Решение № 19899 от 03.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19899 гр. С., 03.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110143882 по описа за 2022 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, III Гражданско отделение, 145 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: НОРА МАРИНОВА при секретаря В., като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 43882 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца ЗК „Л., с която са предявени срещу ответника С. осъдителни искове за заплащане на сумата от 389,41 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение за вредите на л.а. „М., в резултат на ПТП от 23.08.2018г., настъпило в гр. С. вследствие виновно и противоправно поведение на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на общински път, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и на сумата от 115,62 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.08.2019г. до 11.08.2022г.

Ищецът ЗК „Л. твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско на МПС“ е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования лек автомобил л.а. „М.. Твърди, че щетите са на стойност от 379,41 лв., като поддържа да е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер на собственика на увредения автомобил и е направил ликвидационни разноски по щетата в размер на 10 лв. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение се е суброгирал в правата на увредения срещу ответника като субект, който отговаря за поддръжката на общинските пътища в изправно състояние, съответно да вземе мерки за обезопасяване на опасности по него. С писмена покана ищецът поканил ответника да му заплати регресното вземане, но плащане не последвало, с оглед на което ищецът претендира заплащане на сума по регреса в размер на 389,41 лв., сбор от платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 115,62 лв. за периода 1 от 12.08.2019г. до 11.08.2022г. Претендира се законна лиха върху главницата от датата на подаване на исковата молба и разноски за производството.

Ответникът С. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита, че по делото не били налице доказателства за валидността на застрахователното правоотношение досежно лек автомобил л. а. марка „М., както и че застрахователят не бил доказал, че увреждането е в резултат на покрит застрахователен риск. Оспорва представения протокол за ПТП. Счита, че липсват свидетели, които да потвърдят механизма на ПТП. Оспорва и размера на платеното застрахователно обезщетение, като счита, че същият не е доказан. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „М., който не бил съобразил поведението си с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението с конкретните условия на видимост. Ето защо, моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за производството.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

По делото е представена застрахователна полица за застраховка „Каско на МПС“, сключена на 08.01.2018г., от която се установява, че л.а. „М. е бил застрахован при ищеца ЗК „Л. по застраховка „Каско“ за периода от 10.01.2018г. до 09.01.2019г. по застрахователен договор, сключен със собственика на автомобила.

Видно от съставен протокол за ПТП № 1720254 от 23.08.2018г. (л. 4 от делото) застрахованият при ищеца лек автомобил претърпял ПТП на същата дата в гр. С., при движение по ул. „А.“ в посока от ул. „Н. В. преминал през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно (дупка) и деформирал един брой гума.

С уведомление за настъпило застрахователно събитие от 23.08.2018г. (л. 5 от делото) водачът на застрахования л.а. „М. В. Ю. Д. е декларирал настъпило на 23.08.2018г. ПТП в резултат на попадане на управлявания от нея автомобил в дупка на пътното платно при движението му в гр. С., по ул. „А.“, в резултат на което настъпили следнните увреждания: балон и изкривена предна дясна джанта.

С оглед постъпилото уведомление при застрахователя-ищец била образувана щета № ., бил извършен оглед и оценка на щетите и определено застрахователно обезщетение в размер на 379,41 лв., което било заплатено на собственика на увредения автомобил на 27.11.2018г.

Не е спорно между страните, че размерът на направените от застрахователя разноски по щетата се равнява на сумата от 10 лв.

По делото е разпитан свидетелката В. Ю. Д., от показанията на който се установява, че свидетелят си спомня за претърпяно ПТП при управление на л.а. „М.г., което настъпило в гр. С., близо до дома на свидетелката на ул. „А.“ № . вследствие на попадане на автомобила в дупка на пътното платно, при което се увредила предна дясна гума и автомобилът не можел да продължи движението си. Свидетелката заявява, че се движела много бавно, с не повече от 30 км/ч, когато влязла в дупката. Дупката не била голяма, но била много остра и дълбока и заемала голяма част от улицата, тъй като улицата била малка. Дупката била в посока на движението й, от дясната страна и свидетелката не я видяла, преди да попадне в нея. В момента на удара се чул силен трясък.

