Решение № 67 от 10.03.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. гр. Лом, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20251620101012 по описа за 2025 година

Делото е образувано по предявени първоначално обективно кум улативно съединени искове от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу К. Е. Б. с ЕГН ********** с правна квалификация по чл. 415, ал. 3 вр. ал.1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 422 вр. чл. 124, ал. 1 и ал. 2 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че било образувано ч.гр.д. № 16/2025г., по което били претендирани възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1003.31 лева и възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2080 лева. Съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендират тези суми, като в тази връзка е депозирана исковата молба. Предявена е претенция и за установяване на сумите по издадената заповед по цитираното дело. Сочи се, че ищецът се отказва да търси претендираната сума с подаденото заявление за неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 500 лева, начислени на 04.11.2023г., поради липса на материален интерес.

В исковата молба се твърди, че на 08.03.2023г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ********* между „Профи Кредит България” ЕООД в качеството му на кредитор и ответницата - като кредитополучател. Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита: 3000 лв.; срок на кредита: 30 месеца; размер на вноската: 159.47 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 48.96 %; годишен лихвен процент: 41.00 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 4783.66 лв. Твърди се, че по този повод били закупени и допълнителни услуги като било уговорено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ от 1200 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ от 2400 лева; размерът на вноската по закупена допълнителна услуга била 120 лева. Сочи 1 се, че общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е, както следва: общо задължение: 8383.66 лева; общ размер на месечна вноска по договора: 279.47 лева; дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.

Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги, твърди ищеца, става изискуемо с подписването на договора за кредит, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Твърди се, че кредитодателят е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора. Извършвал е преводи по поисканите рефинансирания, съгласно точка V от договора, а именно рефинансиране с кредитор ********* ООД, за сумата от 800 лева. Остатъкът от сумата по договора в размер на 2200 лева е бил преведен чрез паричен превод по посочената в договора банкова сметка на дата 08.03.2023г., като това е бил избраният начин за получаване на заема. Сочи се, че ответницата е поела задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски в размер и срокове според погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски кредит. Сочи се, че погасителният план е получен от длъжника на 08.03.2023г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.

Релевира се, че ответницата не е изпълнила задължението, което е поела по договора. Преустановила е плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава. Сочи се, че плащанията от ответницата са в размер на 1272,90лв. (равняващи се на 650,82 евро). Поради забава в плащанията, съответно неплащане на погасителните вноски, сочи ищецът, са начислени лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 489.18 лева за периода от 02.04.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава, до 05.08.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост), които са заплатени частично - 58.33 лева, остатъкът на задължението е в размер на 430.85лева. С плащанията си клиентът е заплатил и 60 лева начислени такси по Тарифа съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към договора, според която кредиторът има право на обезщетение за всички разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс- и и друго съгласно действаща Тарифа..“. Предвид това от платените общо 1272,90лв. ищецът твърди, че ответникът е заплатил 1154,57лв. от задължението по погасителния план. Поради неизпълнение на поетите договорни задължения клиентът (ответник) е изпаднал в забава и съгласно уговореното и прието в чл. 12.3 от Общите условия към договора, същият бил прекратен, а задълженията по него били обявени за предсрочно изискуеми на 05.08.2024г. Договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, за което ответницата била уведомена чрез уведомително писмо на посочения от нея адрес в договора, сочи се в исковата молба. След обявяването на предсрочна изискуемост (05.08.2024 г.) започнало начисляване на обезщетение за забава. Дължимото такова до датата на входирането на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда е 219.32 лева за периода 05.08.2024г. - датата на предсрочна изискуемост, до 29.10.2024г. Сочи 2 се, че след прекратяването на договора размерът на задълженията става предсрочно изискуем, като остава в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми по процесния договор. Поради това, оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е обединено в една последна погасителна вноска, чийто падеж е датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 05.08.2024г. Ищецът е уточнил, че предвид направените от длъжника плащания и обявената предсрочна изискуемост на вземането на дата 05.08.2024г., неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер 1013.37 лева, дължимо за периода от 01.08.2023 г. до 05.08.2024г. - дата на предсрочната изискуемост. Това е сумата за дължимата възнаградителната лихва /договорно възнаграждение до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/. Не се претндира договорно възнаграждение за периода след 05.08.2024 г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/.

В исковата молба се сочи, че са спазени изискванията на закона при сключване на договора за кредит. Твърди се, че закупуването на допълнителните услуги не е задължително, а по желание на кредитополучателя. Посочено е какви възможности съдържат допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Релевира се, че в процесния случай ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги. Твърди се, че ответникът е имал възможност да се откаже от договора при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по кредита до датата на връщане на главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за потребителския кредит. Имал е и възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал и от това право. Ищецът се е позовал на законови разпоредби.

Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което:

1) да бъде установено, че в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, съществува вземане срещу К. Е. Б. с ЕГН: ********** и постоянен (и посочен в исковата молба) адрес: *********, с настоящ адрес: *********, възникнало на основание сключен Договор за потребителски кредит № *********, между страните, за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. 16/2025г. по описа на РС Лом:

-главница – 2718.61 лв. (две хиляди седемстотни и осемнадесет лева и шестдесет и една ст.), равняващи се на 1390 евро /хиляда триста и деветдесет евро/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 04.11.2024г., до изплащане на вземането, -договорно възнаграждение в размер на 1013.37 лв. (хиляда и тринадесет 3 лева и тридесет и седем ст.), равняващи се на 518,13 евро /петстотин и осемнадесет евро и 13 евроцента/, дължимо за периода 01.08.2023г.05.08.2024г., -лихва за забава в размер на 430.85 лв. (четиристотин и тридесет лева и осемдесет и пет ст.), равняващи се на 220,29 евро /двеста и двадесет евро и 29 евроцента/, за периода 02.04.2023г. – датата на изпадане в забава, до 05.08.2024г.- датата на обявяване на предсрочна изискуемост, -законна лихва в размер на 219.32 лв. (двеста и деветнадесет лева и тридесет и две ст.), равняващи се на 112,14 евро /сто и дванадесет евро и 14 евроцента/, дължима за периода от 05.08.2024г.- датата на обявяване на предсрочна изискуемост, до 29.10.2024г.,

2) да бъде осъден ответника К. Е. Б. с ЕГН: ********** и постоянен (и посочен в исковата молба) адрес: *********, с настоящ адрес: ********* да заплати на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********* следните суми, произтичащи от сключен между страните Договор за потребителски кредит № *********, за които е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 16/2025г. по описа на РС Лом:

-възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1003.31 лева (хиляда и три лева и тридесет и една ст.), равняващи се на 512,98 евро / петстотин и дванадесет евро и 98 евроцента/ и

-възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2080 лева (две хиляда и осемдесет лева), равняващи се на 1063,49 евро /хиляда шестдесет и три евро и 49 евроцента/, ведно със законната лихва от входирането на заявлението в съда – 04.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Със същия се оспорва исковата претенция. Сочи се, че подадената искова молба е неоснователна и недоказана, като претенциите са оспорени изцяло по основание и размер. Според ответника процесният договор за потребителски кредит е в нарушение на клаузите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит, поради което на основание чл. 22 от ЗПК договорът е изцяло недействителен само на това основание. Процесният договор за потребителски кредит е в нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК според ответника. Последният счита, че в него не са взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в годишния процент на разходите. Релевира се, че в процесния договор за кредит не е посочен метода на изчисляване на предвидения в него годишен процент на разходите, което е самостоятелно основание за нищожност на същия съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Твърди се, че в посочения ГПР не са включени като разход и таксите за „допълнителни услуги“ в противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, изведено като разяснение на СЕС по дело С686/19 г. SIA Soho Group, EU: С: 2020: 582.

Това според ответника, освен нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от 4

ЗПК, е нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Доколкото възнаграждението за „допълнителните услуги“ не е включено в годишния процент на разходите, то процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент на ГПР. Сочи се, че поред практиката на СЕС в случай на неточно посочване на ГПР, това представлява порок от толкова висока степен, че влече до пълната недействителност/нищожност на правоотношението, при което потребителят дължи връщане само на чистата получена стойност на заема, както и че ако даден разход по кредита на практика представлява „конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит“, то този разход е част от общите разходи по кредита, който задължително следва да бъде включен при окончателното определяне размера на ГПР. Именно такава „конструкция, предназначена да прикрие действителен разход по кредита“ представлява т. нар. „допълнителните услуги“, които са акцесорен към главното кредитно правоотношение според ответника. Твърди се, че „възнаграждение за допълнителни услуги” е следвало да бъде включен в ГПР, но не е, поради което изначално ГПР е обявен в размер далеч по-нисък от посочения в договора за потребителски кредит. Релевира се, че при неточно посочване на ГПР в практиката на СЕС се приема, че липсва ГПР в договора за потребителски кредит, което е порок от толкова висока степен, че влече до пълната недействителност на кредитното правоотношение. В отговора на исковата молба се сочи, че при прости сметки, ако в ГПР бяха включени разходите по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, то ГПР би надминало 200%, а не както е посочено 48,96%. Релевира се, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Нито от текста на процесния договор, нито от инкорпорирания в него погасителен план става ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, каква част – лихва, и каква част – такса за обслужване на кредита. Ответникът счита, че в процесния договор за кредит е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 12 от ЗПК, а също и на чл.