Решение № 23 от 09.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Варна, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110204071 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на „Н.Т.“ЕООД чрез адв. Г. С. при АК – Стара Загора против НП № 23-0002944/30.05.2024 г. на Началника на ОО“АА“-Варна, с което на основание чл. 99 пр. 3 от ЗАвПр на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС /Наредбата/.

В жалбата се излага становище, че оспорваното НП е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според въззивника са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая, тъй като деянието не е с висока степен на обществена опасност и липсват данни за настъпили вредни последици. Навеждат се твърдения, че посочената в НП квалификация е непълна, неточна и неясна ,като от описателната част на постановлението не е видно кога и къде е осъществено нарушението, а именно - в гр. Шумен или в гр. Варна. По посочения начин се сочи, че са нарушени нормите на чл. 42 т. 3 и чл. 57 ал.1 т. 5 от ЗАНН. Релевира се довод, че не в НП не са обективирани смекчаващи и отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, които се отнасят към императивното съдържание на НП. Излага се становище, че административнонаказателното производство е опорочено и с оглед дерогиране нормата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН, която изисква актът да бъде съставен в присъствието на двама свидетели, докато в процесният случай в акта е посочен един такъв. Иска се НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се 1 представлява. Постъпило е писмено становище от адв. С., с което се поддържа жалбата с наведените в нея основания. Оспорва се компетентността на АНО, като се сочи, че упълномощаването му със Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. излиза извън определените от закона основания за прехвърляне на функциите на наказващ орган.

Адресира се до съда искане НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на въззивника сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 300 /триста/ лева ,с оглед процесуалното представителство по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в хода на съдебното производство. Постъпило е становище, обективирано в придружителното писмо към АНП, изходящо от процесуалния представител на АНО – експерт К., с което се оспорва основателността на жалбата. Излага се становище, че издаденото НП е законосъобразно и правилно, съобразено с материалния и процесуалния закон в т.ч. с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Сочи се, че вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да организира защитата си. Излага се становище, че нарушението е установено по категоричен начин въз основа на иззетите доказателства и правилно е приложен материалния закон.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Въз основа на постъпил на 23.03.2024 г. сигнал в ОО“АА“ – Варна с вх. № 5000-138/23.03.2024 г., за нарушения на маршрутното разписание при извършван международен превоз от „Н.Т.“ЕООД, е извършена проверка на обстоятелствата, посочени в същия от служители на посоченото учреждение – свид. Б. И., на длъжност ст. инспектор и свид. В. П., и двамата на длъжност „инспектор“. В хода на проверката било установено, че „Н.Т.“ЕООД притежава лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници с № 0470, валиден до 31.12.2026 г., като в полза на същото е издадено разрешително № 2017550016 за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, валидно до 15.11.20027 г. по редовна международна автобусна линия с маршрут гр. Силистра – гр. Малко Търново- Дереквой- гр. Истанбул. Съгласно маршрутното разписание към разрешителното, превозът по посочения маршрут е следвало да се извършва по разписание с час на тръгване от Автогара Шумен - 22.45 часа. Въз основа на дневник за изпълнение на курсовете в Автогара Шумен за 24.09.2024 г. е установено, че дружеството-жалбоподател е осъществило превоз с автобус „Мерцедес“ , кат М3, с рег. № А7540 НТ с час на тръгване от Автогара Шумен в 20.20 ч.

При така установените факти свид. И. съставил на „Н.Т.“ЕООД АУАН № 230002944/30.05.2024 г., за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС за това, че на 24.09.2023 г., в гр. Варна, на адреса по седалището на „Н.Т.“ЕООД - гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 158 юридическото лице в качеството на превозвач, притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на пътници, не е осигурило спазването на маршрутното разписание към Разрешение № 2017550016 за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт , валидно до 15.11.2027 г. по редовна международна автобусна линия с маршрут - гр. Силистра – гр.

Малко Търново- Дереквой- гр. Истанбул.

Актът е бил връчен на надлежно упълномощено лице на датата на съставянето му, като в законоустановения срок не е постъпило възражение срещу същия.

Въз основа на акта Началникът на ОО“АА“ – Варна издал обжалваното НП, с 2 което на основание чл. 99 пр. 3 от ЗАвПр наложил на дружеството – жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – Б. И. и свидетелят по акта – В. П.. Приобщени са към материалите по делото като писмени доказателства приложените документи към административнонаказателната преписка

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност са оценени като непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и при анализа им не водят на различни правни изводи, поради което се кредитират от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" –гр. Варна, съгласно Заповед № РД08107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията. Съдът оценява като неоснователни доводите на въззивника за издаване на НП от орган без надлежна компетентност, поради липса на правно основание за упълномощаване на Началника на ОО“АА“ да осъществява функциите на административнонаказващ орган за нарушения на разпоредбите на ЗАвПр и подзаконовите актове по прилагането му. В случая упълномощаването с цитираната заповед е извършено на основание разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, според която наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица.

При извършване проверка на процесуалната законосъобразност на издаденото НП, бе установено, че административнонаказателното производство се е развило в сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Констатирано е, че АУАН и НП са съобразени с разпоредбите на чл. 42 съотв. чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита в хода на административно-наказателното производство. Ясно и недвусмислено са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, като последното е обвързано с адреса на управление на дружеството, а именно – гр. Варна, бул.

Владислав Варненчик бл. 158.

От друга страна действително, в НП не са посочени смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, с което формално е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.

1, т. 8 ЗАНН, но в случая това нарушение не е съществено, тъй като административното наказание е предвидено в абсолютно определен размер, който не 3 позволява индивидуализация на същото, съотв. не може да бъде намален /чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.

Не е допуснато и съществено процесуално нарушение, свързано с неспазване на законовото изискване за броя свидетелите, присъствали при съставянето на АУАН.

Действително нормата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, предвижда че при съставянето на АУАН следва да присъстват поне двама свидетели, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Този извод се налага и от съдържанието на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, който регламентира участието като свидетели на други лица при съставяне на акта, но само при липсата на такива , присъствали при извършването или установяването на нарушението. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН обаче указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите, с оглед на което при посочената хипотеза не е налице опорочаване на процедурата обуславящо незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. В този смисъл е и константната съдебна практика, според която отсъствието на изискуемия брой свидетели, присъствали при съставяне на акта респ. установяване на нарушението, би могло да рефлектира единствено върху обосноваността на акта при оспорване на релевантните факти.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства се установи безспорно, че дружеството-жалбоподател е "превозвач" по смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвПр, който притежава лиценз за международен превоз на пътници, поради което по отношение на дейността му е приложима Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията. В това си качество, Н.Т. ЕООД е и лице по смисъла на чл. 2 ал.1 от Наредбата, според която норма международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал. ал. 5 от Наредбата, освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации, до изтичане на валидността на разрешителното, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че въззивникът не е осигурил спазването на маршрутното разписание по редовна международна автобусна линия с маршрут - гр. Силистра – гр. Малко Търново- Дереквой- гр.

Истанбул към разрешително № 2017550016 за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, валидно до 15.11.20027 г. Посоченият факт се установява от събраните писмени и гласни доказателства, в т.ч. от копие на страници от дневник за изпълнение на курсовете в Автогара Шумен за 24.09.2023 г., доколкото от същите е видно, че от дружеството-жалбоподател на посочената дата е извършен превоз по посочения маршрут с автобус „Мерцедес“ , кат М3, с рег. № А7540 НТ с час на тръгване от Автогара Шумен в 20.20 ч., вместо с начален час на тръгване от посочената автогара в 22.45 ч.