Решение № 261 от 07.10.2015, Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……. гр. Провадия,

07.10.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, в публично съдебно заседание проведено на седми юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА СЛАВОВА при секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС от ищцата Ж.Й.И. против Н.И.Д. за осъждане на ответника да предаде владението върху описания в исковата молба недвижим имот, находящи се в с. ******, община Провадия, представляващ дворно място, съставляващо УПИ XI – 17 в кв. 39 по плана на селото с площ от 930 кв.м., ведно с построената в това дворно място къща с три стаи и складови помещения, при граници: УПИ X – 16 и от три страни улици, при твърдения, че собствеността е придобита от ищцата по силата на завещателно разпореждане в нейна полза от завещателя Н. Д. Н.в – дядо на ищцата.

Ищцата твърди, че е собственик на процесното дворно място, ведно с построената в него жилищна сграда като ги е придобила по силата на завещателно разпореждане в нейна полза, извършено приживе от нейния дядо. Въз основа на завещанието след смъртта на дядо си, ищцата се е снабдила и с констативен нотариален акт за собственост на имота. В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът без правно основание се е настанил в процесния имот и отказва да предаде владението на ищцата, поради което и за нея се поражда правен интерес от предявяване на настоящия ревандикационен иск. Претендира се възстановяване на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108. Оспорва собственическите права на ищцата като твърди, че ползва имота на правно основание като наследник на лицето Н. Д. Н.в, който приживе се е легитимирал като собственик на процесния имот и намира, че владението му е добросъвестно. Твърди, че той заедно с другите наследници на починалото лице са декларирали собствеността си върху процесния имот и редовно плащат данъци за него, поради което се счита за собственик на имота по наследство и давност. Оспорва, че с представеното от ищцата завещание същата се легитимира като собственик на процесното дворно място като твърди, че по силата на завещателното разпореждане в нейна полза е завещан имот, находящ се в с. **********, а не в с. ******. Предвид изложеното моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства: акт за нотариално завещание № 2 по н.д. № 133/1981 г., констативен нотариален акт за собственост № 67, том I, нот. дело № 145/09.03.1984 г., удостоверение за наследници на лицето Н. Д. Н.в, разписен лист към проекта за регулация на с. Храброво, план на с. ****** и удостоверение с изх. № УТ – 195/1/17 от 06.07.2015 г., издадено от Община Провадия се установява, че ищцата и ответникът са внуци на общия наследодател Н. Д. ***, който приживе се е легитимирал като собственик на процесния имот, находящ се в с. ******, който завещал на ищцата с нотариално завещания, а тя от своя страна се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност и завещание. Установи се, че приживе наследодателят Н. Н.в не е притежавал недвижим имот в с. ***********.

От събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на ищцовите свидетели К. К. К. и К. Д. К. се установява, че приживе наследодателят Н. Д. Н.в е притежавал процесния недвижим имот в с. ******. След смъртта му в имота останали да живеят родителите на ответника, а след тяхната кончина самият ответник, който живее в имота повече от 10 години. Свидетелите заявяват, че не са виждали ищцата в имота. Св. К. К. твърди, че се е запознал с ищцата Ж.И. пред съдебната зала точно преди заседанието и преди това не я е познавал и не я е виждал в имота в с. ******.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Основателното провеждане на предявения ревандикационен иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищеца, придобито на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответниците върху спорния имот с намерение за своене, както и липса на правно основание за това.

Ответната страна е оспорила материалната легитимация на ищцата като собственик на процесния имот с оглед несъответствието на посоченото в акта на нотариалното завещание населено място, в което се намира завещания имот и населеното място, в което е процесния имот, съответно с. *********, община Провадия и с. ****** същата община. При тълкуване волята на наследодателя следва да се приложат разпоредбите на чл. 20 от ЗЗД като при преценка кое е завещаното имущество могат да се съобразяват и факти извън завещателното разпореждане. Правилото на чл. 20 от ЗЗД означава да се търси действителната воля на завещателя (в този смисъл решение № 855/11.12.2010 г. На ВКС, I Г.О.).

