Решение № 316 от 08.05.2026, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 1861/2025
- Вид
- Решение № 316
- Подписан
- 08.05.2026
- В сила
- 04.06.2026
- Състав
- Димитър Руменов Беровски
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 1, предл. трето · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 316 гр. Благоевград, 08.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:
Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210101861 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б. И. Н.чев – управител, чрез юрисконсулт Л. А. Г., със съдебен адрес: гр.С. против Н. Г. Г., ЕГН **********, от с. П. (********), ********.
Ищецът е предявил против ответницата при условията на обективно кумулативно съединяване следните искове:
1/ иск за обявяване за нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит № 512197 от 17.10.2024 г.
2/ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 140 лв., представляваща част от главницата по недействителен договор /в общ размер от сумата от 275 лв./, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба – 14.07.2025г. до окончателното й изплащане.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответницата, с която се признава първата исковата претенция за прогласяване на нищожността на процесния договор за потребителски кредит. Оспорва се осъдителната искова претенция.
Ищецът твърди, че на 17.10.2024г. между него (като кредитодател) и ответницата (като кредитополучател) е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 512197, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), като е предоставил на ответницата сумата от 500 лв., която е била преведена на последната по посочена от нея банкова сметка. Заявява, че съгласно чл. 3 от Договора за кредит било уговорено обезпечаване на вземането на ответницата, като ако не било предоставено обезпечението ответницата дължала на кредитодателя неустойка в размер на 58,50 лв.
Смята, че процесният договор за потребителски кредит и клаузата за неустойка от същия били нищожни поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка въвежда и подробни съображения. По отношение на втория иск излага съображения, че ответницата е била заплатила част от главницата, а именно 225 лв.
Претендира част от остатъка в размер на 140 лв. (при общ остатък 275 лв.).
1
Ответницата смята предявения иск за нищожност на процесния договор за потребителски кредит за основателен. Излага подробни доводи в тази връзка. По отношение на осъдителния иск обосновава теза за неговата неоснователност, тъй като основанието на същия не било трябвало да бъдело процесният договор за заем, а неоснователно обогатяване при начална липса на основание.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните искове:
- чл. 26, ал. 1 предл. първо ЗЗД – относно иска за нищожност на договор за предоставяне на потребителски кредит № 512197 от 17.10.2024 г.; чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД – относно иска за осъждане на ответницата да заплати на ищеца 140 лв. /частично от общата сума от 275 лв./, представляваща част от главницата по недействителен договор за предоставяне на потребителски кредит № 512197 от 17.10.2024 г.;
Уважаването на исковата претенция за прогласяване на нищожността на договора е детерминирано от установяването, че процесният договор за потребителки кредит противоречи на императивни правни норми, а именно 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал.
2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същият накърнява добрите нрави.
Не се спори между страните, че на 17.10.2024г. между ищеца (кредитодател) и ответницата (кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит № 512197, като кредитодателят е предоставил на ответницата на сумата от 500 лв. Безспорно е между страните, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречието с императивна правна норма, а именно чл. 11, т. 10 ЗПК, както поради това и че същият накърнява добрите нрави.
Следователно се налага изводът, че в конкретния случай, съобразно процесуалните си позиции, страните по делото признават фактите, подлежащи на доказване по отношение на този установителен иск.
При това положение установителният иск се явява основателен и като такъв подлежи на уважаване.
По отношение на осъдителния иск следва да се има предвид, че предпоставките му за неговото уважаване са следните: 1/ облигационно правоотношение, създадено между ответницата и ищеца по силата на процесния договор за потребителски кредит, от който за ответницата е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена главница по заема; 2/ реалното предоставяне от ищеца на ответницата на сумата, претендирана като главница по договора; 3/ настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата и 4/ неизпълнение на задължението на ответницата да заплати претендираната главница.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна по насрещния иск следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответницата трябва да проведе доказване относно погасяването на задължението й.
В конкретния казус е безспорно между страните наличието на облигационно правоотношение, създадено между ответницата и ищеца по силата на процесния договор за потребителски кредит № 512197, сключен на 17.10.2024г.
Не е спорно между страните, че ищецът реално е предоставил на ответницата сумата от 500 лв. по този договор. Не се спори и че ответницата е заплатила част от главницата, а именно 225 лв., като остава незаплатен остатък от 275 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 2
ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 17.10.2024 г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да върне само чистия размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или други разходи по кредита.
С оглед изложеното тезата на ответната страна, че основанието на осъдителния иск не било трябвало да бъдело процесният договор за заем, а неоснователно обогатяване при начална липса на основание, не може да бъде споделена. Това е така, защото разпоредбата на чл. 23 ЗПК изрично постановява, че при установена недействителност на договора за потребителски кредит (какъвто е настоящият случай) кредитополучателят дължи на кредитодателя само чистата стойност на кредита (главницата), като не дължи лихви или други разходи по кредита.
Общият размер на плащанията, сторени от ответницата (225 лв.) покрива част от главницата. Ответницата дължи остатъка от главницата в размер на 275 лв. (с равностойност 140,61 евро), поради което частичният иск за главница в размер на 140 лв. (с равностойност 71,58 евро) се явява основателен.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, на който следва да се присъдят сторените разноски в размер на общо 150 лв., с равностойност 76,69 евро за платена държавна такса по осъдителния иск и за юрисконсултско възнаграждение също само по осъдителния иск. По отношение на разноските по установителния иск на ищеца не се дължат разноски. Това е така, защото последният е сключил договора в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР.
На ответната страна се дължат разноски по отношение на установителния иск. Трябва да се има предвид също така, че ответницата се представлява от адв. М. М. като управител на Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК в регистър Булстат: 180814656, със съдебен адрес: гр. С. З., който оказва безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда. Съдът определя възнаграждението, съобразявайки правната и фактическа сложност на делото и осъжда другата страна да го заплати. Следователно ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на ответницата сума в размер на 100 лв., с равностойност 51,13 евро.
Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., всички парични суми, присъждани с настоящото решение, следва да се превалутират съгласно чл. 11-13 от ЗВЕРБ, като същите се определят и присъждат само в евро.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, поради противоречие със закона на Договор за предоставяне на кредит № 512197 от 17.10.2024г., сключен между Н. Г. Г., ЕГН **********, от с. П. (********), ********, като заемополучател и “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б. И. Н.чев – управител, като заемодател.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН **********, от с. П. (********), ******** да заплати на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б. И. Н.чев – управител сумата от 71,58 евро /частично от общата сума от 140,61 евро/, представляваща част от главницата по 3 недействителен договор за предоставяне на потребителски кредит № 512197 от 17.10.2024 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба – 14.07.2025г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Г. Г., ЕГН **********, от с. П. (********), ******** да заплати на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б. И. Н.чев – управител сумата от 76,69 евро, представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б. И. Н.чев – управител да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК в регистър Булстат: 180814656, със съдебен адрес: гр. С. З., представлявано от адв.
М. М., сумата от 51,13 евро.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4