и наличието на никакви конкретни фактически причини и мотиви, противно на поддържаното във въззивната жалба, ирелевантни за преценка основателността на уволнението са доводите на въззивника, че уволнението би било законосъобразно само при констатирани нарушения или некачествено изпълнение на трудовите му задължения.

С оглед на това, че преценката на работодателя се извършва свободно, не се мотивира и не подлежи на съдебен контрол, то и твърденията на ищеца за наличие на скрити мотиви за уволнението, свързани с обстоятелството, че на работното му място е бил търсен и отведен от органите на реда, както и че е предупредил прекия си ръководил за отсъствието си, поради здравословни причини, се явяват ирелевантни за законосъобразността на прекратяването на трудовия договор при условията на чл.71 КТ. Необжалваемият характер на отрицателната преценка от изпитването е установено в съдебната практика.

Неоснователни се явяват и твърденията на въззивника, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, прекратявайки едностранно трудовото правоотношение, в уговорения между страните изпитателен срок.

Злоупотребата с право представлява упражняване на субективно право с цел да се увреди друго лице. Когато работодателят упражни правото по чл.71 КТ, в срока за изпитване, при условие, че е знаел за годността на работника или служителя да изпълнява длъжността, то тогава може да се приеме, че същият действа недобросъвестно при прекратяване на трудовия договор. В настоящия случай не е доказано знание от работодателя за годността на работника да изпълнява длъжността. Такива твърдения не са въвеждани, а видно от съдържанието на трудовия договор, ищецът не е имал до този момент трудов стаж, поради което и няма как да се достигне до обратния извод, че изначално работодателят е бил запознат с притежаваните от ищеца качества и възможност за справяне с възложените му задължения.

Поради изложеното, съдът намира, че процесното уволнение е извършено при спазване на законовите изисквания, поради което се явява 4 законосъобразно, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ – неоснователен.

Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ предполага незаконност на уволнението. Съдът не достигна до такъв фактически и правен извод, поради което и искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ се явява неоснователен.

При така възприетото настоящият състав намира, че крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Във въззивното производство въззиваемата страна не е отправила искане с правно основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК за присъждане на направените по делото разноски, поради което и такива не следва да бъдат възлагани в тежест на въззивната страна.