Решение № 9168 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9168 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20231110123954 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК от П. Л. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от К П,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищецът не дължи чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност сумите от 863,99 лева ( 441,75 евро ) главница по договор за кредит Credi go № *****,сключен на 22.12.2008 г.,мораторна лихва в размер от 1164,56 лева ( 595,43 евро ) за периода 12.02.2010 г. до 05.05.2023 г.,договорна лихва от 173,13 лева ( 88,52 евро ) за периода 05.04.2009 г. до 12.02.2010 г.,както и 125 лева ( 63,91 евро ) разноски.

Ищецът Г. твърди,че на основание влязла в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист за парични суми срещу него,впоследствие вземането е било прехвърлено с договор за цесия. Ищецът поддържа,че последното изпълнително действие е от 19.04.2018 г.,след което изпълнителни действия не са реализирани. Ищецът моли съда да уважи предявената искова претенция.

Ответникът в подадения писмен отговор признава иска,но счита,че не отговаря за разноски поради настъпила перемпция по изпълнителното дело.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представен е договор за прехвърляне на вземания,сключен на 20.06.2018 г. между „А“ЕАД и „С“ООД,съгласно кото „А“ЕАД приема да прехвърли свои вземания към трети лица,които „С“ООД се съгласява да придобие при условията,уговорени между страните. Съгласно пълномощно дружеството цесионер е овластено да уведомява длъжниците за настъпилата 1 цесия. Според приложение към договора за прехвърляне на вземане е прехвърлено и вземанетоспрямо П. Л. Г..

От изисканото заверено копие от изпълнително дело по описа на ЧСИ М К се установява,че изпълнителното производство е образувано по молба от „К“АД,молбата съдържа посочване на изпълнителен способ,на 03.05.2011 г. е изпратено запорно съобщение до търговско дружество,дружеството работодател уведомява,че приема за основателно вземането,налице са вносни бележки относно внесени по изпълнителното дело парични суми,през м.05.2012 г. трудовото правоотношение е прекратено,на 19.08.2013 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение – опис върху движими вещи,на 13.03.2014 г. е отправено искане от взискателя за изпълнително действие – запор върху банкова сметка,през 2015 г. е отправено искане за насочване на изпълнението върху трудово възнаграждение,изпълнителното производство е прекратено по искане на длъжника на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта на иска :

Съдът,отчитайки обстоятелството,че ищецът Г. оспорва парична сума,която не е събрана,намира,че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск съществува. С оглед това,че ответното дружество е носител на вземането на основание сключен договор за цесия,съдът намира,че съществува правен интерес искът да бъде предявен срещу това дружество.

По основателността на иска :

Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на ответника е възложено доказването,че вземането съществува и може да бъде реализирано чрез споообите на принудително изпълнение. В хипотезата на предявен отрицателен установителен иск ответникът носи доказателствената тежест да докаже,че вземането съществува по размер и може да бъде реализирано чрез способите на принудително изпълнение. В конкретния случай ищецът Г. предявява иска си като твърди,че вземането не може да бъде реализирано принудително поради настъпила погасителна давност. Законът не регламентира каква е приложимата погасителна давност за вземания,за които са издадени и влезли в сила заповеди за изпълнение,но в съдебната практика трайно е застъпено становището,че приложимата давност е общата петгодишна давност,както при съдебните решения. За да счете,че е приложима петгодишна давност,съдът взе предвид,че разпоредбата на чл.424 от ГПК предвижда,че вземането може да бъде оспорвано само въз основа на новонастъпили обстоятелства или нови писмени доказателства,т.е. цитираната разпоредба е аналогична с чл.303,т.1 от ГПК относно влезлите в сила решения.

Отделно от това,за разлика от правната уредба по чл.237 от ГПК ( отм.),според която длъжникът би могъл да оспори изпълнителен лист за вземане,издадено на несъдебно изпълнително основание включително чрез доводи,които са били известни към издаването на изпълнителния лист,вземанията по заповедите за изпълнение,подлежат на оспорване извън срока по чл.414 от ГПК единствено въз основа на новонастъпили 2 обстоятелства или писмени доказателства. По изложените съображения съдът счита,че преценката дали отрицателният установителен иск е основателен съдът следва да реализира при съобразяване дали е налице период от време,по-дълъг от пет години,без да са искани и/или предприемани изпълнителни действия. Съдът счита,че исковата претенция по отрицателния установителен иск се явява основателна – единствените изпълнителни действия,въз основа на които има реализирани парични суми са вследствие на запор на трудово възнаграждение,наложен през 2011 г. до м.05.2012 г.,други изпълнителни действия не са реализирани,а макар по делото да се съдържат постановления за насочване на изпълнението върху движими вещи,протоколи за реализирани такива не са налични. При това положение съдът намира,че е изминал период,по-дълъг от пет години,без да има изпълнителни действия,съответно исковата претенция е доказана по основание и подлежи на уважаване. В подкрепа на разбирането,че исковата претенция подлежи на уважаване е и изразеното становище от ответника,който в писмения отговор е признал иска. Наличието на признание на иска означава,че становищата на страните относно иска съвпадат,поради което съдът следва да уважи предявения иск.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от

ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на „С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от К П,че П. Л. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С не дължи чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност сумите от 863,99 лева ( 441,75 евро ) главница по договор за кредит Credi go № *****,сключен на 22.12.2008 г.,мораторна лихва в размер от 1164,56 лева ( 595,43 евро ) за периода 12.02.2010 г. до 05.05.2023 г.,договорна лихва от 173,13 лева ( 88,52 евро ) за периода 05.04.2009 г. до 12.02.2010 г.,както и 125 лева ( 63,91 евро ) разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3