Решение № 3609 от 17.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3609 гр. Пловдив, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330101339 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от срещу след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 14354/2024 г. по описа на ПРС.

Ищецът ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД с ЕИК: 115016602е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Х. М. Д. с ЕГН: ********** от ********** за следните суми: главница в размер на 310.11 лева (триста и десет лева и 11 ст.), представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: **** находящ се в град *********, обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 02.12.2021 г. – 18.08.2024 г. в размер на 73.85 лева (седемдесет и три лева и 85 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.08.2024 год. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, от които 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.

78 ал.8 ГПК, което вземане произтича от доставена стойност на топлинна енергия за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: *********** находящ се в град ****************.

1

В законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за изпълнение по отношение на тях. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. ******* ********. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава.

Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство. Претендира разноски.

В подаден в срока отговор ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че е собственик на процесния недвижим имот, но няма качеството на потребител на топлинна енергия, понеже няма сключен писмен договор с ответника, нито етажната собственост е сключила такъв договор с ответника.

Сочи, че в сградата е изградена чилърна инсталация, чиято цел е да охлажда и отоплява сградата и която инсталация разполага с напълно изградена абонатна станция. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало облигационно правоотношение, респ. дали ответникът се явява потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично 2 известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „ЕВН БЪЛГАИЯ Топлофикация “ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. П. които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия, представени по делото и неоспорени от другата страна, се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Липсата на нарочен договор с топлопреносното дружество, а оттук и възражението за липса на валидна облигация съдът намира за неоснователно. Това е така, защото съществува специален закон ЗЕ, съгласно който не е необходимо подписване на изричен писмен договор с ответника. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/. Като писмено доказателство за обосноваване качеството на ответника на собственик на процесния недвижим имот от страна на самия ответник е представен нот. акт за собственост върху обекта, като ответникът сам е избрал, да придобие собственост върху имот в топлофицирана сградаетажна собственост. Съдът приема, че от представените по делото писмени доказателства се установява при условията на пълно и главно доказване лицето, срещу което са предявени исковете, да има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР. За установяване обема на ползваната топлинна енергия е 3 прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението жилищния блок и обект 12 са били включени към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, като през процесния период в блока е ползвана ТЕ само за отопление. Водено е и топлинно счетоводство от фирма за дялово разпределение , като в имота на ответника са монтирани разпределителни табла с ИРУ и извършван ежемесечен отчет на разходваното количество ТЕ за отопление. Вещото лице е отчело, че от количеството ТЕ е била изваждана загубата на ТЕ в абонатната станция и е начислявана само ТЕ за сградна инсталация в размер на 2,0068734652 MWh. Посочено е, че начинът на разпределение и начисляване от ответника на ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове. Относно изградената в обекта чилърна инсталация от собствениците на сградата, вещото лице е пояснило, че същата играе роля на абонатна станция, която обаче се захранва с ТЕ от ищцовото дружество, поради което сам по себе си този факт не изключва задължението на потребителя да заплаща доставената му ТЕ.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че няма данни за извършени плащания, касаещи процесния период.

Посочено е, че общият размер на непогасеното задължение е 310,11 лева главница, в която сума са включени и услугата за дялово разпределение.

Посочено е също, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 73,85 лв. Съдът намира за доказано доставянето на топлинна енергия посредством заключенията на ССчЕ и СТЕ. Вещите лиса по назначените в хода на производството експертизи са работили по писмени доказателства, съставени от ищеца и фирмата за дялово разпределение, защото такава е действащата законова уредба. Не става ясно по какви други писмени доказателства би следвало, по мнение на ответника, да работят вещите лица. Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени, като същите са приети без възражения от страните.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

С оглед изложеното, исковете подлежи на уважаване като основателни и доказани.

По разноските: При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 750 лв., включваща заплатена държавна такса, възнаграждение за вещи лица, и юрисконсултско възнаграждение съобразно представен списък по чл. 80 ГПК..

Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Х. М. Д. с ЕГН: ********** дължи на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД с ЕИК: 115016602 следните суми: главница в размер на 310.11 лева (триста и десет лева и 11 ст.), представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: ***, находящ се в град *********** обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 02.12.2021 г. – 18.08.2024 г. в размер на 73.85 лева (седемдесет и три лева и 85 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.08.2024 год. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 20.08.2024 г. по ч. гр. дело № 14354/24г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Х. М. Д. с ЕГН: ********** да запрати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД с ЕИК: 115016602 сумата от 750 лева разноски в исковото производство и в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5