Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14067 от 06.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21829/2022
Вид
Решение № 14067
Подписан
06.12.2022
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 139б · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Наредба за трудоустрояване
  • чл. 73 · Наредба за трудоустрояване
  • чл. 32 · Семеен кодекс
  • чл. 32, ал. 2 · Семеен кодекс
  • §1 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 14067 гр. София, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110121829 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение солидарно срещу Г. Т. В. и И. С. В. за сумите от: 2346,74 лева (двe хиляди триста четиридесет и шест лева и 74 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 26.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 335,38 лева (триста тридесет и пет лева и 38 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 18.01.2022 г., 79,27 лева (седемдесет и девет лева и 27 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 26.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 13,73 лева (тринадесет лева и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2019 г. до 18.01.2022 г., както и държавна такса в размер на 55,50 лева (петдесет и пет лева и 50 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

В законоустановения срок длъжниците са подали възражения срещу заповедта за изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно 1 тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. „ Сочи, че претендираните суми представляват разходи за задоволяване на нужди на семейството по смисъла на чл. 32 СК, от където произтича и солидарната отговорност на ответниците. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответниците оспорват предявените искове, като считат, че претенциите са погасени поради изтекъл давностен срок. Сочат, че са във фактическа раздяла, като ответницата И. В. не е живяла на адреса в процесния период.

Оспорват да е налице основание за задължаването им в условията на солидарност.

Оспорват валидността на разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ, като считат същите за неравноправни. Поради тези и останалите подробно изложени съображения молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С определение от 04.08.2022 г. е допълнен проектът за доклад по делото, като са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Спорни между страните са въпросите кой следва да носи отговорност за задълженията, дали следва ответниците да отговарят солидарно, респективно – погасени ли задълженията поради изтекъл давностен срок.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения 2 между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот № г. по описа на нотариус I при Софийската нотариална служба при втори районен съд, се установява, че на 29.03.1990 г. ответницата И. С. В. е придобила собствеността върху процесния имот – ап, нохадящ се в гр. София, ж.к. от своите родители, в замяна на което тя им е прехвърлила собствеността на друг свой имот.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответницата И. С. В. е собственик на процесния имот в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия.

По направеното от ответниците възражение за липса на основание отговорността им да бъде ангажирана в условията на солидарност, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Задължителна предпоставка за възникване на солидарна отговорност по силата на законовата разпоредба е установяването на факта, че доставената топлинна енергия касае задоволяване нужди на семейството. Със свое решение № 293 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, касационният състав сочи, че под „нужди на семейството“ се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи (включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството), задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Използваната топлинна енергия неминуемо би представлявала такъв вид разход, ако е използвана за нуждите на семейството при използване на семейното жилище. Дефиницията за „семейно жилище“ е дадена с §1 от ДР на СК, според която разпоредба това е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.

Доказването на фактите, че процесният имот представлява „семейно жилище“ и консумираната топлинна енергия е използвана за задоволяване нужди на семейството, е в тежест на ищеца. В случая в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и в последващо депозирана от ищцовото дружества молба в исковото производство, се твърди, че солидарната отговорност почИ. на разпоредбата на чл. 32 СК. Ищецът обаче не представя каквито и да било доказателства за установяване на това твърдение. Напротив, ответниците са провели насрещно 3 доказване /насрещното доказване може да не е пълно/, че процесният имот не е бил „семейно жилище“ в процесния период и не е топлинната енергия не е използвана за задоволяване нужди на семейството. От показанията на разпитаната в производството свидетелка М. Й. – съседка на процесния имот, се установява че от 5 години ответниците не живеят в процесния имот. Сочи, че те вече не са семейство, тъй като са разведени, като живеят разделени. Показанията на свидетелката относно факта, че ответницете не живеят съвместно се потвърждават и от служебно изготвените по делото справки за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. видно от същите, единствено ответницата И. В. има регистриран постоянен адрес, съответстващ с процесния, докато регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответника Г. В. не съвпадат с процесния относно целия исков период.

Поради изложеното съдът намира, че ищецът не доказа факта, че задълженията за заплащане на потребената в процесния имот топлинна енергия са поети за задоволяване на семейни нужди на семейството, като от страна на ответниците беше проведено успешно насрещно доказване. Ето защо не е налице основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците за за заплащане на претендираните суми на осн. чл. 32, ал. 2 СК. Според практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК (Решение № 15/26. 05.2017 г. по гр. д. № 40/2016 г. , г. к., ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 350/20.10.2015 г. по гр. д. № 1730/2014 г., г. к., І V г. о. на ВКС и др.) няма законова пречка при положение, че страната е поискала солидарно осъждане, съдът да постанови разделно такова, като разпредели отговорността на длъжниците според доказателствата по делото. В този случай искането за солидарно осъждане следва да се отхвърли, като се постанови разделна отговорност. Приема се, че след като съдът е сезиран с нещо повече от действително дължимото той е в правото си да се произнесе и за по-малкото.

Ищецът е предявил исковете и срещу ответника Г. В. въз основа на твърденията за солидарното му осъждане за задълженията за задоволяване на семейни нужди. Посочи се, че не се установяват предпоставките за ангажиране на солидарна отговорност на ответниците, поради което по отношение на ответника В. следва да се извърши преценка налице ли са други основания за ангажиране на отговорността му. ТакИ. не се твърдят и не се доказват от ищеца. Ищецът не проведе пълно доказване за това ответникът В. да е бил собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот.