Решение № 86 от 21.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Пловдив, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20215001000849 по описа за 2021 година намери следното:

Производство по чл. 258 от ГПК, образувано по повод подадени две въззивни жалби и частна въззивна жалба от Т.С.Г. ЕООД, ЕИК *********, представлявано дружество от управителя Ц.Ц., против постановените решение №260166 от 19.04.2021 г. в осъдителната му част, допълнително решение №260226 от 27.05.2021 г. и определение №261143 от 23.06.2021 г. по търг.дело №255/2020 по описа на О.С.П..

Първата въззивна жалба се отнася до постановеното решение №260166 от 19.04.2021 г. в осъдителната му част, с която жалбоподателят е осъден да заплати сумата от 3 175,55 лв. мораторна лихва, представляваща сбор от дължими лихви по всяка една от фактурите, предмет на делото, от деня, следващ деня на издаване на фактурата, до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и разноски. Жалбоподателят счита, че в тази част решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че не дължи посочената сума, представляваща акцесорно задължение, тъй като претенцията за главното вземане е приета за неоснователна, както и неправилно е тълкувана волята на страните в представеното като доказателство споразумение от 13.08.2019 г., като не са допуснати и свидетелски показания. Моли да се отмени решението за сумата от 3 175,55 лв. мораторна лихва, представляваща сбор от дължими лихви по всяка една от фактурите, предмет на делото, следващ деня на издаване на фактурата, до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и измени в частта му за 1 разноски.

Втората въззивна жалба се отнася до допълнително решение №260226 от 27.05.2021 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати законната лихва върху сумата от 32 356,12 лв. с ДДС, начиная от датата на завеждане на исковата молба 12.06.2019 г. до окончателното и плащане, както и до допуснатата с него поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №260166 от 19.04.2021 г. досежно индивидуализиращи белези на ищеца - ЕИК, седалище и адрес на управление, както и съдебен адрес, както и досежно изписаната дата 12.01.2019 г. на стр.12, ред 33, която следва да се чете 12.06.2019 г.

Жалбоподателят посочва, че с молбата за допълване на решението се въвежда ново искане, което е недопустимо при положение, че има постановено решение, с което се изчерпва предмета на иска съгласно рамките и парамеетрите, заложени от ищеца. На следващо място, счита, че не се дължи претенцията за законна лихва с оглед неоснователността на главното вземане. По отношение на поправката на очевидна фактическа грешка счита, че не следва да се провежда такава процедура, тъй като диспозитивът се ползва със сила на пресъдено нещо, а и липсват посочените страница и ревове в съдебното решение. Моли да се отмени изцяло постановеното допълнително решение.

Частната въззивна жалба се отнася до определение №261143 от 23.06.2021 г., с което е разгледана въззивната жалба в частта и за изменение на решението за постановените разноски, като е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта му за разноските в размер на 1 353,42 лв. по компенсация, които жалбоподателят дължи. Не е отчетен фактът, че главният иск е отхвърлен от съда, като неоснователен. Неправилно е намалено претендираното от него адвокатско възнаграждение за защита по в.т.д.№51/2020 г. на ПАС, както и е отчетена прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.

Ищецът неоснователно е продължил да поддържа претенцията си и не е осуетил продължаването на просеца веднага. Моли да се отмени определението, като се присъдят направените разноски изцяло при първото разглеждане на делото и по посоченото въззивно дело.

Претендират се направените разноски.

Срещу така описаните жалби са постъпили отговори от Р.* ЕАД, ЕИК *********, представлявано дружество от изпълнителния директор И.В..

В първия отговор се счита въззивната жалба срещу основното решение по делото за неоснователна по подробно изложени съображения, като се моли да се остави без уважение и се потвърди решението в обжалваната му осъдителна част.

Във вторият отговор се счита въззивната жалба срещу допълнителното решение също за неоснователна, като се моли същата да се остави без уважение и се потвърди обжалвания акт.

В отговора срещу частната въззивна жалба се счита същата за неоснователна, като се моли да се остави без уважение и се оптвърди обжалвания акт.

Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за настоящото 2 производство.

Съдът, след като се запозна с актовете, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното основно решение е връчено на жалбоподателя на 17.05.2021 г., а въззивната жалба срещу него е постъпила по пощата на 31.05.2021 г. в предвидения двуседмичен срок в закона за обжалване. Същият извод се отнася и за останалите два съдебни акта след направената проверка. Жалбоподателят е надлежна страна, жалбите са срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове. Ето защо, следва да се пристъпи към обсъждане на наведените оплаквания.

По делото са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ.

Ищецът Р.* ЕАД моли да се осъди ответника Т.С.Г. ЕООД да му заплати сумата 32 356,12 лв.главница, представляваща обща стойност за продадени и незаплатени строителни материали по подробно описани в исковата молба фактури – 62 бр. фактури и 2 кредитни известия, сумата 3 175,55 лв. мораторна лихва, представляваща сбор от дължимите лихви по всяка една фактура от деня, следващ датата на издаване на всяка една фактура, до 12.06.2019 г. – датата на завеждане на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.

Позовава се на търговски отношения с ответника за периода м.04.-м.09.2018 г., през който период продал на ответника строителни материали по издадените фактури, стоките били получени от ответника лично или чрез неговия баща, или шофьор, не било извършено плащане от купувача за получените стоки. Поради това завежда исковата молба на 12.06.2019 г.

