Решение № 485 от 25.04.2018, Районен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. Пазарджик, 25.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишкият районен съд гражданска колегия ІХ състав в открито заседание на ***десети април две хиляди и осемна*** година в състав:

Председател : МАЙА ПОПОВА при секретаря Иванка Панчева, като разгледа докладваното от съдията Попова гр. дело № 418 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Правно основание чл. 49 СК.

Производството по делото е образувано по искова молба на К.И.Ц., с ЕГН **********, с л.к. ****, изд. на 15.06.2017г. с адрес за призоваване: град Пазарджик, ул."П. Я." №8, ЧРЕЗ пълномощника си адв. Д.С.- от ПАК, със служебен адрес:г***, тел.********** против Ц.И.Ц.,

ЕГН: ********** ***.

Твърди се в исковата молба, че страните сключили граждански брак на 20.08.2000г., като по време на брака се родило детето И.Ц.Ц., ЕГН **********, което към момента е непълнолетно.

Първоначално съпрузите заживели в жилището на родителите на ответника, находящо се в с.Л., общ. Септември, ул."***"27, а след това през 2015г. се преместили и в собствена къща. В началото на съвместния им живот отношенията им били нормални, но от началото на 2001 година, започнали прогресивно да се влошават, поради факта, че ответника много ревнувал ищцата и никъде не я пускал да излезе. Излизала единствено, за да види майка си и винаги, когато се приберяла от там имало скандали с нея. Постепенно съпругът й, й ограничил изцяло социалните контакти. Той също постепенно изцяло спрял да се събира с хора. Преустановил контакт с всичките си приятели и познати, контактувал единствено с баща си. Положението за ищцата станало много нетърпимо, тъй като постоянно я карал да напусне работата си като продавачка, за да остане вкъщи с цел мъжът й да е спокоен.

Твърди се в молбата, че ответника не работил от много време и ищцата била длъжна да работи, за да се прехранва семейството им. Тя била отговорен родител спрямо детето си, на което искала да предостави всичко необходимо, за да завърши образованието си.

Заявява, че всяка вечер след като се връщала от работа, заварвала ответника да пие алкохол, след което последният винаги намирал нещо, с което да се заяде и постоянно следвали скандали и проблеми. Многократно се била опитвала да говори с него, с цел да се прекрати тази практика и да заживеят нормално. Даже на два пъти се изнесла при семейството на брат си, за да избяга от упражнявания върху нея тормоз. След като се връщала в семейното жилище, след хилядите извинения и уговорки, че този път ще е различно, отношенията много бързо ставали отново същите.

Ищцата твърди, че взетите от нея мерки не помогнали и ответника от ден на ден ставал все по-агресивен към нея, както вербално, така и физически. 

Почти всяка вечер имало скандали, неспирните викове. Постоянно плачела. Отношението към нея било грубо и вулгарно. Ежедневие били случаите, когато била обиждана и ругаена, а понякога била блъскана и удряна. За съжаление ответникът оказвал този системен психически и физически тормоз върху нея в много от случаите в присъствието на детето, което било травмирано от това. За съжаление детето им многократно е било свидетел на агресията на баща си. Физическа агресия била упражнявана върху нея и пред майка й и пред снаха й. Последно на 28.01.2017 г., след като сутринта излязла, ответникът й забранил да излезе от семейното им жилище и й казал, че ако посмее да излезе, въобще да не се връща и да остане да живее където отивала,а ако се приберяла пред нея щял да изпотроши всички мебели в къщата и щял да убие нея и семейството на брат й Г.М.-жена му Д. М. и детето им Й. М.. Твърди ищцата, че изпитвала силен страх, защото не веднъж била нападана, както психически, така и физически.

Твърди се, че през изминалите години търпяла, и се опитвала да бъде както морално, така и материално с мъжа си в трудните периоди от съвместния им живот. Била кръгъл сирак и не можела да разчита на помощта на никого. Търпяла лошото отношение и скандалите толкова много години. За съжаление дори и когато й било посягано, а ответникът след това с дни й се извинявал, не повикала полиция и не ходила да я преглеждат в съдебна медицина, което отчитала като грешка в настоящия момент, тъй-като нямала никакви други доказателства, освен свидетелите, които били преки очевидци..

Твърди, че отношенията с ответника достигнали до нетърпимост от нейна страна и тя го напуснала. Отишла в жилището на родителите си, находящо се в с.Л., общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. "******" №7., където да живеят с детето й. Условията за живот били много добри за отглеждането на сина й. Работила на постоянен трудов договор като продавач.

Заявява, че агресивното поведение на ответника и нежеланието му да бъде нормален съпруг и баща, довело до настъпването на взаимно отчуждение помежду им.

Счита, че било невъзможно да заживеят отново заедно, тъй като между тях вече липсвала взаимна обич, доверие и уважение. Страхувала се за живота си, за този на детето и за този на семейството на брат си. Било видно, че при тези обстоятелства бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това имал единствено съпругът на ищцата, който започнал да има непоносимо лошо и непристойно отношение към нея, което продължило повече от петнадесет години.

Оформен е петитум, съдът да се произнесе с решение, с което да прекрати брака по между им по вина на ответника.

Моли се упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете И.Ц.Ц., с ЕГН ********** да бъде предоставено на ищцата, Ц. в качеството й на майка и законен представител, а ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. /сто и петдесет лв./, считано от датата на завеждането на иска, както и да се определи режим на лични контакти между бащата и детето, който да бъде всяка първа събота от месеца от 10 до 18 часа.

Ищцата е изразила желание, след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име М..

Претендират се сторените по делото разноски.

