Решение № 774 от 14.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. Пловдив, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело № 20245300500487 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 4556 от 13.11.2023 г. постановено по гр. дело № 14982 по описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, III гр. състав., допълнено в частта за разноските с определение № 14528 от 22.12.2023 г. по същото дело, се признава за установено в отношенията между „Ес Джи Финанс” ООД и Н. Р.

Д., че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1080 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № *** г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.07.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, като се отхвърля предявеният иск за разликата над 1080 лева до претендираната сума от 2735,79 лева и за сумата от 358,55 лева, представляваща договорна лихва за периода 15.01.2022 год. – 15.05.2022 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5096/13.07.2022 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 10098/ 2022 г. на РС – гр. Пловдив, както и е съответно разпределена отговорността за разноски по делото.

Недоволен е останал ищецът „Ес Джи Финанс” ООД, действащ чрез пълномощника по делото адвокат Т., който е подал въззивна жалба срещу решението в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за 1 главницата за разликата над присъдената сума от 1 080 лева до размера на 2040 лева, съгласно уточняваща молба вх. № 13079/05.02.2024 г. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваната част от решението. Не се оспорват констатациите на районния съд за недействителност на сключения между страните договор, както и последиците на чл. 23 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК, за връщане на чистата стойност на кредита. Поддържа се, че районният съд неправилно е приел, че направените плащания от длъжницата възлизат на 1 920 лева, за да присъди главница в размер на 1080 лева. Позовава се на приетото в производството заключение на ССЕ, от което се сочи като установено, че направените от ответницата плащания са в размер на 960 лева за погасяване на главница, договорна лихва и неустойка. Поддържа, че не е посочено за извършени плащания в размер на 1 920 лева. Излага доводи, че е претендирана главница в размер на 2 735,79 лева, от която следва да се приспаднат направени плащания от 695,79 лева за недължимо платени лихви и неустойка, доколкото част от плащанията са погасили главницата /264, 21 лева/. По изложеното се заключава, че дължимата сума от ответницата по отпуснатия заем възлиза на 2 040 лева, а не в размер на 1 080 лева. Предвид изложеното се поддържа, че се дължи и присъждане на разноски от 900 лева. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Н. Р. Д., не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран от „Ес Джи Финанс“ ООД с искове с правно основание чл. 422 от ГПК против Н. Р. Д. за признаване за установено, че последната дължи на дружеството парична сума в размер на 2735,79 лева – главница, и парична сума 358,55 лева – редовна възнаградителна лихва, по сключен между страните на *** г. Договор за заем № ***.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на договора „Ес Джи Финанс“ ООД пердоставило на г-жа Д. кредит в размер на 3000 лева при ГПР 45,37% и ГЛП 38% за срок от 24 месеца (краен падеж 15.09.2023 г.). При сключването на договора били спазени изискванията на ЗПК. Ответницата направила частични плащания по кредита, с които били погасени изцяло вноските с падежи от 15.10.2021 г. до 15.12.2021 г., както и частично вноската с падеж 15.01.2022 г. Последното плащане било на 10.05.2022 г., след което кредитополучателката преустановила плащанията към ищеца, поради което съгласно чл. 7, ал. 2 и 3 от договора на 08.06.2022 г. последният обявил остатъка от дълга за предсрочно изискуем. Предсрочно изискуемото задължение било в общ размер 3094,34 лева: 499,16 лева – просрочена главница по вноски с падежи 15.01.2022 г. – 15.05.2022 г., 2236,63 лева – предсрочно изискуема главница, 358,55 лева – редовна възнаградителна лихва 2 за периода 15.01.2022 г. – 15.05.2022 г. За обявената предсрочна изискуемост длъжницата била уведомена с писмо с обратна разписка, получено лично от нея на 13.06.2022 г. За вземанията била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 10098/2022 г, на ПдРС, срещу която длъжницата подала възражение в срок.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Н. Д. е подала писмен отговор, в който дава становище, че претенцията е неоснователна и недоказана. Не оспорва сключването на договора за заем. Счита обаче, че той е недействителен поради нарушение на изискванията на ЗПК: в договора не били посочени ясно елементите на ГПР, посоченият размер не отговарял на действителния, понеже били налице скрити разходи за потребителя – формулираното в чл. 8 от договора задължение на потребителя да заплати неустойка в размер на 2847,84 лева било предназначено не да обезщети вреди, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора. При включване на така уговорения разход в ГПР, той щял да надхвърли 500 %, което било в противоречие с императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По този начин било заобиколено изискването за горна граница на оскъпяването на кредита, визирано в посочената разпоредба, което съставлявало неизпълнение на задължението за посочване на ГПР в договора за кредит. От друга страна, уговорената възнаградителна лихва в размер на 38% противоречала на добрите нрави. Отделно от това, клаузата за неустойка била неравноправна – тя била прекомерно висока, а и препятствала потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 5 и 19 от ЗЗП). При евентуалност, потребителката следвало да дължи единствено чистата стойност на кредита съобразно чл. 23 от ЗПК и се оспорва се получаването на уведомление за предсрочна изискуемост.