При предявяване на протокола за ПТП и уведомлението за настъпило застрахователно събитие (л. 4 и л. 5 от делото) свидетелят посочва, че това е протоколът за ПТП, съставен за произшествието, за което същата свидетелства, както и че почеркът, с който е попълнено уведомлението на л. 5 от делото и подписът върху него, са нейни.

По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, съгласно което описаните от застрахователя щети съответстват и могат да бъдат получени по посочения в протокола за ПТП и уведомлението за настъпване на застрахователно събитие начин при попадане на МПС в дупка на пътното платно и са в пряка причинно-следствена връзка с него. Стойността им по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 425,76 лв.

2

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Суброгационното право по чл. 410, ал. 1 , т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, произтича от установяване наличието на имуществена застраховка, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на действие на застраховката, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено лице в размер на действително причинените вреди, застрахователното събитие да е предизвикано вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението на тази работа. Вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В настоящия случай съдът приема за доказано, че между ищеца ЗК „Л. и собственика на л.а. „М. е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от 10.01.2018г. до 09.01.2019г., покриваща риска от настъпване на пътно-транспортни произшествия, за процесния лек автомобил, сред които и ПТП, каквото представлява и попадането на МПС в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Въпреки че по делото е представен подписан само от застрахователя екземпляр от застрахователната полица, съдът намира, че страните по застрахователния договор не са оспорвали сключването и валидността му и са изпълнявали правата и задълженията, произтичащи от него, а направеното от ответника С. възражение относно действието на застрахователния договор не следва да се разглежда, тъй като ответникът, който не е страна по този договор, не разполага с материална и процесуална легитимация да упражнява чужди права пред съд, нито пък правата му са производни на тези на страните по договора, а ищецът, който има интерес да се позове на липса на застрахователен договор, очевидно не е оспорвал сключването на такъв предвид обстоятелството, че е платил застрахователно обезщетение по него.

Установява се от събраните писмени доказателства – протокол за ПТП, който в частта, с която са констатирани от длъжностното лице щетите по МПС, има характер на официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила – чл. 179, ал. 1 ГПК, уведомление за настъпване на застрахователно събитие и заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, че в срока на действие на имуществената застраховка на 23.08.2018г. в гр. С., при движение на лекия автомобил по ул. „А.“ в посока от ул. „Н. В. преминал през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно (дупка) и деформирал един брой предна дясна гума и един брой предна дясна джанта. Съдът приема за доказан описания механизъм на произшествието въз основа на констатациите относно щетите в протокола за ПТП и експертните знания на вещото лице, съгласно които тези щети съответстват на механизма, описа в протокола и заявлението на водача на увредения автомобил, и са в пряка причинно-следствена връзка с попадането на автомобила в дупка на пътното платно. Посоченият механизъм се потвърждава и от показанията на свидетеля Д., които са детайлни, непротиворечиви и възпроизвеждат факти, лично и пряко възприети от свидетеля, който е трето за спора лице. Ето защо съдът приема за установено по делото, че на 23.08.2018г. в гр. С. при движение по ул. „А.“ в посока от ул.

„Н. В., застрахованият лек автомобил „М. е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, което обективно и неизбежно е довело до увреждането му като движима вещ.

Доколкото се установи, че процесното ПТП е настъпило в границите на населено място – гр. С., съдът намира, че същото е реализирано на общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата вр. чл. 3, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за пътищата – път с местно значение, осигуряващ маршрут от общински интерес, каквито са пътищата в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), задължението изграждането, ремонтът и поддържането на които е на ответника С. (арг. от чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗП). Като юридическо лице С. осъществява дейностите по поддържане на пътя чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е довело до неизпълнение на задължението й да поддържа пътя, поради което ответникът носи отговорност за 3 причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.

Възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява неоснователно. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия или бездействия, с които увреденият да е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата като не е съобразил поведението си, включително скоростта на движение, с конкретната пътна обстановка и наличието на дупка на пътя, каквото задължение същият би имал единствено, ако препятствието на пътя е било надлежно обозначено. В случая липсват както твърдения, така и събрани доказателства дупката на пътното платно да е била сигнализирана, поради което и същият не е имал задължение да съобразявана поведението си на пътя с нея.