Протокол № 1228 от 22.08.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1228 гр. Пазарджик, 21.08.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Ненова при участието на секретаря М. Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от М. Ненова Гражданско дело № 20235220100379 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Молителите А. З. И. и Д. С. С. не се явяват, редовно уведомени от предходното съдебно заседание. Представляват се от адв. Н. С., редовно упълномощен да ги представлява отпреди.

Ответникът С. Д. С., редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. Ж., редовно упълномощена отпреди.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ. С.: Представям удостоверение за настоящ адрес и постоянен адрес, Заповед № 547/02.06.2023 г. от Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, Карта за оценка на индивидуалните потребности на детето, издадена от Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, информационна карта за лятна информационна програма „Здравей, лято“, както и Решение № 3346 по гр.дело № 8412/2022 г. по описа на РС- Пловдив.

АДВ. Ж.: Ние сме наясно с удостоверението за настоящ адрес и 1 постоянен адрес. С оглед на представените доказателства от стрА. на молителката, заявявам, че не оспорваме обстоятелството, че детето след като влезе в сила споразумението между страните за предоставяне на родителските права, живее в с. .................... и посещава детска градина в Пазарджик.

Считам, че приемането на тези доказателства само би увеличило обема на делото, без реално да допринесе за решаването на спора. По отношение на представеното съдебно решение от колегата, аз не съм запозната с него и все още не сме го получили официално. Доколкото то не е влезнало в сила, от него не могат да се черпят права. Дори да има постановено решение в първа инстанция, преди то да влезе в сила, то не може да породи своите правни последици. Възразявам по приемане на решението. По отношение на другите доказателства считам, че те доказват неща, които вече са изяснени и е безпредметно тяхното приемане.

АДВ. С.: Тези удостоверение ги представям, за да се види кога е успяла доверителката ми да възстанови постоянния и настоящ адрес на детето, защото преди това ответникът, който е нА.сял психическо насилие спрямо доверителката ми, е подменил постоянния адрес на детето без нейно съгласие, като същевременно е сменил и личния лекар на детето. Личният лекар е бил в Пловдив и не при нея и се затормозяват допълнително грижите, които трябва да полага за детето. Това е психическо насилие. Относно възражението на ответната стрА. за приемане на решението, срокът за обжалване на решението тече от постановяването му. В предишния протокол ни казаха, че до 16.07. ще влезне в сила.

В МОМЕНТА В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА ОТВЕТНИКЪТ С..

СЪДЪТ намира, че представените днес писмени доказателства са относими към правния спор и следва да бъдат приети по делото, като тяхната доказателствена стойност ще бъде ценена по същество с оглед на всички събрани по делото доказателства.

Поради това Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателства по делото: удостоверения за постоянен и настоящ адрес, Заповед № 547/02.06.2023 г. от Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, карта за оценка на 2 индивидуалните потребности на детето, издадена от Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, информационна карта за лятна информационна програма „Здравей, лято“, както и Решение № 3346 от 16.07.2023 г. по гр.дело № 18412/2022 г. по описа на РС- Пловдив.

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ И

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА ИМ, КАКТО СЛЕДВА:

Й. А. И. – на 61 години, българка, българска гражданка, разведена, неосъждА., майка на молителката А. З. И... Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВИД. И.: Дъщеря ми живее от четири година при мен в с. .....................

До Коледа миналата година С. и детето почти нямаха никакви отношения.

Преди 17.12., той е идвал през годината няколко пъти да види детето в нейно присъствие. Срещите бяха по инициатива на моята дъщеря, за да знае детето, че има баща, както и да не прекъсва връзката с баща му. Детето не е боледувало много, хващаше вируси от детската градина. Първите четири години детето имаше големи здравословни проблеми. През това време те с майка му бяха на квартира в Пловдив, и при мен в с. ..................... Когато бяха на квартира в Пловдив, С. многократно беше молен да се отзове и да закара детето в здравно заведение. Те по това време вече бяха разделени. Той никога не уважи нейната молба и да закара детето в здравно заведение. Не се интересуваше от това, че детето е болно. Миналата година август месец, детето беше пет дни в болницата в Пловдив, а баща му не намери време да отиде да ги види. Родителите му бяха в болницата и вместо да се поинтересуват от състоянието на детето, те уговаряха дъщеря ми да се върне при него, да запише детето на училище в Пловдив и да се съберат да живеят заедно тримата. Преди 17.12. двамата се разбраха той да дойде и да вземе детето, за да получи подаръците за Коледа от своите баба и дядо. Уговорката беше да ни го върне вечерта до 18.30 часа, но това не стА., защото той беше планирал всичко предварително, като обвини дъщеря ми в психически и физически тормоз. След като стА. 18.30 часа, дъщеря ми започна да му звъни по телефона и да го пита защо го няма детето и той й каза, че няма да го върне, защото се упражнила физически и психически тормоз над детето.

Каза, че сме го били и аз съм го била. Той използва детето като маша, за да се 3 върне дъщеря ми при него. Ние отидохме на място към 19.00 часа, пред неговото жилище, стояхме три часа на дъжда и се молихме да ни върне детето. На дъщеря ми каза, че няма да върне детето. Три часа го молихме да ни върне детето, но това не се случи и ние се прибрахме. Дъщеря ми се обади на баща му, а той й каза, че има органи и те ще решат при кой да остане детето. През тези два месеца той не позволи на детето да има връзка с майка си, дори по телефона. Само един път на 01.01. тя се чу с детето за две минути, като той диктуваше на детето какво трябва да каже, че тя е лоша и го бие и че трябва да занесем дрехи. Дъщеря ми общуваше с бащата по телефона и по „Viber“ през тези два месеца. Почти всеки ден тя звънеше по телефона и го молеше да си чуе детето. Той се гавреше с нея, като й казваше: „Какво искаш, нали си чуваш детето по пет пъти на ден“. Той й каза, че детето няма да го види, освен ако тя не се върне при него. Взимането на детето беше повод да се върне тя при него. Телефонът й беше включен на високоговорител и чух как той й казваше: „Знаеш къде ти е мястото, знаеш какво трябва да направиш, там нямаш работа“, като визираше мен и, че трябва да отиде при него в Пловдив, за да бъде с детето си. Това продължи близо два месеца. В разговорите искаше постоянно дрехи. На три пъти носихме дрехи на детето, на адреса на който живее. Бяхме аз, дъщерята и още един човек от с.

