Решение № 468 от 08.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Пловдив, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300500069 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №2601/03.07.2023г. на Пловдивския районен съд, VІ-ти гр. с. постановено по гр. д. №20181/19г. в частта, с която се отхвърля претенцията на К.

М. К., ЕГН **********, от ***, по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в негов дял на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: ***, който се намира на етаж *** в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи 9, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 102.99 кв.м., прилежащи части: таван № 52 от 7.31 кв.м., изба № 61 от 5.56 кв.м., 1.505 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: *** и се постановява на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан допуснатия до съдебна делба имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: ***, който се намира на етаж *** в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи 9, предназначение:

1 жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор:

***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 102.99 кв.м., прилежащи части: таван № 52 от 7.31 кв.м., изба № 61 от 5.56 кв.м., 1.505 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***,

***, под обекта: ***, над обекта: ***, с пазарна стойност от 190 500 лв. (сто и деветдесет хиляди и петстотин лева), като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права в имота, както следва: 3/12 ид.ч. за Е. Х. Р., ЕГН **********, 1/12 ид.ч. за Н. М. К., ЕГН **********, 4/12 ид.ч. за М. М. К., ЕГН **********, и 4/12 ид.ч. за К. М. К., ЕГН **********.

Жалбоподателят К. М. К., ЕГН ********** моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част като му възложи по реда на чл. 349, ал.2, изр. първо от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемата Е. Х. Г. счита жалбата за неоснователна и молят съда да потвърди решението на районния съд. Претендира разноски. Останалите въззиваеми Н. М. К. и М. М. К. не вземат становище.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Не е имало спор, а и от представените преписи от удостоверения за наследници се установява, че въззивникът е син на починалата на ***г. И. Г. Х..

За да бъде поставен процесния имот в дял на жалбоподателят нормата на чл.

349, ал.2, изр. първо от ГПК поставя условие при откриване на наследството съделителят да е живял в жилището и да не притежава друго жилище.

От представената справка от Агенция по вписванията се установява, че К. М. К. отговаря на второто условие, а именно да не притежава друго жилище.

Спорът пред въззвиния съд е концентрира върху въпроса живял ли е К. М. К. към ***г. в процесния имот.

Във въззивната жалба се прави оплакване, че районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Г. Л., който твърди, че до преди смъртта на И. Х. децата ú са живели с нея.

От показанията на този свидетел не може да се установи, че към момента на откриване на наследството К. М. К. е живял в процесното жилище. Вярно е, че Г. Л. споменава, че е виждал И. и нейния съпруг М., заедно с децата им, като К. е останал да живее в апартамента с М., но изобщо не конкретизира в кой момент К. е живял в жилището.

От показанията на свидетелката М. П., която е състудентка на ищцата по делото 2

Е. Р., се установява, че до смъртта на И. Е. е полагала грижи за И., а К., сестра му М. и съпругът на И. – М. са се установили трайно в Пловдив през есента на 1999г.

Свидетелката К. Р., която е сестра на съпруга на наследодателката сочи, че до смъртта на И. Х. децата ú са учили в гр. ***, включително и К., а една седмица след смъртта на И. та са се преместили в гр. Пловдив, когато децата са записани да учат в училище „***“.

Свидетелката М. Л. е съседка от по – горен етаж на процесния апартамент, която е медицинска сестра и поради тези нейни умения дъщерята на И. – Е. я е канела да поставя системи и инжекции на майка ú. Тази свидетелка установява, че няколко месеца след смъртта на В. М., М. и К. са дошли да живеят в гр. Пловдив.

Свидетелката М. Г., която е сестра на съпруга на И. Х. установява, че по време на Великденската ваканция – около 15 април в годината на смъртта на И. децата ú са дошли в Пловдив по нейно настояване.

В показанията на останалите свидетели Л. Т., Ж. Г., Д. Т., Г. М. и Х. Г. няма информация за обсъжданото в настоящето производство обстоятелство, а именно дали К. е живял в процесното жилище към ***г., поради което съдът не ги обсъжда.

Изложеното дотук обосновава извода, че към момента на смъртта на И. Х. К. К., който е бил на десет годишна възраст, макар и непосредствено преди този момент да е дошъл в процесното жилище, то това не представлява фактическо и трайно състояние, което да е било продължително във времево отношение, нито е установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение, а е резултат на конкретно създала се тежка в житейско отношение ситуация в изпълнение на волята на неговата майка, оказала се последното желание в нейния живот. Ето защо не е налице другата предпоставка за възлагане на процесното жилище по реда на чл.

349, ал.2, предл. първо от ГПК, а именно съделителят да е живял в това жилище при на откриване на наследството, поради което претенцията на К. М. К. за възлагането на делбения имот е неоснователна и следва да се отхвърли, пораде което жилището следва да се изнесе на публична продан.

Като е достигнал до същия правен извод и е изнесъл имота на публична продан, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора въззивникът следва да заплати на въззиваемата Е. Г. разноски направени във въззивното разглеждане на делото в размер на 4 500лв., като възражението на жалбоподателя за прекомерност на така платеното възнаграждение е неоснователно, тъй като е съответстващо на фактическата и правна сложност на делото, в което са обсъждани показанията на десет свидетели и многобройни писмени доказателства, както и със стойността на делбения имот.

3

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2601/03.07.2023г. на Пловдивския районен съд, VІти гр. с. постановено по гр. д. №20181/19г. в частта, с която се отхвърля претенцията на К. М. К., ЕГН **********, от *** по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в негов дял на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: ***, който се намира на етаж *** в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи 9, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 102.99 кв.м., прилежащи части: таван № 52 от 7.31 кв.м., изба № 61 от 5.56 кв.м., 1.505 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: *** и се постановява на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан допуснатия до съдебна делба имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: ***, който се намира на етаж *** в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи 9, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор:

***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 102.99 кв.м., прилежащи части: таван № 52 от 7.31 кв.м., изба № 61 от 5.56 кв.м., 1.505 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***,

***, под обекта: ***, над обекта: ***, с пазарна стойност от 190 500 лв. (сто и деветдесет хиляди и петстотин лева), като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права в имота, както следва: 3/12 ид.ч. за Е. Х. Р., ЕГН **********, 1/12 ид.ч. за Н. М. К., ЕГН **********, 4/12 ид.ч. за М. М. К., ЕГН **********, и 4/12 ид.ч. за К. М. К., ЕГН **********.

ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН **********, от *** да заплати на Е. Х. Р., ЕГН ********** от *** сумата 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в 4 едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5