Решение № 399 от 11.12.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. ХАСКОВО, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р. З. Т. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500957 по описа за 2025 година Производството е въззивно по реда чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от "ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК 131001375, с адрес гр. София срещу Решение № 207/20.06.2025 г. постановено по гр. д. № 997 по описа на Районен съд – Димитровград за 2024 г., с което съдът е отхвърлил предявения от К. Г. Б. от *** чрез адв. З. Д. от АК Варна, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от Т. В. и Р.

М.-Т., в качеството им на управители, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 1000 лева, която представлява частичен иск от главница в размер на 18075.13 лева, представляваща задължение по изпълнително дело № 551/2024 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев с peг. № 874 с район на действие Окръжен съд - Хасково, образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.05.2010 г., издаден по Ч.гр.д. № 644/2010 г. по описа на РС-Димитровград, като неоснователен и недоказан.

С решението първоинстанционният съд е осъдил К. Г. Б. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, сумата в размер на 300 лева разноски по делото.

Недоволен от решението е останал въззивникът К. Г. Б., който го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и постановяване на решението в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита, че при постановяване на съдебния акт районният съд не се е съобразил с 1 част от фактическата обстановка по делото, свързана с издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнително дело през 2011 г., което дело е било прекратено на 20.10.2023 г. поради настъпването на перемпция. Във връзка с настъпването на перемпция и прекратяване на първото производство, което е било образувано по изпълнителния лист и неизвършването на справка кога точно е настъпила тази перемпция, съдът е направил неправилни правни изводи, че вземането не е погасено по давност. В този смисъл счита, че перемпцията по изпълнителното дело е настъпила не тогава, когато съдебният изпълнител е прекратил делото, а при настъпването на изпълнителните условия на закона и в този смисъл се твърди, че първото изпълнително дело, образувано през 2011 г., е следвало да бъде прекратено в един много по-ранен етап, поради което образуването на новото изпълнително дело е станало след повече от 5 години, когато е следвало да бъде прекратено първото изпълнително дело. Твърди, че вземането е погасено по давност и по отношение на същото не би могло да се извършва принудително изпълнение.

Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението на РС Димитровград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Претендира съдебни разноски и за двете производства.

В срока по чл. 263,ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с който се оспорва въззивната жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност.

Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РСДимитровград. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ. Излагат се доводи във връзка с определянето на адвокатското възнаграждение при евентуално уважаване на въззивната жалба, както и в условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение, при частично или цялостно уважаване на въззивната жалба.

СЪДЪТ след преценка на събраните в хода на производството доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивна проверка е решението на РС- Димитровград, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от К. Г. Б. от ***, чрез адв. З. Д. от АК Варна, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от Т. В. и Р. М.-Т., в качеството им на управители, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 1000 лева, която представлява частичен иск от главница в размер на 18075.13 лева, представляваща задължение по изпълнително дело № 551/2024 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев с peг. № 874 с район на действие Окръжен съд - Хасково, образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.05.2010 г., издаден по Ч.гр.д. № 644/2010 г. по описа на РСДимитровград.

С първоинстанционното съдебно решение е прието за установено от фактическа и 2 правна страна, че към датата на подаване на исковата молба - 19.06.2024 г., петгодишният давностен срок, на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, не е изтекъл, поради което вземането на ответника „ЕОС-Матрикс“ ЕООД не е погасено по давност и предявеният от К. Б. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника „ЕОС-Матрикс“ ЕООД сумата от 1000 лева, която представлява частичен иск от главница в размер на 18075.13 лева, представляваща задължение по изпълнително дело № 551/2024 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев с peг. № 874 с район на действие Окръжен съд - Хасково, образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.05.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 644/2010 г. по описа на РС-Димитровград, е неоснователен.

Настоящият състав на въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Нови доказателства пред вззивната инстанция не са събрани.

Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от настоящия състав на въззивния съд.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК. Искът е за недължимост на паричното вземане, предмет на принудително изпълнение по висящо изпълнително производство. Ищецът разполага с правен интерес от предявяването му, тъй като искът е за защита на длъжника срещу незаконосъобразно принудително изпълнение и упражняването на иска има за пряка последица прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.

