Решение № 22 от 13.01.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Сливен, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20242230103943 по описа за 2024 година

В исковата молба ищцата твърди, че заедно с първите две ответници са 2 еднокръвни сестри и имат общ наследодател Г.Б., който е починал на 24.06.2017 в гр. Сливен. Третата ответница е преживяла съпруга от третия брак на наследодателя. Сочи се, че общия наследодател на страните е оставил наследство, подробно описаният в исковата молба, недвижим имот, и е поискано с допълнителната искова молба да бъде допусната съдебна делба на процесния недвижим имот, при квоти ¼ идеална част за всяка от страните. В първото открито съдебно заседание по делото, с оглед твърденията в отговора адвокат-пълномощника на ищеца е посочил, че процесния недвижим имот е придобит чрез погасителна давност от общия наследодател на страните.

Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв, с правно основание чл.

34 от ЗС вр. чл. 69, ал. 1 от ЗН.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че общия наследодател на страните е придобил по силата на нотариален акт от 16.11.1977 г. правото на собственост върху процесния недвижим имот, че общия наследодател на страните е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, въз основа на придобивна давност, а именно - осъществяването на необезпокоявано и непрекъсвано владение и противопоставянето на останалите сънаследници, т.е сестра му и майка му и владението е демонстрирано ясно спрямо тях, е негова.

Указано е на ищеца, че не сочи доказателства по отношение на твърденията му, направени в първото открито съдебно заседание по делото, че общия наследодател на страните е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, въз основа на придобивна давност, а именно осъществяването на необезпокоявано и непрекъсвано владение и противопоставянето на останалите сънаследници, т.е сестра му и майка му и владението е демонстрирано ясно спрямо тях.

В едномесечния преклузивен срок за отговор, отговор от ответницата Таня И. Б., не е постъпил.

В едномесечния преклузивен срок за отговор, отговор от ответниците Ю. Г. М. и Г. Г. Б., е постъпил. В отговора е заявено, че предявеният иск е допустим, но частично 1 основателен. Посочено е, че представения нотариален акт не представлява ненакърним титул за собственост, в полза на починалия общ наследодател. Твърди се, че недвижимия имот е придобит от общия наследодател частично, по наследство и частично, чрез възмездна сделка, сключена по време на брака на общия наследодател с майката на Ю. М. и Г. Б..

Оспорена е истинността на представения нотариален акт и е поискано, да бъде открито производство в тази насока. Твърди се, че процесният имот е придобит по време на брака на М.Г.Б. и М.С.М. и това е станало, след делба при режим на групов строеж, познат в ЗТСУ.

Твърди се, че брака между М.Б. и М.М. е заварен от влизането в сила на СК, действащ от 1973 г. Твърди се, че Бобев е починал 1973 г. и след смъртта му, като негови наследници са останали М.М., Г.Б. и П. Б.. Твърди се, че М.М. е притежавала ½ идеална част от имота, а двете й деца по ¼. Посочено е, че общия наследодател на страните сключва брак с майката на ищцата 1972 г. Този брак е прекратен 1975 г., след което сключва брак с майката на първата и втората ответници - 1975 г. По време на втория му брак общия наследодател на страните извършва делба за процесния недвижим имот с майка си и сестра си, и имота е поставен в негов дял, като е предвидено изплащане на дела. Посочено е, че по отношение на изплатената част се формира СИО между общия наследодател и втората му съпруга, която почива 1986 г. Твърди се, че майката на първите две ответници прави завещание в полза на двете си дъщери и им завещава всички движими и недвижими имоти, притежавани от нея към момента на смъртта й. Посочено е, че след смъртта на втората съпруга, наследодателят сключва трети граждански брак с третата ответница. Поискано е, да бъде допусната съдебна делба при квоти за ищцата 5/32 ид. части, за първите две ответници - за всяка по 11/32 ид. части, за третата ответница 5/32 ид. части.