Ответникът оспорва исковите претенции. Посочва, че е заплатил закупените от него стоки и е погасил задълженията си, както следва: на 13.08.2019 г. е заплатена сумата 18 039,08 лв. съгласно сключено споразумение, на 23.01.2020 г. е заплатена сумата от 14 317 лв. по банков път. Поради забавяне на плащанията от негова страна, било било образувано търг.дело №466/2019 г. по описа на ПОС. Тъй като страните желаели да уредят отношенията си доброволно, сключили споразумение заедно с трето лице, вследствие на което била преведена на ищеца първата сума от 18 039,08 лв. Това споразумение не било предоставено по делото, като вместо това пълномощникът на ищеца поискал постановяване на неприсъствено решение, знаейки, че страните са в процес на доброволно уреждане на спора, както и за доброволно изплащане и на остатъка от задължението близо 14 000 лв. съгласно изпратен от него имейл. След издаване на неприсъственото решение веднага се образувало изпълнително дело, по което вече било представено тристранното споразумение, без да са редуцирани разноските /да бъдат за тяхна сметка или да се намалят с платената парична сума/ и лихвите, наложени са възбрани върху недвижими имоти. Това 3 наложило веднага да преведе остатъка от дължимата сума 14 317,09 лв.

Съдът е приел, че претендираната главница е погасена с двете плащания на 13.08.2019 г. и на 23.01.2020 г., че това е станало след завеждане на делото на 12.06.2019 г. и тъй като няма оттегляне или отказ от иска в тази му част, го е отхвърлил, като неоснователен. Съдебното решение в тази част е влязло в сила, като необжалвано.

Основният спор, повдигнат във въззивното производство е относно дължимостта на лихва за забавено плащане при наличието на сключено тристранно споразумение.

Видно от споразумението от 13.08.2019 г., в него участват три страни – ищецът, ответникът и третото лице А.* ЕООД. В споразумението се съдържа установителна част.

Посочено е, че третото лице А.* ЕООД дължи на ответника сумата 18 039,08 лв., като с оглед забава на плащанията е образувано ч.гр.д.№233/28.12.2018 г. пред ПРС. От друга страна ответникът има задължения към ищеца по конкретно издадени и описани фактури за периода 17.04.2018 г. – 30.08.2018 г. в същия размер 18 039,03 лв., като с оглед забава в плащанията е заведено търг.дело №466/2019 г. на ПОС. Страните се споразумяват третото лице да заплати на ищеца посочената сума, като с плащането на тази сума от третото лице на ищеца, той ще счита за погасени задълженията на ответника по конкретно посочените фактури на обща стойност 18 039,08 лв. Съгласно т.1.2, страните ще считат за изцяло уредени отношенията по-между им и никоя от тях няма да има финансови претенции.

Страните се съгласяват, че разноските, направени в рамките на посочените по-горе съдебни производства, остават за тях така, както са ги направили. Съгласно т.1.3, след извършване на плащането ответникът ще обезсили издадената заповед за обезпечение спрямо третото лице, няма да претендира за допълнителни суми, извършени в съдебно, изпълнително и др.производства, включващи адвокатски хонорар, съдебно-деловодни разноски, такси по изпълнителното производство и др., няма претенции за лихви относно забавеното плащане от страна срещу третото лице.

Със споразумението се урежда сумата 18 039,03 лв. между страните по него по повод две групи възникнали правоотношения – първата, между ответника и третото лице, втората между ищеца и ответника, като се приема, че с плащането на сумата по уговорения начин ищецът ще счита за погасени задълженията на ответника по конкретно посочените фактури. Установява се, че сумата представлява сбор на главниците по тези фактури.

Страните са се съгласили да нямат финансови претенции и, че ще считат за уредени изцяло отношенията по-между им.

В същото време в т.1.3 следва изрично уреждане на отношенията между ответника и третото лице за разноски и претенции за лихви, като е прието, че няма да се претендират.

Изрично уреждане на отношенията между ищеца и ответника по смисъла на изразеното в т.1.3 не е уговорено. Уредената сума между тях е за част от претендираната главница по настоящото дело – част от описаните фактури с размер 18 039,03 лв., която сума касае главниците в посочените фактури. Самият ответник в становището си срещу исковете признава това обстоятелство, както и твърди, че са продължили преговорите за остатъка от дължимата сума.

4

При така направените констатации следва да се приеме, че волята на страните в настоящото производство по втората група правоотношения се отнася до главницата в размер на 18 039,03 лв. За тази сума трите страни са се съгласили да нямат никакви финансови претенции, за разлика от уговорките между страните по първата група правоотношения - между ответника и третото лице. Т.1.2 се отнася до трите страни във връзка с главниците по двете правоотношения в установителната част и т.1.1. Т.1.3 се отнася до правоотношенията между ответника и третото лице относно разноски и законна лихва. Липсва уреждане по тези въпроси между настоящите страни. Ето защо и имайки предвид, че в споразумението има разграничаване на главница, лихви и разноски по делата по посочения начин, че същото не се отняса до пълния предявен размер по настоящото дело, следва извод, че лихвата за забавено плащане е дължима. При положение, че е налице писмено споразумение, договорни съглашения за други, различни от споразумението, уговорки, не могат да се установяват със свидетели, както и не може със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на частен документ, какъвто характер притежава процесното споразумение.