Районният съд е приел, че спрямо валидно възникналото между страните процесно облигационно отношение са приложими правата за защита на потребителите, уредени в ЗПК. Възприел е тезата на ответницата Д., че посоченият в договора ГПР е неясен и не отговаря на реалния общ размер на разходите, доколкото в него не е включено уговореното като неустойка задължение за непредоставяне на обезпечение от потребителя в размер на 2847,84 лева. От правна страна е приел, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на сключения договор съгласно чл. 22 от ЗПК. При съобразяване на извършените от потребителката Д. частични плащания по кредита в общ размер на 1920 лева, е стигнал до извод за основателност на иска за размера на разликата между чистата стойност на кредита и платената сума (чл. 23 от ЗПК), а именно – до размер 1080 лева от главницата, а иска за възнаградителната лихва е отхвърлил изцяло.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се премине към проверка на правилността на решението.

3

Между страните по делото е сключен договор за паричен заем от *** г., по силата на който „Ес Джи Финанс“ ООД се задължава да предостави на Н.

Д. сума в размер на 3000 лева, като последната се задължава да я върне на 24 месечни вноски, при съответни размери на ГЛП 38% и ГПР 45,37%. В изпълнение на задълженията си по договора „Ес Джи Финанс“ ООД е предоставило на съконтрагента си финансовия ресурс, а в периода от 14.10.2021 г. до 10.05.2022 г. Н. Д. е направила частични плащания по кредита. По тези обстоятелства страните не спорят.

Съгласно чл. 6 от представения по делото договор за паричен заем кредитът се обезпечава по един от следните начини: банкова гаранция или поръчителство, като поръчителите следа да отговарят на условията по чл. 9, ал. 1.1 от Общите условия към договора (ОУ), също представени по делото, а именно: ако поръчителят е един – размерът на осигурителния му доход да е най-малко пет пъти размера на минималната работна заплата за страната, а ако са двама – размерът на осигурителния доход на всеки от тях да е наймалко три пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители на други длъжници на заемодателя; да не са заематели по кредити, отпуснати от заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, вписани в ЦКР на БНБ; да предоставят доказателства за получавания доход. Чл. 8 от договора предвижда, че ако в срок от три дни от подписване на договора заемателят не представи на кредитора някое от посочените обезпечения за кредита, то той дължи неустойка в размер на 2847,84 лева. Видно от представени погасителен план, неустойката е платима на 24 равни части на падежи, съответни с тези на погасителните вноски.

Видно от уведомление за предсрочна изискуемост, системен бон на „Български пощи“ ЕАД и известие за доставяне, кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради изпълнение на предвидените в договора и общите условия предпоставки (чл. 7 от договора и чл. 10 от ОУ). Дори да се приеме, че уведомяването на длъжника е страдало от пороци, крайният падеж е настъпил преди края на съдебното дирене в производството пред първата инстанция, поради което възраженията на ответника за неизискуемост на търсената сума не се намират за основателни (арг. от т. 1 на ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС).

По делото е изготвено заключение от вещо лице-счетоводител, от което се установява, че общо незаплатената главница е в размер на 2735,79 лева, а договорната лихва за периода 15.01.2022 г. до 15.05.2022 г. възлиза на 358,55 лева. Експертът посочва, че Н. Д. е заплатила общо 960 лева на кредитора си, с което плащане са погасени следните пера от дълга: главница – 264,21 лева, договорна лихва – 320,80 лева, неустойка – 374,64 лева, наказателна лихва – 0,35 лева. Заключението се кредитира от съда като пълно и компетентно изготвено. Оплакването на жалбоподателя, че неправилно районният съд е приел за установено въз основа на него, че платената от г-жа Д. сума възлиза 4 на 1920 лева, се намира за основателно. В колона 3, наименувана „Вноска“, от таблица 1 към отговора на въпрос 2 от заключението, е посочена общата погасена сума – 960 лева, платена на части в периода 14.10.2021 г. – 10.05.2022 г. Тя представлява сбор от сумите в останалите колони, даващи израз на начина, по който ищецът е „разнесъл“ плащанията по компонентите на задължението. Изводът за заплатена сума в размер 1920 лева не почива на доказателствата по делото. Установява се, че ответницата Д. е платила парична сума в общ размер 960 лева.

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителката Н. Д. се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителката следва да осигури в изключително кратък срок – само три дни – един от два лимитативно изброени варианта на обезпечение – поръчителство от едно или две лица със съответни нива на доход или банкова гаранция. Необходимо е не само това, а и поръчителите, да отговарят на множество други високи изисквания, които се посочиха по-горе. Предвид изложеното, може да се направи обоснованият извод, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед сравнително ниската стойност на отпуснатата сума – 3000 лева. От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за финансовата институция–кредитор е предвидимо и очаквано.