Решение № 12347 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12347 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20231110112537 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „*“ ЕАД сумите, както следва:

Г. С. М.: сумата от 350.45 евро (равностойност в евро на исковата сума от 685.42 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 43, вх. Б, ет. 1, сумата от 74.65 евро (равностойност в евро на исковата сума от 146.00 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 22.02.2023г., за сумата от 5.24 евро (равностойност в евро на исковата сума от 10.24 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 02.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 1.24 евро (равностойност в евро на исковата сума от 2.43 лева), представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2020г. до 22.02.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 09.03.2023г. до окончателно изплащане на задължението;

И. И. М.: сумата от 350.45 евро (равностойност в евро на исковата сума от 685.42 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 43, вх. Б, ет. 1, сумата от 74.65 евро (равностойност в евро на исковата сума от 146.00 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 22.02.2023г., за сумата от 5.24 евро (равностойност в евро на исковата сума от 10.25 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 02.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 1.24 евро (равностойност в евро на исковата сума от 2.43 лева), представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2020г. до 22.02.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 09.03.2023г. до окончателно изплащане на задължението.

1

Ищецът „*“ ЕАД твърди, че между него и А. Х. М. през исковия период е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения клиентът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски. Изяснява, че предявява претенциите си срещу Г., Д. и И. М.и в качеството им на наследници по закон на И. Х. М., от своя страна, наследил задълженията на потребителя на топлинната енергия А. Х. М.. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от Д. И.

М., с който същата е представила съдебно удостоверение, издадено по ч. гр. дело № 558/2025г. по описа на Районен съд- Елин Пелин, съгласно което се е отказала от наследството на И. Х. М., като отказът й е вписан под № 21/21.05.2025г. в особената книга за това на съда.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Г. С. М. и И. И. М..

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място, за прецизност следва да се изясни, че производството по делото е прекратено по отношение на сочените в хода на процеса като ответници М. А. М. и Д. И. М. с влезли в сила съответно на 30.01.2026г. и на 02.04.2026г. определения, поради което и съобразно уточнението на исковата молба от 11.06.2025г. на разглеждане по същество подлежат единствено исковете срещу Г. и И. М.и.

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, респ. негов праводател, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на ответника в качеството му на потребител на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „*“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ настъпило на страната на потребителякупувач на топлинната енергия, правоприемство, в случая универсално; 4/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение, както и основанието 2 да получи плащане на цената й.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на главен дълг, изпадането на задълженото лице в забава за погасяването му, както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за съответния период.

В проведеното на 25.03.2026г. открито съдебно заседание страните са изложили фактически твърдения за извършено в хода на процеса в полза на ищеца плащане на всички задължения, предмет на исковите претенции, като за установяване на твърденията на ответниците в този смисъл като писмено доказателство по делото е приет фискален бон от 24.03.2026г. за сумата от 1779.29 евро, като изрично в същото заседание процесуалният представител на ищеца е потвърдил погасителния ефект на плащането за всички предявени в процеса вземания, вкл. за държавна такса, претендирайки единствено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в минимален размер.

Както бе изяснено, в случая ответниците Г. и И. М.и не са навели конкретни доводи за липсата на която и да е от гореописаните материални предпоставки за възникване на спорното материално право- така, както същото е заявено в исковата молба, поради което настоящият съдебен състав намира, че осъществяването им следва да се приеме за установено.

Независимо от това, за пълнота и прецизност, следва да се изясни, че правнорелевантните за основателността на исковете обстоятелства се установяват въз основа на надлежно приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства: заповед от 30.03.2012г. на кмета на район „Сердика“ на Столична община за настаняване на А. М. в процесното жилище, сключен от последния с общината договор за наем въз основа на заповедта, както и заявление- декларация, подадено от наемателя до топлофикационното дружество за открИ.е на партида за имота на негово име, което искане е уважено от дружеството съгласно представените по делото справки за потребена топлинна енергия за исковия период, издадени от дружеството за дялово разпределение, удостоверения за наследници на А. Х. М. и на И. Х. М., както и съдебни удостоверения за откази от наследството на всеки от тях съответно от М. М. и от Д. М.. Въз основа на тези документи се установява, че А. М. като наемател на процесното общинско топлоснабдено жилище е встъпил в договорно правоотношение с ищеца, изразявайки воля за това, вкл. съобразно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС, като възникналите в неговата правна сфера за исковия период задължения за цената на потребената топлинна енергия са преминали след смъртта му към призования към наследяване негов брат И. М. (при съобразяване на отказа на дъщерята на А. М. от наследството на последния), а със смъртта на последния в хода на процеса- към правните сфери на ответниците като негови наследници по закон (при съобразяване на отказа от наследството на И. М. от дъщеря му Д. М.).

Както бе изяснено, съгласно изричните твърдения и на двете страни всички задължения, предмет на предявените в настоящото производство искове, са погасени чрез плащане, за което не се спори, че е извършено в хода на процеса- на 24.03.2026г. Това плащане по правната си същност съставлява конклудентно признание на неизгодно за страната обстоятелство- съществуването на главен и на акцесорен дълг, възникнали на поддържаното в исковата молба основание и в посочените в същата размери. А признанието на неизгодни за страната факти с правно значение представлява едно от най- надеждните и достоверни доказателства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл.

175 ГПК- в съвкупност с всички събрани по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, дава основание на съда да приеме за установено, че изброените по- горе предпоставки за основателност на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във 3 вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са осъществени. С оглед на това съдът приема за надлежно установени всички юридически факти, включени във фактическите състави, пораждащи процесните вземания за главница и за обезщетение за забава.

По делото не се спори и относно момента на извършеното плащане- след образуване на производството, поради което и при съобразяване на правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно което съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, предявените искове следва да бъдат отхвърлени в цялост поради погасяване чрез плащане на задълженията, техен предмет.

При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на момента на извършване на плащането разноски се следват единствено на ищеца, доколкото в случая неоснователността на исковете му се дължи на осъщественото в хода на процеса плащане, т. е. към момента на предявяване на претенциите ищецът е бил носител на изискуеми парични вземания от ответниците, които последните е следвало да погасят преди това, но не са сторили, поради което с поведението си са дали повод за завеждане на делото срещу тях.

С оглед на това и доколкото не се установява, а не се и твърди с извършеното плащане да е погасено и следващото се на ищеца юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, в полза на последния следва да бъде присъдено такова в определен от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер от общо 100.00 евро (по 50.00 евро от всеки ответник) с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, естеството и обема на извършените от процесуалния представител на ищеца действия, обстоятелството, че се касае за обичайно, типично дело с оглед предмета на дейност на страната.