Решение № 86 от 19.11.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Луковит, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н.П.Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20234320100176 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от „Й.Б.“ ЕАД (предходно наименование „Т.Б.“ ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

*****, чрез адв. С. В. М. от САК, срещу А. Д. К., ЕГН **********, с адрес в ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, вр.с чл. 415, ал. 1. т. 2 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ответникът А.Д.К. е сключила с „Й.Б.“ ЕАД договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от *** г. Същата не е изпълнила задълженията си по договорите, в следствие на което те са прекратени едностранно от „Й.Б.“ ЕАД на ***. (за договора за лизинг - чл.11, ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги - т. 196 от Общите условия). Предвид това, към 25.12.2020 г. длъжникът е имал задължения за преходни периоди в размер на 235,22 лв. Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 9.6.2020г. с предпочетен номер *** в общ размер на 97,39 лв., представляваща три месечни такси.

Твърди се, че задълженията за предходен период в общ размер на 235,22 лв. са обективирани във Фактура № *** г., Фактура № *** г. и Фактура № *** г., като във всяка фактура е посочено подробно как е формирано вземането. Общата стойност на цитираните фактури е в размер на 245,22 лв. - от тази сума е приспадната сума в размер на 10,00 лева, която сума е предплатена от длъжника при подписване на договорите, надплатена е в предходни периоди или е частично плащане след издаване на фактурите. В следствие на което към настоящия момент длъжникът има задължение за предходен период в размер на 235,22 лв.. формирано както следва: 175,24 лв., дължими за период 25/06/2020-24/07/2020 г., представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 9.6.2020г. Общо дължимата сума по фактурата е в размер на 185.24 лв. от тази сума е приспадната сума в размер на 10,00 лева, която сума е предплатена от длъжника при подписване на договорите, надплатена е в предходни периоди или е частично плащане след издаване на фактурите; сумата от 29,99 лв., дължима за период 25/07/2020-24/08/2020 г., 1 представляваща абонаментна такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от ***г.; сумата 29,99 лв., дължима за период 25/08/2020-24/09/2020 г., представляваща абонаментна такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 9.6.2020 г.

Твърди се, че към настоящия момент длъжникът има задължение в общ размер на 332,61 лева, формирано както следва: 235,22 лв., представляващи задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги за период 25/06/202024/09/2020 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 9.6.2020 г.; 97,39 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 9.6.2020г., представляваща три месечни такси.

Твърди се, че всички непогасени и изискуеми задължения на А. Д. К. в размер на 332.61 лева са обединени във Фактура № *** г. за клиентски номер ***, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й, като към настоящия момент посочената сума не е заплатена от длъжника.

В исковата молба са изложени подробни доводи относно основателността на исковата претенция.

Отправя се молба съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че А. Д. К., дължи на „Й.Б.“ ЕАД сумата от 332,61 лв. (триста тридесет и два лева и шестдесет и една стотинки), от които: 235,22 лв., представляващи задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги за период 25/06/2020-24/09/2020 г. представляващи абонаментна такса за потребление на мобилни услуги за съответния период по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 9.6.2020 г.; 97,39 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 9.6.2020г., представляваща три месечни такси.

Отправено е доказателствено искане към делото да се изиска и приложи образуваното по реда на чл. 410 ГПК ч. гр. д № 418/ 2022 г. по описа на PC Луковит.

Към исковата молба са приложени: Договор за мобилни услуги и 4 броя Фактури издадени от „Т.Б.“ ЕАД.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. Н. Л. - особен представител на ответника А. Д. К., в който се излага становище, че така предявен иск е допустим, но неоснователен и недоказан по размер.

Твърди се, че към исковата молба не са приложени Общите условия на оператора, съгласно които е сключен представеният договор за мобилни услуги между ищецът и ответницата.

Счита, относно претенцията за неплатени услуги, ползвани от ответницата в размер на 235,22 лв., че искът не е доказан по размер. В тази връзка се сочи, че от представените две фактури, а именно: фактура с № 7308815890 от 25.08.2020 г., издадена за период от 25.07.2020 г. до 24.08.2020 г. и фактура с № 7310170851 от 25.09.2020 г., издадена за период от 25.08.2020 г. до 24.09.2020 г. е видно, че няма начислени суми за ползвани мобилни услуги, а само за дължими по договора месечни и еднократни такси. От съдържанието на фактура № ***., обхващаща периода от 25.06.2020 г. до 24.07.2020 г. е видно обаче, че са начислени месечни и еднократни такси в размер на 157,37 лв. и посочена отстъпка от 3,33 лв., която сума е различна от таксите за следващите месеци, като анекс за изменение на условията по договора не е представен.

