Решение № 191 от 20.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6642/2025
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 20.02.2026
- В сила
- 16.06.2026
- Състав
- Поля Петрова Сакутова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.104А · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4 т.6 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 191 гр. Пловдив, 20.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20255330206642 по описа за 2025 година прие следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Е. Х. Д. от *** против Наказателно постановление № 25-1030-003379/03.06.2025 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.104А от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.4 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. както и са отнети общо 8 точки.
С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен 1 контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното
На 09.05.2025 г. в 18 :37 ч. в гр. Пловдив, бул. Хр. Ботев жалбоподателят като водач на л.а.Ягуар Х Тайп, рег.№ *** бил установен да управлява гореописания свой личен лек автомобил като използва мобилен телефон по време на управление, а не друго устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете.
За така установеното на същия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Н. С. Я., обяснения на нарушителя, както и справка за нарушител водач, Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. – заверено копие.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставилият акта Н. Я. заявява, че не си спомня подробности по случая. Съобщава пред съда при какви обстоятелства обичайно служителите на пътя съставят актове на водачите за нарушение на разпоредбата на чл.104А от ЗДвП – провеждане разговор с мобилни устройства по време на движение, при което държат телефона в ръката или пишат на него. За конкретния случай свидетелят заяви, че нарушението е било установено от проверяващите по време на движение със служебния автомобил, т.нар. линеен контрол.
Пред съда нарушителят потвърждава, че е говорил по телефона, като мобилинят апарат бил на дясната седалка в автомобила и разговорът водачът провеждал по микрофон. След като отминал на определено разстояние бил спрян за проверка, за което му бил съставен процесният АУАН за гореописаното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.104А о т ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. За да бъде доказано 2 нарушението по чл.104А ЗДвП следва актосъставителят да е бил очевидец на употребата на телефона с ръце по време на управлението на съответното МПС, т.е. на боравенето с него, а в тежест на нарушителя е да докаже, че това е станало с устройство, което позволява употребата му без участието на ръцете. В този смисъл от събраните по делото доказателства съдът достига до извод за недоказаност на конкретното нарушение. От една страна нарушителят заявява, че е говорил по телефона по микрофона, но че телефонът не е бил в ръцете му, а близо до него, поставен отстрани на дясната му седалка. От друга страна както в акта, така и в наказателното постановление липсва конкретика относно очевидните възприятия на актосъставителя относно начина на ползване на телефона с ръце, техническите му характеристики, доколкото различните апарати имат различни функции, позволяващи да бъдат ползвани напр.чрез гласово набиране, а отделно от това и пред съда свидетелят не успя да внесе яснота относно конкретните възприята за начина на ползване на телефона бил ли е в ръцете на нарушителя или не. Заявеното от свидетеля при възражение от страна на нарушителя, че телефонът му не е бил в ръцете в деня на проверката, което възражение е направено от водача и при връчване на съставения му акт, дават основание на съда да приеме, че нарушението се явява недоказано, поради което и произнасяне относно наличието на основания за приложимост на чл.28 от ЗАНН не се дължи.
При извършената служебна проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление съдът прие че в съдържанието на двата акта липсват конкретни фактически положения, въз основа на които да бъдат проверени направените правни изводи. Съдържанието на двата акта се изчерпва единствено чрез възпроизвеждане на законовата разпоредба, която е счетена за нарушена, което не е достатъчно предивд изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и с оглед поставените по-горе неизяснени въпроси относно местоположението на телефона, установен при проверката, както и въпросите, свързани с техническите характериски на телефона.
С оглед изложеното съдът прие, че следва да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно издадено.
3
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1030-003379/03.06.2025 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив на името на Е. Х. Д. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.104А от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.4 т.6 от Закона за движение по пътищата .
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4