Акт № 142 от 20.04.2021, съд

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Велико Търново , 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Станислав Стефански

Членове:Йордан Воденичаров

Светослав Иванов като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело № 20214100500279 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Със съобщение от 26.02.2021 г. държавен съдебен изпълнител (ДСИ) М. Иванова, р-н на действие Свищовски районен съд е оставил без уважение искането на взискателя Горнооряховския районен съд (ГОРС) да бъде наложен запор върху възнаграждението за положен труд в затвора в гр. Ловеч от длъжника по изпълнението Г. Ж. Т.. Съображенията на ДСИ са, че това вземане е несеквестируемо.

Срещу този отказ за налагана на запор е постъпила жалба от взискателя ГОРС, в която се навеждат доводи за неговата отмяна. Отстоява се, че подобно вземане било секвестируемо на основание чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС. Моли ВТОС да отмени отказа и да даде указания на ДСИ по прилагането на закона, като наложи запор върху вземането на длъжника.

Длъжникът по изпълнението на подал отговор на жалбата, макар и да му е бил връчен препис.

ДСИ излага подробни мотиви към отказа си. Моли ВТОС да потвърди отказа му, а жалбата – да остави без уважение.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, посредством доказателствените средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, Великотърновският окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата на ГОРС е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от надлежна страна – взискател, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – отказ за налагане на запор срещу вземане на длъжника по изпълнението (чл. 435, ал. 1, т. ГПК). По тези съображения съдът намира, че жалбата се явява процесуално допустима и редовна.

Разгледана по съществото обаче, същата е неоснователна.

В чл. 446, ал. 1 ГПК е посочено, че изпълнението не би могло да бъде насочено върху „каквото и да е възнаграждение за труд“. Следователно възнаграждението, което получава длъжника по изпълнението, полагайки труд в затвора в гр. Ловеч, се е явява несеквестируемо. Разпоредба на чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС няма да предмет да определи секвестируемостта в граждански процес. Напротив, тази разпоредба се отнася до режими за изтърпяване на наказанията.

С оглед на изложеното подадената жалба от ГОРС, по реда на чл. 435 и сл. ГПК се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, тъй като отказът на ДСИ за налагане на запор върху възнаграждението за положен труд в затвора в гр. Ловеч от длъжника по изпълнението Г. Ж. Т., е несеквестируемо.

Водим от горното и на основание чл. 437 ГПК, Великотърновския окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя Горнооряховския районен съд срещу отказа на държавен съдебен изпълнител М. Иванова, р-н на действие Свищовски районен съд, обективизиран в съобщение от 26.02.2021 г., да бъде наложен запор върху възнаграждението за положен труд в затвора в гр. Ловеч от длъжника по изпълнението Г. Ж.

Т..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

2