Твърди се, че в приложената разбивка към фактурата сумите значително се разминават, както и основанието им за начисляване. От тези фактури не става ясно какви 2 такси са начислявани и какви тарифни планове са прилагани при начисляването на сумите за плащане на такси и ползвани услуги. От друга страна не ставало ясно - откога е прекратен едностранно договорът от страна на ищеца и кои такси са начислени като задължения за плащане като неплатени услуги, и кои като неустойки.

Относно претенцията за начислена неустойка се излага становище, че по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че ищецът е прекратил едностранно сключените договори с ответника по негова вина. Не са представени и доказателства, че до датата на изтичане на договора същия е бил прекратен по инициатива или по вина потребителя. Не може да се приеме и обстоятелството, че с исковата молба се прекратява сключения договор, тъй като към датата на нейното предявяване в съда, договорът вече е бил прекратен, поради изтичане на срока, от което следва и изводът, че за ответната страна не е възникнало задължението да заплати неустойка, която е дължима при предсрочно прекратяване на договора.

В тази връзка се сочи, че неустойката е дължима при едностранно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение от страна на длъжника, а прекратяване на договор по делото не е установено. Твърди се, че не е доказано осъществяването на предпоставките на чл. 87 от ЗЗД, от което следва, че не е възникнало в полза на ищеца правото да начислява претендираната неустойка.

Отбелязва се, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.

Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузите в Общите условия на ищеца, който предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора без насрещната страна да бъде уведомена за това. От това следва, че когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника (така Решение № 76 от 13.07.2017 г. по т. д. № 1037/ 2016 г. на ВКС, I т. о.). В подкрепа на изложеното е и фактът, че въпреки поддържаната от ищеца теза за автоматично прекратяване на договора, той не е представил доказателства, че е изпратил предизвестие на ответника за предсрочно прекратяване.

Във връзка с горните съждения се сочи, че връчването на длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК не може да замести отправеното от кредитора уведомление за разваляне на договора, тъй като тя представлява акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по договора.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между ответникът А.Д.К. и „Й.Б.“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги от *** г., по силата на който операторът е предоставил достъп на потребителя до своята далекосъобщителна мрежа чрез мобилен номер ***. В договора е посочен използвания тарифен план, както и размерът на месечната абонаментна такса, платима от потребителя като насрещна престация за използваната от потребителя мобилна мрежа.

3

Съгласно сключения договор за предоставяне на мобилни услуги от *** г. мобилният оператор издава ежемесечно фактура на името на потребителя, която съдържа стойността и размера на използваните от потребителя мобилни услуги за съответния отчетен период. За използваните от А.Д.К.. услуги в периода от 25.06.2020 - 24.08.2020 г. операторът е издал три фактури, а именно: Фактура № ** г., Фактура № 7308815890/ 25.08.2020 г. и Фактура № *** г., като във всяка фактура е посочено подробно как е формирано вземането Във фактурите са начислени следните задължения: 185,24 лв., дължими за период 25/06/202024/07/2020 г., представляващи задължения за месечна абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договора за мобилни услуги, при условията, на които е използван мобилен номер ***; сумата от 29,99 лв., дължима за период 25.07.2020 24.08.2020 г., представляваща абонаментна такса за потребление на мобилни услуги по договора за мобилни услуги, при условията на който е използван мобилен номер ***., както и сумата от 29,99 лв., дължима за период 25.08.2020 – 24.09.2020 г., представляваща абонаментна такса за потребление на мобилни услуги по договора за мобилни услуги при условията на който е използван мобилен номер ***.

Общата стойност на цитираните фактури е в размер на 245,22 лв., като от тази сума е приспадната сума в размер на 10,00 лева. Така общият размер не незаплатените от ответника суми по издадените два броя фактури е 235,22 лв. Във всяка от фактурите е приложено извлечение от потреблението на използваните мобилни услуги за посочения отчетен период. Падежът на всяка от фактурите е изрично посочен в тях, като в предоставения срок не е постъпило плащане на начислените задължения за месечни абонаментни такси и използвани услуги.

Неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани месечни абонаментни такси и ползвани услуги на стойност 235,22 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 196, в от ОУ на мобилния оператор, „Й.Б.“ ЕАД е издал последна покана за доброволно плащане от 26.12.2020 г., прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника А. К. и е издал Фактура № 73 14096748/ 25.12.2020г., включваща начислено задължения за неустойка в размер на 97,39 лв., дължима поради предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги при условията на които е използван мобилен номер ***.