Решение № 15798 от 21.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15798 гр. С, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110151377 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искова молба от В. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к.

„СР“ № 18, вх. А, ет. 9, ап. 42, с ЛК ******, на 23.08.2023г. от МВР-С чрез адвокат ПСП – САК срещу „БЕДК“ ООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к.

1113, р-н И, ул. "Н" № 25, ет. 5, с която са предявени: искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД вр чл. 146,ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за кредит с номер MAX_****** поради противоречие със закона и добрите нрави и поради заобикаляне на закона; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сума в размер на 1751,98 лв., /предявен първоначално частичен иск за сумата 50 лева/, представляваща общ сбор на недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба- 29.08.2024 г. до окончателно й заплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен Договор за кредит с номер MAX_****** за сумата 1300 лв., връщането на която е уговорено да бъде изпълнено на 16 вноски при лихвения процент – 40.73% и размер на годишния процент на разходите (ГПР) – 43.70 %. Посочва, че с чл. 9, ал. 1 от Договора е предвидено заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 718.08 лв, а с чл. 9, ал. 2 - на такса за „динамично плащане“ в размер на 1077.12 лв., като двете такси са разсрочени към всяка от погасителните вноски по кредита. Твърди, че е заплатил на ответника сума в общ размер 3051.98 лв.

Поддържа, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на правилата на чл. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като същият е с размер на шрифта по-малък от 12 и в него липсват 1 волеизявленията на страните, като не отговаря и на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Поддържа, че договорът не е сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК и не е подписан.

Поддържа противоречие на договора с разпоредбите на чл. 10а, ал. 1, ал. 2, ал. 4 от ЗПК., като претендира нищожност на клаузите за „такса за бързо разглеждане“ и „такса за динамично плащане“ на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, т.к. имат за цел да заобиколят ограничението на чл. 10а ЗПК и изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа, че реалният размер на ГПР е многократно надвишаващ законоустановения максимум. Поддържа, че клаузите са нищожни и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на „добрите нрави“, т.к. водят до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договореното съглашение и до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена облага на кредитора. Посочва, че уговорената стойност на двете такси се съизмерва с чистата стойност на отпуснатия заем и надвишава многократно уговорената по договора договорна лихва.

Поддържа, че договорът е нищожен и тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“, т.к. надвишава трикратния размер на законната лихва.

Поддържа, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор.

Поддържа и че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 19 ЗПК, т.к. липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. Сочи, че не става ясно какво представлява разликата между уговорения лихвен процент в размер на 40.73 % и ГПР в размер на 43.70 %. Поддържа, че ответникът в нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК не е включил таксата за експресно разглеждане и неустойката в размера на ГПР, с включване на които действителният ГПР би възлизал на повече от 200%.

Поддържа, че посочените клаузи на договора са нищожни, което от своя страна влече цялостната нищожност на самия договор на основание чл. 22 от ЗПК, като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Поддържа, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и 2 от договора нарушават изискванията на чл.

143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 147, ал. 1 ЗЗП и излага съображенията си за това.

Счита договорът за нищожен на основание чл. 22 ЗПК и поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК за предоставяне на информация.

Под условие, че договорът бъде приет за валиден, възразява че клаузите са нищожни поради нарушаване на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 21, ал. 1 ЗПК, поради заобикаляне на закона, респективно поради неравноправност на основание чл. 146 ЗПК.

Претендира, че на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК дължи само чистата стойност на кредита, поради което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД претендира да 2 има вземане в пълен размер 1751.98 лв., която сума съставлява разликата между заплатената по договора сума, възлизаща на 3051.98 лв. и усвоената главница от 1300 лв.

Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението, че оспорените клаузи накърняват добрите нрави, както и че чрез последните се заобикаля законът. Сочи, че в договора е посочен правилно приложимият към него ГПР, както и че същият е изчислен спрямо посочената в закона методика. Поддържа, че стойността на допълнителните услуги не следва да се включва в размера на ГПР. Сочи, че клаузите за предоставяне на допълнителни услуги са индивидуално уговорени, като последните не са предпоставка за отпускане на кредита. Поддържа, че договорът е изписан на шрифт с размер 12 пункта, като ищецът го е подписал с обикновен електронен подпис посредством уникален 6-цифрен код.

Сумата по кредита ищецът е получил по предоставена от него банкова сметка, а задълженията са изпълнявани по погасителния план, заложен в договора. Посочва, че лихвеният процент е фиксиран и методика за изчисляване на референтен лихвен процент не е необходима съгласно чл. 11 ал. 1, т. 9 ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Претендира при присъждане на адвокатско възнаграждение същото да е в минимален размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между тях е сключен Договор за кредит с номер MAX_******, по силата на който ответното дружество като кредитодател предоставило на ищеца като кредитополучател сумата от 1300 лв., която ищецът се задължил да върне ведно с възнаградителна лихва при лихвения процент – 40.73% на 16 месечни погасителни вноски от по 105,50 лева всяка с падеж на последната 15.07.2024 г. Посочен в договора е годишен процент на разходите (ГПР) – 43.70 %. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора при кандидатстването за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3. от раздел V от Общите условия, за което дължи сумата 718.08 лв. на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка погасителна вноска от погасителния план по Кредита, заложен в договора.

В чл. 9, ал. 2 е посочено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т.

7.4 от раздел V от Общите условия, като паричната сума за динамичното плащане по кредита е в размер на 1077,12 лева и е дължима на равни части през периода на Кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.

Съдържанието на процесния договор за кредит, преценено с оглед предмета, страните и уговорените права и задължения, обуславя извод, че същият съставлява договор за 3 потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът - кредитополучател е физическо лице, на което е предоставен заем, който не се установява да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество – кредитодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по чл.

4 ЗПК, то за валидността на договора за заем приложение намират изискванията, закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита съгл. чл. 19, ал. 1 ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С посочената уредба е въведено императивно изискване на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл.

10, пар. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.

В случая формално в договора е посочен ГПР – 43,70 %., освен цифрово посочване на ГПР обаче договорът не съдържа взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му и допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му.

Смисълът на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК налага при посочване на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Видно от твърденията в отговора на исковата молба, а и от съпоставка между размерите на ГПР и ГЛП, в изчислението на ГПР е взета предвид като разход по кредита единствено възнаградителната лихва, но не и възнагражденията за допълнителни услуги по чл. 9 от договора – Бързо разглеждане и Динамично плащане. Преценката на съдържанието на тези услуги обаче води до очевиден извод, че възнаграждението за същите съставлява по своята същност общ разход по кредита, подлежащ съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и пар. 1, т. 1 ДР ЗПК на съобразяване и включване в изчислението на ГПР. В случая преценката на цялостното 4 съдържание на договора, уговорените насрещни престации на кредитора, изначалното уговаряне на услугите и включването на възнагражденията за тях в месечните погасителни вноски води до извод, че обвързването на потребителя със заплащането им съставлява съществена част от основното съдържание на кредитното правоотношение. От друга страна срещу уговорените такси в общ размер, надвишаващ главницата, на практика е налице липса на еквивалентна услуга, което води до извод, че възнагражденията за тях съставляват реално увеличаване на възнаграждението на кредитодателя за изпълнение на основното му задължение по договора – да предостави на потребителя сума за определен срок.