Представени са писмени доказателства по опис.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва така предявеният иск и наведените в исковата молба твърдения. Изразява се становище, че брака можел да бъде съхранен с взаимните усилия на съпрузите и поради тази причина, той бил за запазването му.

Претендира се, че в случай, че бъде допуснат развод, упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете да бъде предоставено на ответника и ищцата да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за отглеждането му размер на 100лв.

Ползването на семейното жилище да бъде предоставено на отвеника, а след развода ищцата да носилла предбрачното си фамилно име.

В съдебно заседание, ищцата се явява лично и с процесуалният си представител – адв. С.. Ответникът се явява лично и с процесуалният си представител – адв. Харалампиев.

Установява се от разпита на допусната свидетелка М., че познава ищцата още от 1998г. Твърди, че през годините не са се разбирали със съпруга си. За това на няколко пъти го напускала и се прибирала в дома на родителите си, където живеел брат й и свидетелката М.-негова съпруга. Свидетелката заявява, че причината ищцата да напуска дома си била –нанасяният й от ответника побой. Налаганата й забрана да ходи на работа и лошото му отношение към нея. Твърди свидетелката, че преди две години лично присъствала на скандал между страните. Ответникът бил изхвърлил покъщнина от жилището, която била подарена на ищцата от родителите й. Свидетелката твърди, че ищцата й се обадила по телефона и поради тази причина тя и майката на ищцата /вече покойник/ отишли в дома й. Когато пристигнала, видяла че ответникът и ищцата се бият. Освен, че си нанасяли физически удари и се обиждали словесно.

Свидетелката установява също, че след като майката на ищцата се разболяла, тя ходила в дома й да я гледа. Докато била там, ответникът й звънял през десет минути и я карал да се прибира в домът им. Твърди, че ответникът не подкрепил ищцата дори в най-тежкият за нея момент, когато майка й била болна. Категорична е, че ответникът налага психически тормоз на ищцата и детето им. Виждала била синини по ръцете на ищцата, които по думите на последната били от нанесени й от ответника удари. Според показанията на свидетелката ищцата се опитала да запази брака си, но опитите били безуспешни.В момента, в който ищцата подала молба за развод, ответника започнал да й звъни по телефона. Заплашил я, че ще убие не само нея, но и брат й и съпругата му. В проведен между страните разговор по телефона, когато същият бил пуснат на високоговорител, свидетелката лично чула, че ответника отправил закана да си сложи край на живота.

Свидетелката заявява, че детето на страните не посещавало редовно училище, който факт тя научила от бащата на ответника. Последният й бил казал, че учителката била възмутена, че нито майката нито баща взели мерки по отношение на детето.

Установява се от показанията на св. А. – баща на ответника, че непосредствено след сключване на брака си живели 2 години при в неговата къща къща в село Л.. След това, преди около 2-3 години се изместили в друга къща, която той закупил с помощта на Ц.. Твърди свидетеля, че докато страните живеели при него отношенията им били добри. Доколкото знаел преди два месеца К. отишла и пуснала жалба в Полицията, синът му Ц. да не я приближава, но през това време си ходила по дискотеки й пращала снимки по телефона, за да дразни ответника – Ц..

Твърди, че детето не посещавало училище, за който факт нито майката, нито бащата взели мерки. Твърди, че освен това детето не се прибирало до късно в домът си.

Дава показания, че не знаел отношенията между синът и снаха му да били влошени. Не може да каже дали се ревнували един друг.

Не бил чувал сина му да е отправял каквито и да е заплахи и закани.

Пазарджишкият

Районен съд, като взе предвид, изложените в исковата молба, доводи на ищцата и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

Ищцата и ответникът са съпрузи от

20.08.2000г., съгласно приложеното удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на акт за граждански брак № 0280 от 20.08.2000г., от гр.

Пазарджик. От брака си имат родено едно дете -

И.Ц.Ц., ЕГН:**********.

От показанията на св. М., които съдът прие като достоверни, хронично последователни и непротиворечащи на останалите доказателства по делото се установяват многократни физически и психически посегателства върху ищцата и то с години. Подлагана е била на непрекъснати заплахи от страна на ответника, че ще се самоубие и ще убие нея и близките й в случай, че тя го напусне. Била е ревнувана и непрекъснато спирана от работа, като са ограничавани до крайна степен социалните й контакти. До степен такава, че дори, когато майка й е била тежко болна, нямала възможност да се погрижи спокойно за нея, тъй като ответникът непрекъснато я приканял да се прибира в дома си.

Индиция за високата степен на влошаване отношенията между страните, съдът взе впредвид и обстоятелството, че синът им е спрял да посещава училище. Като според данни, получени от учителката му бил разстроен.

Както се установи от доказателствата по делото, поведението на ответника е провокирало семейни скандали, съпътствани от обиди и физическа саморазправа, на която нерядко е присъствало и детето Иван.

Ноторно известен факт е, че децата преживяват силно емоционално и тежко, когато в семействата им има проблеми. В настоящият случай съдът намира , че именно, поради тази причина непълнолетното дете, което е в особено уязвима възраст /тинейджърска/ е занемарило отношението си към училището и е започнало да не го посещава.

Брачният съюз винаги се изгражда на базата на доверие, взаимност уважение, зачитане на личното пространство и свобода на другия съпруг.По делото се събраха категорични доказателства,че ищцата е правила опити да възстанови хармонията в дома си, но безуспешно.

Не се събраха данни по делото ответникът да е полагал труд и да е осигурявал материално нуждите на съпругата и сина си. Да е полагал грижи за него, докато данните за ищцата са, че за да издържа семейството си тя работи на постоянен трудов договор като шивач.

Разпечатката съдържа 47 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7f6398c-d30f-4d89-811e-8392b1055fe8