Решение № 1623 от 04.11.2020, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1989/2020
- Вид
- Решение № 1623
- Подписан
- 04.11.2020
- В сила
- 24.11.2020
- Състав
- ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 4, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 1, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 187, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 187, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 37 · Закон за правната помощ
Р Е Ш
Е Н И Е
№………………..
………………., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, XXV състав, в публичното съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА при секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм. дело № 1989/2020 г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „СИМО 07“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ЖК „Владислав Варненчик“ бл. 20, вх. 17, ет. 2, ап. 5, представлявано от К.Д.Л., срещу Заповед № 243-ФК от 25.08.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект - павилион за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ЖК „Владислав Варненчик“, ул.
„Ниш“ № 25, стопанисван от оспорващото дружество, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.
С жалбата се настоява, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, необоснована и немотивирана, в противоречие с административнопроизводствените правила и с целта на закона.
Сочи се, че липсват конкретни мотиви, както по отношение въобще за налагане на мярката, така и по отношение определената продължителност на мярката от 14 дни, като се твърди, че изложените мотиви са абсолютно бланкетни и не съдържат никакви индивидуални съображения във връзка с конкретния търговец и конкретното нарушение. Настоява се, че липсват доказателства търговецът да „има поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство“.
Според оспорващия органът по приходите не е отчел, че нарушението е за първи път, продажбата е на незначителна стойност, не са констатирани други нарушения в обекта по време на проверката, няма данни за образувани изпълнителни производства в НАП, за други установени нарушения на данъчното и осигурително законодателство или наложени санкции за това, което опровергава извода за възможността, ако не бъде приложена ПАМ, търговецът да извърши ново нарушение.
Позовавайки се предназначението и целите на ПАМ, визирани в чл. 22 от ЗАНН и в Постановление на Пленума на Върховния съд № 10 от 28.09.1973 г., оспорващият поддържа, че обжалваната заповед е немотивирана, а и са налице факти и обстоятелства, имащи характер на смекчаващи вината, които обаче не са съобразени от органа, което прави наложената ПАМ необоснована поради липса на мотиви и несъразмерна спрямо тежестта на извършеното нарушение.
На следващо място оспорващият изтъква, че с налагането на процесната ПАМ не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на неправомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект - издаване на фискална бележка от регистрирано в обекта фискално устройство (ФУ).
Твърди се, че е нарушен принципът на съразмерност - чл. 6 от АПК и чл. 6 от ЕКПЧ.
Изложен е и довод за незаконосъобразност на оспорената заповед, предвид постановяването й преди да е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и преди да е издадено наказателно постановление, доколкото е препятствана възможността за приложение на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС - да се прекрати ПАМ.
Настоява се, че запечатването на обекта за период от 14 дни ще доведе до значителни и трудно поправими вреди - търговската репутация ще бъде силно накърнена, ще има отлив на клиенти.
Искането е да се отмени оспорената заповед. С писмена молба оспорващият поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.
Ответникът - Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - гл. юриск. Х.А, с писмени бележки (л. 27 от делото) поддържа неоснователност на оспорването. Искането е да се остави без уважение жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излагат се подробни доводи за правилност и законосъобразност на оспорваната заповед, като се сочи, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност, а при определяне на срока на мярката се разглежда всяка конкретна преписка в нейната цялост и са изложени допълнителни мотиви. Към писмените бележки ответникът прилага издаденото наказателно постановление за процесното нарушение.
Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 24.08.2020 г. от 14:40 ч. до
16:00 ч., при проверка от органи по приходите на търговски обект - павилион за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ЖК „Владислав Варненчик“, ул.
„Ниш“ № 25, стопанисван от оспорващото дружество, е установено, че в 14:42 ч., при извършена контролна покупка на стоки на обща стойност 4,10 лв. (4 бр. царевица на кочан с единична цена 1,00 лв. и 1 бр. торбичка с единична цена 0,10 лв.), платена в брой с една банкнота от 10 лв. и една монета с номинал 10 стотинки от проверяващия Й.Д.Т на служител в обекта - С.К.Х, не е издаден фискален касов бон от наличното и въведеното в експлоатация в обекта ФУ, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. Направена е констатация и за наличие на положителна разлика в размер на 225,55 лв., установена от изведения дневен финансов отчет от фискалното устройство в 14:44 ч. при съпоставката му с фактическата касова наличност на паричните средства в касата на обекта.
Органите по приходите са обосновали тази констатация с направените такива в съставения Протокол за извършена проверка cep. АА № 0358566/24.08.2020 г. и приложените към него доказателства - дневен финансов отчет, КЛЕН от ФУ за 24.08.2020 г. от № 009431 (12:12 ч.) до № 009138 (14:44 ч.), опис на касова наличност, декларация от заето лице, съкратени отчети от ФП на ФУ, като е посочено, че в съставения опис на касова наличност от проверяваното лице е отбелязано, че положителната разлика между фактическата и разчетената касова наличност в размер на 255,55 лв. се дължи на неиздаване на фискален касов бон.
С оспорваната заповед е прието, че стопанисващото обекта дружество не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, в нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, което представлява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС - запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
По отношение на продължителността на срока в заповедта е посочено следното:
Определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение.
Въз основа на конкретните факти по преписката, взети са предвид вида и тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, местонахождението на търговския обект - в областен град, в оживен район със значителен клиентопоток, големината на обекта - 100 кв.м търговска площ, работното време на обекта - без почивен ден, понеделник-събота от 08:00 ч. до 19:00 ч, неделя от 08:00 ч. до 13:00 ч., трудова заетост - 1 лице по трудово правоотношение, други нарушения - установената положителна разлика между фактическата и разчетената касова наличност в обекта, като е направен извод, че следва да се осигури защита на обществения интерес и да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Нарушението представлява неизпълнение на нормативно установено задължение, като деянието показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Целта на процесната ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти.
Ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози, а за извършване на промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.
В съответствие с принципа за съразмерност срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилното отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане вреда за фиска.
За констатираното нарушение - неиздаване на фискален касов бон за процесната контролна покупка на 24.08.2020 г. е съставен АУАН № F567154/28.08.2020 г., връчен на представляващия дружеството на дата на съставянето му, и е издадено Наказателно постановление № 540298-F567154/07.10.2020 г. - л. 18 от делото.
Съдът намира жалбата за допустима.
Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.
Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок. Видно от разписка на л. 6 от адм. пр., оспорваната заповед е съобщена на дружеството на 28.08.2020 г., а жалбата е подадена на 08.09.2020 г., предвид посочената дата на входящия номер на жалбата, подадена чрез административния орган и датата на входящия номер на жалбата в АдмС - Варна - л. 3 от делото.
По отношение компетентността на издателя на акта:
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т.
1 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 15 от адм. пр.), началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ - запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Предвид изложеното обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата функционална и материална компетентност, и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:
В заповедта е посочено правното основание за издаването й - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени констатациите на органите по приходите, обективирани и в Протокол cep.
АА № 0358566/24.08.2020 г., ведно със събраните доказателства, както и обстоятелствата във връзка с извършването на констатираното нарушение на нормата на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Предвид наличието на фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.