Ч. гр. дело № 644/2010 г. е образувано по заявление по чл. 417 ГПК от "ДСК ЕАД-ФИНАНСОВ ЦЕНТЪР-ДИМИТРОВГРАД" срещу К. Г. Б., по което на 13.05.2010 г. е издаден изпълнителен лист, с който К. Б. е осъден да заплати на "ДСК ЕАД-ФИНАНСОВ ЦЕНТЪР-ДИМИТРОВГРАД" сумата от 18075, 13 лв. главница по договор за кредит за текущо потребление от 29.08.2007 г., сумата 3031,76 лв. – договорна лихва за периода от 29.08.2007 г. до 11.05.2010 г., сумата 914,14 лв.-наказателна лихва за периода от 01.07.2009 г. до 11.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.05.2010 г. до изплащането на вземането, както и сумата от 440, 42 лв., представляващи разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело с № 5/2011г. по описа на ДСИ Спасова при РС-Димитровград, прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител от 20.10.2023г.. Впоследствие, след изтегляне на оригинала на изпълнителен лист по молба на 3 взискателя „ЕОС Матрикс ЕООД, на 24.04.2025 г. е образувано последващо изпълнително дело № 551/2024г. по описа на ЧСИ С. Пеев, peг. № 874 при КЧСИ, район на действие ОС Хасково. Видно от приложеното по изпълнителното дело запорно съобщение от 26.04.2024 г.

ЧСИ Пеев е уведомил взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че налага запор върху всички вземания на длъжника К. Г. Б.. На 26.04.2024 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която ЧСИ С. Пеев го уведомил за образуваното против него изпълнително дело, за името на неговия кредитор и за размера на дължимата сума, за наложения запор върху всички вземания на длъжника, както и че ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК чрез удръжки от банковите сметки, трудово възнаграждение, опис и продажба на движимо и недвижимо имущество. Поканата за доброволно изпълнение е била връчена лично на длъжника на 08.05.2024 г. , с която същият е бил уведомен за прехвърляне на вземанията, чрез сключен договор за цесия, препис от който договор е приложен по изпълнителното дело, по силата на който “ЕОС Матрикс“ ЕООД заменя като кредитор ОТП Факторинг ЕАД. Не се спори, че второто образувано изпълнително дело № 551/2024 г. по описа на ЧСИ С. Пеев продължава да е висящо и към настоящия момент. Въз основа на доказателствата, съдържащи се в изпълнителното дело, следва да се приеме, че длъжникът, въззивник в настоящото производство, надлежно е бил уведомен за промяната на взискателя по изпълнителното дело, поради което правилно първоинстанционният съд не е приел възражението му, че цесията е невалидна, тъй като не е бил уведомен за промяната на взискателя по изпълнителното дело.

Основният спор между страните е изтекла ли е погасителната давност за вземанията, обективирани в изпълнителен лист по ч. гр. д. № 644/2010 г. по описа на РС Димитровград.

Доколкото вземането е установено със заповед за изпълнение, която не е оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая е петгодишна.

С приетото ТР № 3/28.03.2023 г. по т. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, за които давността е започнала да тече, считано от 26.06.2015 г., когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

С т. 10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което с образуването на изпълнителното дело давността се прекъсва и докато делото е висящо тя спира да тече, като е прието, че образуването на изп. дело не прекъсва давността, а в рамките на изпълнителния процес тя се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ, като давността се прекъсва с предприемането на което й да е изпълнително действие в рамките на определения изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и /или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.

4

Предвид горното, считано от 26.06.2015 г. е започнала да тече погасителна давност за вземанията на взискателя по образувано изпълнително дело N 5/2011 по описа на ДСИ към PC Димитровград. Същата е прекъсвана на два пъти, с молби на взискателя от 10.05.2018 г. и от 12.10.2020 г., поради което до 20.10.2023 г. – датата, на която изпълнително дело N 5/2011 е било прекратено с постановление на ДСИ поради настъпването на перемпция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не е изтекла 5-годишната давност на основание чл. 117, ал. 2 ГПК. Възражението на въззивника, че вземането е погасено по давност, тъй като условията за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция са настъпили по-рано е неоснователно. Съгласно приетото в т.

10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, т.е. в конкретния случай, новата давност е започнала да тече считано от 12.10.2020 г., когато е депозирана последната молба на взискателя с № 2644/12.10.2020 г. до ДСИ при РС Димитровград за предприемане на принудителни изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника К. Б., преди настъпилото перемиране и прекратяване на изпълнителното производство с постановление на 20.10.2023 г. От последното изпълнително действие от 12.10.2020 г. до датата на подаване на исковата молба – 19.06.2024 г. не са изтекли 5 години, поради което възражението за изтекла давност се явява неоснователно.