Решение № 37 от 14.02.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Радомир, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241730100945 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.

В исковата молба ищецът твърди, че съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № от . г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир, ищецът бил собственик на следния недвижим имот, а именно: ½ ид. ч. от поземлен имот, находящ се в **********, който съставлява парцел . (.) за имот с планоснимачни номера . и . (.) в кв. 6 по плана на **********, одобрен със заповед № 1231,1232/18.04.1949 г., целият с площ от 873 кв. м, при граници по нотариален акт: от две страни - улици, братя П., И. П. М. за имот с пл. № . и при граници по скица: от две страни улици, парцел . и парцел .., всичките в кв. 6 по плана на селото.

Ответникът бил собственик на другата ½ ид. ч. от имота.

Сочи, че през целия период от време имотът винаги бил ограден от три страни, като не е имало ограда единствено откъм реката.

През 2021 г. ответникът заградил имота и откъм реката. Премахнал част от предходната ограда и направил отвор от около 7 - 8 метра, за да вкарва коли. След това разкопал границата между двата имота, образуващи урегулирания поземлен имот и поставил огромен басейн.

Ответникът целял да заграби целия недвижим имот, включително и притежаваната от ищеца ½ ид. ч.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ½ ид. ч. от урегулиран 1 поземлен имот, находящ се в населената част на **********, който съставлява парцел . (.) за имот с планоснимачни номера . и . (.) в кв. 6 по плана на **********, одобрен със заповед № 1231,1232/18.04.1949 г., целият с площ от 873 кв. м, при граници по нотариален акт: от две страни - улици, братя П., И. П. М. за имот с пл. № . и при граници по скица: от две страни улици, парцел . и парцел .., всичките в кв. 6 по плана на селото, както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху така посочената идеална част.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който сочи, че се легитимира като собственик на целия процесен имот, ведно с построените в него сгради, а именно масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м и масивен гараж със застроена площ от 21 кв. м, по силата на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ., том ., рег. №, дело № . от . г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир.

С оглед изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощен представител поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., рег.

№ . дело № . г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС - Радомир, по силата на който С.

З. Д. е дарила на Г. С. А. следния свой собствен недвижим имот, а именно: ½ ид. ч. от поземлен имот, находящ се в **********, който съставлява парцел . (.) за имот с планоснимачни номера . и . (.) в кв. 6 по плана на **********, одобрен със заповед № 1231,1232/18.04.1949 г., целият с площ от 861 кв. м, при граници по нотариален акт: от две страни - улици, братя П., И. П. М. за имот с пл. № . и при граници по скица: от две страни улици, парцел . и парцел .., всичките в кв. 6 по плана на селото.

По делото е представен и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир, от който се установява, че М. В. И. - И.а е продала на А. С. А. следния свой собствен недвижим имот, а именно: поземлен имот, находящ се в **********, който съставлява парцел . (.) за имот с планоснимачни номера . и . (.) в кв. 6 по плана на **********, одобрен със заповед № 1231,1232/18.04.1949 г., целият с площ от 873 кв. м, при граници по скица: от три страни улици, парцел . и парцел .., всичките в кв. 6 по плана на селото, ведно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м и масивен гараж със застроена площ от 21 кв. м, които сгради са със статут на строежи по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

От изисканите и приложени по делото заверени копия от нотариални дела № . г. и № .

2 г., двете по описа на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир, се установява, че по силата на нотариален акт № ., том., дело № . г. на Радомирски районен съдия, И. П. М. е дарил на сина си Г. И. П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: ½ ид. ч. от празно вилно място – парцел . – . за имот с планоснимачен номер . в съсобственост с имот с планоснимачен номер . от кв. 6 по плана на с. С., с площ от 910 кв. м, при граници (съседи): от две страни – улици, братя П. и Крум П. М..

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № . г., издадено от Столична Община, р-н „Триадица“, се установява, че Г. И. М. е починал на . г. и е оставил за наследници Е. Д. М. и А. Г. И..

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № . г., издадено от Столична Община, р-н „Триадица“, се установява, че А. Г. И. е починал на 12.10.2021 г. и е оставил за наследник М. В. И.-И..

Видно от приложената по нотариално дело № . г. декларация за идентичност на имена, че имената Г. И. М. и Г. И. П. са имената на едно и също лице.

От приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 197, том V, рег. № 6237, дело № . г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир, се установява, че А. Г. И. и М. В. И. – И. са признати на основание чл. 587 ГПК за собственици на основание давностно владение на ½ ид. ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се в **********, който съставлява парцел .