...................., казва се Т. Г.. Звъняхме на звънеца, но той нито слизаше да вземе дрехите, нито се обаждаше по телефона. Дъщеря ми имаше уговорка с него, тя му пишеше по „Viber“ или му се обаждаше по телефона. Той беше предупреден за това идване. Всичко това е документирано в нейния телефон.

На 06.02.2023 г. дъщеря ми разбра, че детето е записано в училище в гр.

Пловдив и реши да отиде на място да го види. Това, което разбрах от свидетелката М. К., и от дъщеря ми е, че отивайки в училището, директорката е посрещнала дъщеря ми на входа. Това ми го казаха дъщеря ми и М. К..

Директорката е казала, че трябва да изчакат, защото детето казвало пред децата в групата, че нямало майка. Дъщеря ми остА.ла много учудена от това, което чула. Тя казала на директорката, че това била поредната манипулация на С., за да оправдае отсъствието на майката и да я заличи от спомените на детето. Чакайки близо един час, тя решила да влезне в групата при децата.

Влизайки там и виждайки майка си, Д. се втурнал към нея, започнал да я прегръща и целува. Д. й казал колко много я обича, казал й, че иска у дома, в неговата си детска градина, при неговите госпожи и при неговите си 4 приятелчета. През това време директорката се обадила на С. и той дошъл в училището. Започнал да казва, че дъщеря ми няма право да бъде с детето, че няма право да се доближава до детето, защото била със заповед за незабавна защита. Започнал да го дърпа за ръцете, като не мислел какво му причинява.

Дъщеря ми му казала, че в момента той извършва насилие и ограничава неговите права. Отскубвайки се от ръцете на бащата, детето хукнало към майката и към колата, като казал на майка си по-бързо да се качват, че черният джип ще дойде да го вземе. След това дошла полиция и отвела родителите. Детето остА.ло в класната стая. Майката влезнала отново в групата на детето и то казало, че си тръгва с нея. Връщайки се от Пловдив за Пазарджик, тя минала през личния лекар на детето и там разбрала, че личният лекар е сменен, без нейното знание. Прибирайки се вкъщи, аз бях вкъщи и го посрещнах, детето имаше окаян и уплашен вид. На главата имаше стара шапка, незнайно как е попаднала на главата му. На едната ръка имаше ръкавица, а на другата ръка нямаше ръкавица, а беше зимно време, студено.

Дрехите му бяха изцапани, панталонът на единия крак беше скъсан. Видимо беше с дрехи втора употреба. След като седнахме да вечеряме детето каза, че при баща му не е имало кой да готви и е яло сол и хляб. Каза, че се самозаключило в една от баните в къщата в Борово и е стояло много време там. Никой не го е потърсил и искал да излезе през прозореца на банята.

Детето е стояло дълго време, каза около един или два часа, без някой да го потърси. Въпреки, че имаше заповед за незабавна защита срещу С., той непрекъснато заплашваше дъщеря ми, като й казваше, че щял да я вкара в сливенския затвор, че щял да я съсипе от дела зА.пред. При всеки отказ тя да се събере с него, той я наричаше „мръсна глупачка“, „тъпачка“, „биячка“. На което съм свидетел и слушах всички разговори. Пред мен майката не е удряла детето. Аз не съм удряла детето. Зачестиха идванията на бащата от Коледата на 2021 г., през два-три месеца той идваше да види детето. Идвайки в .................... и виждайки, че детето има подобрения в развитието си и в говора, той започна да го манипулира, като му говореше, че в Пловдив има по-голямо жилище, по-голям телевизор, че щял да го води на екскурзии и на разходки, да не слуша майка си, че тя няма на хубаво да го научи. Наричаше я през детето „глупачка, тъпачка“. През всички тези години, той й вменяваше чувство за вина, мачкаше я, унижаваше я, манипулираше я. Режимът на лични отношения се спазва до сега, но детето никога не е взимано на време от 5 бащата и не е връщано на време. Три чака разлика от часовете в споразумението. Винаги ни връща детето болно. Днес майката я няма, защото детето цяла нощ повръща. Сега беше при баща си 20 дни. В момента е болно и повръща. Преди време пак го върна болно. Взе го петък вечерта и го върна в неделя в 20.00 часа, в същия вид, пак болно. Краката му бяха черни и вмирисани. Имам чувството, че това дете не се поглежда. От 17.12. до 06.02., когато детето беше на Борово, тогава се заключи в банята. Мисля, че детето не лъже.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

М. А. К.-В. – на 60 години, българка, български гражданин, омъжена, неосъждА.. Без родство със страните.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВИД. К.-В.: Работя в „МБАЛ-Пазарджик“ АД, служител „Човешки ресурси“. С А. се познаваме от много време, от едно село сме. В момента с А. сме колежки. Когато тя разбра, че може да вижда детето, след като бащата го беше взел, това става февруари месец, тя дойде при мен и ме покани да отидем да видим Д.. Не знам от къде разбра, че може да си види детето.