Решение № 2733 от 19.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2733 гр. София, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20221110203871 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 145 от АПК, във вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Същото е образувано по жалба на В. Л. К., чрез адв. Т., срещу Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 321зз-299 от 03.03.2022 г. в 07 РУ-СДВР, издадена от М.Й. С. – полицай при 07 РУ-СДВР.

В жалбата и в с.з. се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и немотивираност на обжалваната заповед като издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон. Заповедта била издадена в най-общ вид, без да бъде мотивирана.

Цитира се и практика на ЕСПЧ. Жалбоподателят нито бил съпричастен, нито имало данни за извършено престъпление. Не била посочена и причината, наложила задържането за 24 часа.

Не можело да се направи обосновано предположение, че К. бил съпричастен към деяние по чл. 198, ал. 1 от НК. Същият дори не бил разпитан като свидетел. Моли се за присъждане на направените разноски.

Ответникът М.Й. С. – полицай при 07 РУ-СДВР, се явява, като поддържа издадената от него заповед и уточнява, че действал по разпореждане на началниците си.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.

С атакуваната Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 321зз-299 от 03.03.2022 г. в 07 РУ-СДВР, издадена от М.Й. С. – полицай при 07 РУ-СДВР, жалбоподателят В. Л. К. бил задържан на 03.03.2022 г. в 23:55 часа в арестните помещения на 07 РУ-СДВР – обстоятелство, което не се оспорва и се подкрепя от приложените в оригинал обжалвана заповед, декларация от задържания, протокол за обиск и протокол за предупреждение по ЗМВР.

След служебно извършената проверка,

1 съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган (видно от представени за съдебното следствие заверено копие от акт за встъпване в длъжност от 03.09.2018 г. и заверено копие от Заповед рег. № 513з-6227/15.08.2018 г. на директора на СДВР за това, че мл. инспектор М.Й. С. е бил преназначен на длъжност „полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ на 07 РУ-СДВР), в пределите на материалната му компетентност.

Оспореният административен акт обаче е незаконосъобразен по същество, тъй като е немотивиран и издаден, без да са посочени и доказани основанията за задържане на жалбоподателя.

Съгласно отразеното в заповедта правно основание за задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В графата за фактическите основания за задържането е посочено:

„данни за извършено престъпление във връзка със ЗМ № 531/21 г. чл. 198 от НК“. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т.2 от ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочването на фактическите и на правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен, поради неспазване на установената форма по смисъла на чл.

146, т. 2 АПК и, съответно, издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

Следва да се има предвид, че конкретната хипотеза на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР задължава органа по издаване на административния акт да посочи накратко обективните характеристики на извършеното от задържания престъпление и неговата правна квалификация. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми. В случая обаче фактическите основания се изчерпват с препращане към полицейска преписка (неясно от кое РУ на СДВР) и твърдение за престъпление по чл. 198 от НК, от което не стават разбираеми не само характера, времето и мястото на извършените действия, но и дали същите осъществяват посочения състав на престъпление. Липсва също и каквото и да е текстово описание на повода за задържането.

На следващо място, допустимо е мотивите, т. е. фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, към който да има препращане в самата заповед за задържане.

Обективността налага да се отчете, че такова препращане, както бе посочено по-горе, действително е налице в обжалваната заповед – към полицейска преписка ЗМ № 531/21 г.

Последното предполага в посочената преписка да се съдържат данните по смисъла на чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за извършено престъпление от страна на В.К.. След служебна проверка на материалите по изисканото и приобщено на съдебното следствие ДП № 3382 ЗМК-531/21 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 12571/21 г. по описа на СРП, съдът констатира, че посочената в атакуваната заповед полицейска преписка касае престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, извършено на 28.04.2021 г. около 00:10 часа в гр. София, жк.

Студентски град, до входа на бл. 29, пострадал от което е ******. Разпитани са пострадалата Койчева, както и свидетелите ******** и ********. Тримата не могат да дадат описание на извършителя, като името на В.К. не се споменава от нито един от тях. Извършена е експертна справка по видеозапис от дискотека, в близост до местопрестъплението, която е посочила, че заснетите лица са негодни за идентификация. Името на К. не се споменава дори в докладните записки на полицейските служители, работили по случая. В този смисъл по преписката липсват каквито и да е данни К. да е съпричастен по какъвто и да е начин с 2 разследваното престъпление, поради което липсват основанията, посочени в чл. 72, ал. 1, т.

1 от ЗМВР. Нещо повече, СРП с постановление от 24.06.2021 г. е спряла наказателното производство на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НК – неразкриване на извършителя.

По гореизложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.

С оглед отмяната на заповедта за задържане и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски. Съобразно представените пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, видно от което жалбоподателят е заплатил на адв. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева (съобразно и разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), СДВР следва да заплати на В. Л. К. сторените от последния разноски в общ размер на 500 лева, доколкото същите кореспондират на минималните стандарти, заложени в Наредбата.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане за 24 часа с рег. № 321зз-299 от 03.03.2022 г. на В. Л. К., издадена от М.Й. С. – полицай при 07 РУ-СДВР.

ОСЪЖДА СДВР, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, да заплати на В. Л. К. направените от последния разноски в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София-град в 14- дневен срок от съобщаването му на страните

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3