(.) за имот с планоснимачни номера . и . (.) в кв. 6 по плана на **********, одобрен със заповед № 1231/18.04.1949 г., целият с площ от 861 кв. м, при граници по нотариален акт: от три страни - улици, парцел . и парцел .., ведно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м и масивен гараж от 21 кв. м, които сгради са със статут на строежи по § 16 от ПР на ЗУТ.

В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите З. А., Л. А., Б. К. и С. Л..

От показанията на свидетелката З. А., която е съпруга на ищеца, се установява, че ищецът е придобил през 1999 г. процесната ½ ид. ч. от недвижимия имот по силата на договор за дарение, сключен със С. Д.. Според свидетелката имотът има наследствен характер и същият е бил разделен между С. Д. и А. И. на две части с поставена между тях ограда от телена мрежа. Твърди, че имотът е ограден преди около 50 години с бетонни колове и мрежа от три страни, но откъм реката не е поставяна ограда. След закупуването на имота ищецът и съпругата го владеели, като засадили овощни дръвчета и косели тревата.

Посещавали имота почти всеки месец. През 2024 г. посетили имота и констатирали, че ответникът е заградил имота откъм реката и по този начин е лишил ищеца от достъп, както и че е премахната част от вътрешната ограда, разделяща имота на две части.

От показанията на свидетеля Л. А., който е син на ищеца, се установява, че от 1999 г. неговият баща притежава недвижим имот в с. С.. Сочи, че процесният имот е бил част от по-голямо дворно място, което е било наследено от петима наследници и впоследствие са се 3 обособили пет отделни имота. Твърди, че откъм реката никой от тези имоти не е заграден, вкл. и процесният. Ищецът и неговата съпруга посещавали имота около три – четири пъти в годината, като непосредствено след като ищецът придобил собствеността върху имота, последният заедно с неговата съпруга засадили 6 бр. овощни дръвчета в него. Твърди, че не знае кой ползва имота след 2020 г., но не е виждал никой преди 2024 г. да влиза и да ползва имота. През 2024 г. посетил имота с неговите родители и констатирали, че същият е заграден откъм реката и е премахната част от оградата, която разделя имота на две части.

Пред съда свидетелят Б. К. сочи, че ответникът живее в имот в с. С., който е застроен с двуетажна къща и е заграден от всички страни с ограда от телена мрежа, вкл. и откъм реката. Твърди, че няма спомен имотът да е бил разделен с вътрешна ограда. Според свидетеля ответникът е придобил собствеността върху целия имот през 2020 г. – 2021 г. от М. И. – И.а, която е съпруга на вуйчото на ответника - А. И., и оттогава ползва имота необезспокоявано. Допреди това за имота се грижел А. И..

От показанията на свидетеля С. Л. се установява, че имотът е заграден от всички страни, вкл. и откъм реката, като това се е случило през 1985 г. – 1986 г. Според свидетеля съседните имоти не са оградени откъм реката. Твърди и че никога не е имало ограда, която да разделя имота на две части. Ответникът е придобил собствеността върху имота преди около три години по наследство от вуйчо му А. И..

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства, като показанията на свидетелите З. А. и Л. А. прецени и по реда на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

С иска по чл. 108 ЗС се цели да се установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение, като елемент от правото на собственост върху нея, принадлежи на ищеца и въз основа на това да се заповяда на ответника, който я владее или държи без основание, да я предаде във владение на ищеца.

За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е придобил собствеността върху процесната ½ ид. ч. от недвижимия имот на соченото в исковата молба основание, както и че ответникът владее, респ. държи без основание процесната идеална част, като в тази връзка съдът съобрази и разясненията, дадени с ТР № 3/05.01.2022 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГК на ВКС.

На първо място ищецът по ревандикацията следва да докаже по някой от законно установените способи активната си легитимация, т. е. правото си на собственост върху вещта, а от друга страна трябва да установи и пасивната легитимация на ответника, т. е., че вещта се намира в ръцете именно на това лице, което поради липсата на основание да я държи, следва да му я върне.

4

Съдът намира, че първата предпоставка за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е доказана по делото и ищецът се легитимира като собственик на процесната ½ ид. ч. от недвижимия имот.

За доказване твърденията си, че е собственик на процесната идеална част, ищецът е представил по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № от . г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир. Ангажирал е и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите З. А.а и Л. А..

При преценка на ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че по делото може да се направи обоснован извод, че ищецът е придобил собствеността върху процесната ½ ид. ч. на соченото в исковата молба основание. Това е така, тъй като от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно доказано, че процесният недвижим имот, съставляващ парцел . (.) за имот с планоснимачни номера . и . (.) в кв. 6 по плана на **********, е бил съсобствен между Г. И. М. (Г. И. П.) и С. З. Д., при равни права за всеки от тях.