Определение № 3668 от 27.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3668 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110133924 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по искова молба от „****“ ЕАД с ЕИК **** против Г. Й. К. с ЕГН:

**********.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез адв. Д. Ст., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при доводи за недопустимост, неоснователност и недоказаност на претенциите.

По възраженията за недопустимост на предявените искове:

За допустимостта на производството съдът следи служебно и доколкото ищецът е процесуално легитимиран да предяви настоящите искове, с оглед подаденото от ответника възражение в заповедното производство, съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителни искове. Наведените от ответника възражения за недопустимост на исковите и нищожност на издадената заповед за изпълнение са такива по същество на спора, а не по неговата допустимост.

По искането на ответника за образуване на конституционно дело с оглед противоречие между чл. 195, ал. 1 АПК, от една страна, и от друга чл. 4, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1 КРБ, вр. чл.

15, ал. 3 ЗНА и чл. 5, ал. 4 от КРБ, вр. чл. 6 ДЕС и чл. 288 ДФЕС, вр. чл. 15, ал. 2 ЗНА и т. 41 от решение от 24.11.2022 г. по дело С289/2021 г. на Съда на ЕС:

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 КРБ, всеки съд (по искане на страна по делото или по своя инициатива) може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията.

Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд.

На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК е пряко неприложима по настоящото дело с оглед характера на предявените искови претенции и развитие на производството по реда на ГПК.

На следващо място искането е аргументирано с доводи, че разпоредби от Закона за енергетиката противоречат на европейското законодателство, но ответникът счита, че липсва правен ред, по който тези разпоредби да бъдат премахнати от действащото законодателство. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че всеки съд е задължен, при констатирано противоречие на национална разпоредба с норма от правото на Европейския съюз, да откаже да приложи националното право /по арг. от разпоредбата на чл. 5, ал. 4 1

КРБ/.

В допълнение следва да се посочи, че Конституционният съд вече е имал възможност да се произнесе по въпроса за противоречието на цитираните от ответника норми от Закона за Енергетика с тези на Конституцията с решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г. (относно конституционносъобразността на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката).

С оглед гореизложеното съдът намира, че не е налице и подържаното от ответника основание за сезиране на Конституиционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 от КРБ.

По исканията за отправяне на преюдициални запитвания до СЕС и за спиране на производството:

С оглед постановеното Решение на Съда (седми състав) от 23 октомври 2025 година по дело C-760/23 на СЕС следва да се остави без уважение искането за спиране на настоящото производство до постановяване на решение на СЕС по дело С-760/23.

Не са налице предпоставки за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на чл.. 629, ал. 1, пр. 2 ГПК, поради което искането на ответника в този смисъл не следва да бъде уважено.

Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове, съобрази направените искания и на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 31.03.2026 г. – 09,30 часа, за когато да се призоват страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника, обективирани в пунктове I, II, III и IV от отговора на исковата молба, а именно 1. за сезиране на Конституционния съд на Република България с искане за образуване на конституционно дело за отговор на посочени в пункт I от отговора на исковата молба въпроси; 2. за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроси, формулирани в пункт III и IV от отговора на исковата молба, както и 3. за спиране на настоящото производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 631 ГПК до произнасяне на СЕС с решение по дело № С-760/23.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 евро /391,17 лв/, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице Ат. Ж.. Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на ССчЕ.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото с препис за ответника всички документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинната енергия в процесния период за процесния имот, в това число документи за главен отчет, за връчване на изравнителните сметки, протоколи за неосигурен достъп, за изключване на отоплението, документи относно сертификацията и метрологичната годност на уредите за дялово разпределение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК в останалата част, тъй като една част от документите са неотносими към предмета на правния спор, а за друга липсват твърдения такива да се намират у ищеца.

ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 1678/2025 г. на СРС, 118-ти състав.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството е образувано по искова молба от „***“ ЕАД, ЕИК ***, представляван от Ал. Сл. Ал., с адрес гр. ****срещу Г. Й. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата 2

1269,31 евро /2482,55 лева/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, аб. №*** *, ведно със законна лихва за период от 13.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 187,02 евро /365,78 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 08.01.2025 г., сумата 25,03 евро /48,95 лева/, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата 5,6 евро /10,95 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 08.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1678/2025 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.

1 ЗЕ, в качеството му на вещен ползвател на процесния имот. Посочва, че на основание чл.

139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „***“ ЕАД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез адв. Д. Ст., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при доводи за недопустимост, неоснователност и недоказаност на претенциите. Оспорва пасивната материалноправна легитимация на ответната страна в процеса с довод, че правната конструкция, на която се позовава ищецът по чл. 153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 ЗЕ е нищожна поради противоречието й с ЗЗП, правото на ЕС и Конституцията на РБ, поради което оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, респективно ответникът да притежава качеството „потребител на топлинна енергия“. Счита, че в настоящия случай ЗЗП се прилага с предимство. Навежда възражение за недопустимост на исковата претенция, доколкото ищецът твърдял, че е доставил топлинна енергия до абонатната станция, а не конкретно до топлоснабдения имот на ответника. Релевира доводи за нищожност заповедта за изпълнение, съответно предявените искове били недопустими. Оспорва легитимацията на ищеца да претендира цената на услугата за дялово разпределение, доколкото не той я е извършвал. Поддържа, че за клиентите на топлинна енергия не съществува задължение да заплащат цена за услугата дялово разпределение. Сочи, че е налице непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Навежда доводи, че от представените доказателства не може да се направи извод, че ищецът действително е продал на ответника топлинна енергия. Отрича да е приемал общите условия. Позовава се на наличието на неравноправни клаузи в същите.

Възразява, че ищецът не е разположил оборудване в абонатната станция, с което да докаже количеството и стойността на доставената ТЕ. При тези съображения и останалите подробно изложени такива в отговора на исковата молба моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е 3 престирал/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена ведно със стойността на услугата дялово разпределение в претендираните размери.

В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да докаже, че е заплатил на ищеца претендираните суми.

По иска по чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи изпадането на ответника в забава съгласно Общите условия.

В доказателствена тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията си в срок.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.