Решение № 1764 от 25.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1764 гр. Пловдив, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20215330205981 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-006106 от 30.06.2021г. на М.В.М. на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП на И.И.Н.. от Ц. обл.Пловдив, с ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.104А от ЗДвП. В наказателното постановление е посочено че на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки.

С жалбата се моли съда да отмени обжалваното НП поради наличието на мултимедия в автомобила позволяваща провеждането на разговори безопасно. С жалбата се представя твърдение за нарушение от страна на контролните органи на разпоредбата на чл.61, ал.3 и ал.4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяването на дейностите по контрол на пътното движение и че по време на цялата проверка е бил заплашен лично жалбоподателя и неговото семейство, което е било в автомобила.

1

Жалбоподателят редовно уведомен, в съдебно заседание се явява и лично участва в производството по делото. Поддържа жалбата си и искането за отмяна на НП. Ангажира събирането на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел. В пледоарията си прави искане към съда да отмени НП.

Представя доводи по същество на искането.

Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Преди даване ход на делото представя писмена молбастановище с която счита жалбата за неоснователна. Представят се доводи за правилно и законосъобразно издадено НП и се иска неговото потвърждаване.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните правни съображения:

На 09.06.2021г. около 11:10 часа жалбоподателят И.И.Н.. управлявал собствения си лек автомобил марка “ОПЕЛ МАРИВА” с рег. № **** като се движел в гр.Пловдив, по бул.“6-ти септември“ срещу номер 223 в посока север. По същото време водачът използвал мобилен телефон – държал същия, което като действие било възприето от полицейски служител А.С.И., за което бил уведомен и свидетел К. Д. П., също полицейски служител, **** към сектор ПП Пловдив. Двамата полицейски служители осъществявали контрол на движението на МПС, поради което и спрели жалбоподателят за извършване на проверка.

За констатираното нарушение на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА бланков № 862445 от 09.06.2021г. който бил връчен на нарушителя и подписан от него, след вписване: Имам възражение не съм нарушавал правилата свидетел:К.Д. Н.а. Актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.104А от 2

ЗДвП. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено атакуваното наказателно постановление с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя Н. като му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушението по чл.104А от ЗДвП.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание, актосъставителят П. потвърди авторството на съставения АУАН. Посочи че по време на изпълнение на контролни функции по движението на МПС от колегата му А.И. било установено нарушението посочено в акта, поради което и спрели водача за проверка. Посочи се че в последствие колегата му бил вписан и като свидетел при съставянето на акта. По искана на жалбоподателя се допусна и разпита като свидетел К.Д. Н.а, съпруга на жалбоподателя, пътуваща по същото време в автомобила която посочи че жалбоподател е говорил с майка си, чрез мултимедията на автомобила. Свидетелката посочи че били застрашени тъй като били спрени по средата на пътя.

Tака установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, и поспециално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.П. и на свидетелката К. Н.а, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административнонаказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган, тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и 3 съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери, дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Във връзка с посоченото, съдът констатира че АУАН, така и обжалваното Наказателно постановление са издадени от оправомощени за 4 това лица, притежаващи нужната за това компетенция съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП и оправомощителна Заповед № 8121з515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, относно допълнение на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.

Както в АУАН, така и в НП са изложени всички обстоятелства в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че АУАН е съставен в рамките на визирания в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок. В този смисъл описанието на нарушението е пълно, точно, ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво негово деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.

42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения във връзка със съставянето и връчването му на пълномощник на управителя на санкционираното дружество лице. На същият е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. Както АУАН така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия и в изискуемите от закона срокове. Спазена е нормативно установената форма, отговаря на материалноправните изисквания и процесуалноравните изисквания на закона, от което следва извода, че издаденото НП е законосъобразно. В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на наказаното дружество чрез управителя си да разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Правото на защита не 5 е било нарушено по никакъв начин, като то е реализирано и чрез депозиране на жалба до настоящата инстанция.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от разпита на актосъставителя П. и на свидетелката Н.а се установява по безспорен начин, че по време на движението си в гр.Пловдив, по бул.“6-ти Септември“ срещу номер 223 посока север жалбоподателят Н. е управлявал личния си лек автомобил, използвайки мобилен телефон за да проведе разговор, при което си е служил и с ръцете си.

Държането на мобилния телефон е било констатирано от полицейски служители, които били в района по повод изпълнение служебните си задължения.

Съдът не кредитира възраженията на жалбоподателя, че не е използвал мобилния телефон за провеждане на разговори по време на движение, поради наличие на мултимедия в автомобила. Както бе посочено и по-горе от разпита на актосъставителят, полицейските служители са възприели държането на мобилен телефон от жалбоподателя, по същото време когато е бил водач на МПС което е било приведено в движение. Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, като под израза използва се визират всички форми на изпълнителното деяние, в това число държането му, а не само провеждане на разговори.