По делото безспорно се установи, че завещателят не е притежавал имот в с.

Храброво – не само такъв със същите характеристики на процесния, а изобщо недвижимост в посоченото в нотариалното завещание населено място. Същевременно се установи, че приживе Н. Н.в се е легитимирал като собственик на имот с идентични в завещанието характеристики, но в друго населено място – с. ******.

В завещанието е описана и данъчната оценка на завещания имот съгласно издадено удостоверение от кметство с. ******. Очевидно е, че се касае за техническа грешка, допусната от районен съдия при Провадийски районен съд при изписване на населеното място, в което се намира завещания имот и да се приеме, че такава грешка, допусната от трето лице опорочава действителната воля на завещателя би било в противоречие със закона и справедливостта. Предвид изложеното съдът, при тълкуване волята на завещателя, вземайки предвид факта, че приживе той е бил жител *** и е притежавал недвижим имот там със същите характеристики като завещания намира, че същата е ясна и не остава никакво съмнение, че предмет на завещанието е именно процесният имот. С оглед изложеното законосъобразно ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност и завещание през 1984 г., след смъртта на завещателя като облагодетелствано от завещанието лице.

На правото на собственост на ищцата ответникът е противопоставил конкуретно право на собственост, позовавайки се на изтекла в негова полза придобивна давност с твърдения, че е владял имота явно, непрекъснато и необезпокоявано от Н.го за времето от смъртта на своите родители до настоящия момент. Тези негови твърдения се установиха по безспорен начин от разпитаните в процеса ищцови свидетели, чиито показания съдът изцяло кредитира като отразяващи преки и трайни впечатления за релевантните събития, които заявиха, че Н.Д. живее в имота от повече от десет години. Съгласно твърденията на свидетеля К.

К. той не познава ищцата Ж.И. и Н.га не я е виждал в имота.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че ищцата, макар и формално да се легитимра като собственик на процесния имот по силата на издаден в нейна полза констативен нотариален акт за собственост въз основа на нотариално завещание, Н.га не е била във владение на процесния имот, не е демонстрирала пред трети лица, в това число и пред ответника, че се счита за собственик на имота, поради което не може да се приеме, че е упражнявала фактическа власт върху същия посредством ответника.

Напротив, установи се, че след смъртта на общия наследодател в имота са останали да живеят родителите на ответника, а след тяхната смърт самия ответник, който го владее явно, непрекъснато и необезпокоявано като свой собствен за период, продължил повече от 10 години като демонстрира собственическите си права пред трети лица. Не се установи между него и ищцата да е бил налице спор относно собствеността на имота, не се установи ищцата да е противопоставяла открито собственическите си права на ответника до момента на предявяване на настоящия иск, нито да е проявявала каквато и да е заинтересованост и грижи за имота в качеството си на негов собственик. Предвид изложеното съдът намира, че по отношение на ответника са налице предвидените в закона предпоставки на чл. 79 от ЗС за придобиване на процесния имот по силата на давностно владение, поради което се намира във владение на имота на правно основание и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът е направил искане да му бъдат присъдени сторените в производството разноски, но доколкото не е представил доказателства за действително претърпяни такива, разноски не следва да му се присъждат.

Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Й.И., ЕГН: **********,***

Н.И.Д.,

ЕГН: **********,***, иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението на недвижим имот, находящ се в с. ******, община Провадия, Варненска област, представляващ дворно място, съставляващо УПИ XI – 17 в кв. 39 по плана на селото с площ от 930 кв.м., ведно с построената в това дворно място къща с три стаи и складови помещения, при граници: УПИ X – 16 и от три страни улици, при твърдения, че собствеността е придобита от ищцата по силата на завещателно разпореждане в нейна полза от завещателя Н. Д. Н.в – дядо на ищцата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: