Решение № 20152 от 06.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20152 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110168008 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 обективно кумулативно съединени установителни искове ,по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответника В. С. К., ЕГН ********** за следните суми: 209.40 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 307931/30.04.2019 г., сключен между В. С. К. и „Сити Кеш“ ООД , ведно със законна лихва от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането и 198.97 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.08.2019 г. до 02.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.11.2021 г. по ч. гр. д. № 62512/2021 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД посочва, че на 02.11.2020 г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), по силата на което вземанията на „Сити Кеш“ ООД срещу В. С. К., произтичащи от Договор за паричен заем № 307931 от 30.04.2019 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството кредитор. Моли съдът да връчи на ответника приложено към исковата молба заверено копие от уведомление за извършена цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от страна на „Сити Кеш“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-СТК/307931 от 10.11.2020 г.

Ищецът твърди, че на 30.04.2019 г. ответникът е сключил с „Сити Кеш“ ООД договор за паричен заем 307931/30.04.2019 г., по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 700 лева, представляваща главница и чиста стойност на заема. Погасителните вноски, които ответникът се задължил да изплаща на „Сити Кеш“ ООД съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като годишният процент на разходите по заема бил 1 фиксиран за срока на кредита и съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия било уговорено, че същият не може да бъде променян едностранно от страна на заемодателя.

Договорено било договорната лихва по заема да бъде в размер на 66.72 лева, а общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 766.72 лева, която заемателят се задължил да върне на 21 броя равни погасителни вноски, всяка в размер на 36.51 лева, в срок до 24.09.2019 г. На основание Общите условия, действащи по време на сключване на процесния договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на 198.97 лева за периода от 20.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 3МДВИПОРНС. Претендира разноски.

С уточнителна молба от 13.10.2022год. ищеца посочва ,че претендираната главница от 209,40лв. е дължима за периода 20.08.2019год. до 24.09.2019год.

Претендираната лихва за забава в размер на 198,97лв. е формирана за периода на забава от 21.08.2019год. до 02.11.2020год. в размер на 179,93лв. и за периода от 02.11.2022год. до 02.11.2021год. в размер на 19,04лв. .Обезщетението за забава е в размер на законната лихва и е начислено върху непогасената главница на основание чл.86 от ЗЗД.

Ответникът В. С. К. в срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен отговор. В заповедното производство е депозирал в срок възражение ,в което е оспорил дължимостта на сумата от 198,97лв. ,както и разноски за д.т. и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложения Договор за паричен заем № 307931 сключен на 30.04.2019 г. със „Сити кеш” ООД към искане № 370834 от 30.04.2019год. е видно, че посоченото дружество е отпуснало в полза на ответника заем в размер на 700лв., при уговорен между страните фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49,89 %.

Съгласно чл. 3 от договора и приложения към него Погасителен план, заемът подлежи на връщане на 21 броя седмични вноски, 2 по 5,45лв. и 19 по 39,78лв., като датата на първата вноска е 07.05.2019год. ,а последното плащане е на 24.09.2019год.

Доколкото падежите по всяка една погасителна вноска са настъпили към настоящия момент,а така също и към датата на която е депозирано заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК, то следва, че в тежест на ответника е възникнало задължение да върне дължимата главница в размер на 700 лв.

Ответникът – заемател е заявил , че с полагането на подписа си удостоверява, че надлежно е получила заемната сума в размер на 700 лв. и се задължава да заплати на заемодателя – "Сити Кеш" ООД, сумата от 766,72лв./ с договорената лихва в общ размер от 66,72лв./ в сроковете и условията, описани в договора, в приложения погасителен план и Общите условия към договора за заем.

Договорът за заем е сключен на основание отправено от ответника искане за заем от 30.04.2019год.

Договорено е обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и заплащане на разходи за събиране на просрочените вземания при неизпълнение на задължението на заемателя за заплащане на дължимите погасителни вноски. В чл. 8 от договора страните са уговорили, че в случай на непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, заемателят дължи на заемодателя "Сити Кеш" ООД неустойка в размер на 346,28 лв., с начин на разсрочено плащане съгласно приложение № 1 към договора. Неразделна част от договора са погасителният план и общите условия, подписани от страните.

От приложения към делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) 2 от 02.11.2020 г. и приложение № 1 от 02.11.2020г. към него е видно, че процесните вземания са цедирани в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД.

Ответникът се счита надлежно уведомен за цесията с получаване на уведомлението като приложение към исковата молба, което обстоятелство следва да се съобрази от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК (Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС и др.).

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.11.2021 г. по ч. гр. д. № 62512/2021 г. по описа на СРС, 65 състав.

Съдът, като съобрази, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника и същия в срок е депозирал възражение по чл.414 от ГПК , а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно отношение между цедента и ответника, по силата на което цедентът е предал в заем процесната сума, а ответникът се е задължил да е върне в уговорения размер, както и придобиването на процесните вземания по договор за цесия, както и уведомяването на ответника за договора за цесия от цедента или от негов представител.

Съдът намира, че между ответницата и "Сити Кеш" ООД са възникнали валидни правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страните са договорили ГПР в размер на 49,89%, с което не се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С подписването на договора за паричен заем ответника е удостоверил , че е получил сумата в размер от 700 лв. в брой. Предвид липсата на оспорване на положения върху документите подпис, съдът намира, че "Сити Кеш" ООД е отпуснал исканата в молбата за сключване на договор за паричен заем сума, с което е изпълнил задълженията си по договора.

Предвид признанието на ищеца, обективирано в исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че ответникът е заплатил по договора дължимата главница за периода от 07.05.2019год. до 13.08.2020год. ,като е изпаднал в забава за вноските с падеж от 20.08.2019год. до 24.09.2019год. Изчислени от съда вноските от № 16 до № 21 по погасителния план възлизат на 232,21лв.,но съдът не може да се произнесе свръх петитум.

От страна на ответника ,чиято е доказателствената тежест не са представени доказателства ,че е изпълнил задължението си .

По задължението за мораторна лихва.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора при забава на плащане на някоя от погасителните 3 вноски, заемателят дължи на заемодателя законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава, която в случая претендира от ищеца в размер на 198,97лв.

Предвид ,че съдът прие, че ответникът е изпаднал в забава с плащането на погасителните вноски за периода 20.08.2019год. до 24.09.20199год. ,то същия дължи обезщетение в размерна законната лихва от деня ,следващ настъпването на падежа на всяка една от неплатените вноски до датата на депозиране на заявлението в съда – 02.11.2021год.

Ето защо обезщетение за забава на главниците /неплатените вноски/ следва да се начисли за периода от 21.08.2019год. до 02.11.2021год. като изчислено от съда с електронен калкулатор възлиза на 50,48лв. / 8,49лв. за периода 21.08.2019год. до 02.11.2021год. върху главницата от 37,98лв. ; 8,42лв. за периода 28.08.2019год. до 02.11.2021год. върху главницата от 38,27лв. ; 8,35лв. за периода 04.09.2019год. до 02.11.2021год. върху главницата от 38,57лв. ; 8,48лв. за периода 11.09.2019год. до 02.11.2021год. върху главницата от 38,87лв.;8,41лв. за периода 18.09.2019год до 02.11.2021год. върху главницата от 39,17лв. и 8 ,33лв. за периода 25.09.2019год. до 02.11.2021год. върху главницата от 39,35лв./

Ето защо, следва да се приеме, че в тежест на ответната страна са възникнали задължения за следните суми: 209,40 лв. – главница и обезщетение за забава в размер на 50,48 лв. върху неплатените погасителни вноски за периода от 21.08.2019год. до 02.11.2021год.

Искът за обезщетение за забава в размерна законната лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД следва да се отхвърли за разликата от 50,48лв. до пълния предявен размер от 198,97лв.

По разноските :

Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. При този изход на спора право за разноски възниква за двете страни.

Предвид изрично направеното искане в тази насока в полза на ищеца следва да се присъдят разноските съобразно представения списък по чл. 80 ГПК : 25 лева държавна такса за заповедното производство и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. Съобразно уважената част от исковете следва да се присъди сумата от 47,72лв.

За исковото производство ищеца доказва разноски в размер на 175лв. ,от които :