Указано е на ответниците Ю. Г. М. и Г. Г. Б., че доказателствената тежест по отношение на твърденията им, че процесният недвижим имот е придобит по време на брака на М.Г.Б. и М.С.М., факта на сключване на брак и датата на сключения брак между М.Г.Б. и М.С.М., че процесният недвижими имот е изграден при режим на групов строеж, като в последствие между извършилите груповия строеж е извършена делба, която е вписана в съответния Сливенски Народен съд, че М.Б. е починал 1973 г., сключените бракове на общия 4 наследодател на страните, начините на прекратяване на първия, втория и третия брак, извършената делба между общия наследодател на страните, и майка му, и сестра му, вписването на съдебното решение за извършената делба в Служба Вписвания при СлРС, изплащането на дела от общия наследодател на страните и неговата съпруга Й.Г. Б., на съответните суми на майка му и сестра му, извършването на завещание от страна на Й.Г. Б. и съдържанието на това завещание, е тяхна.

Указано е на ответниците Ю. Г. М. и Г. Г. Б., че не сочат доказателства по отношение на твърденията им: факта на сключване на брак и датата на сключения брак между М.Г.Б. и М.С.М., че процесният недвижим имот е изграден при режим на групов строеж, вписването на съдебното решение за извършената делба в Служба Вписвания при СлРС, изплащането на дела от общия наследодател на страните и неговата съпруга Й.Г. Б., на съответните суми на майка му М.М. и сестра му П. Б., извършването на завещание от страна на Й.Г. Б. и съдържанието на това завещание.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, вместо нея се явява адв.И.

И.. Моли, да бъде допусната делба между страните при посочените квоти от правото на собственост в исковата молба.

В съдебно заседание ответниците Ю. Г. М., Г. Г. Б. и Таня И. Б., редовно призовани, не се явяват, вместо тях се явява адв. Б., който моли да бъде допусната делба на недвижимия имот при посочените квоти от правото на съсобственост в отговора.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С акт за сключен граждански брак от 18.10.1949 г. е сключен граждански брак между М.Г.Б. и М.С. А..

2

С договор от 09.08.1963г. сключен между В.С.А. и М.Г.Б. е посочено, че двамата подписани по долу са се съгласили и са построили нова жилищна сграда за задоволяване жилищните нужди на семействата в парцел 6238 от кв. 394 по плана на гр. Сливен, която са разпределили помежду си както следва: първи етаж,състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет и салон, възлизащи на 4176 лв. се дава на М.Г.Б., който едновременно с това поема и задължението да погасява редовно отпуснатия му заем от 3000 лв., до окончателното изплащане. Вторият етаж , състоящ се от две стаи, кухня, салон, баня и тоалетна, се дава на В.С.А., който заедно с това поема и задължението редовно да погасява отпуснатият му заем от 3000 лв., до окончателното му издължаване, . избеното помещение се разпределя между двамата, като на М.Г.Б. се дава една стая и кухня от източната страна на сградата, а В.С.А. получава една стая и килер от западната страна, таванско помещение. Празното дворно място от 480 кв.м. се разпределя 240 кв.м. за М.Г.Б. от западната посока, а В.С.А. останалата. Договора е вписан на 24.08.1963 г. в Служба Вписвания при СлРС.

На 17.09.1973 г. е починал М.Г.Б. .

От удостоверение за наследници на М.Г.Б. се установява, че е оставил за наследници М.С.М. – съпруга, П. М.Г. – дъщеря и Г.М.Б. – син.

На 29.06.1973г. е родена М. Г. Б. с родители П.С.К. и Г.М.Б..

На 03.11.1975г. е родена Ю. Г. Б. с родители Й.Г. М. и Г.М.Б..

Със съдебно решение от 05.02.1976 г. е осъден Г.М.Б. да заплати сумата от 330 лв. на М.С. и сумата от 165 лв. на П. М., произтичащи от реализирани доходи за полученото наследствено жилище, като в останалата част, искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е възложен в дял на Г.М.Б. недвижим имот, представляващ първи етаж на жилищна сграда в парцел V в кв. 394 по плана на гр. Сливен, състоящ се от две стаи, кухня, антре, клозет и баня и две сутеренни стаи, с тарифна оценка 7991 лв. Със същото решение е осъден Г.М.Б. да заплати на М.С.М. за уравнение на дяловете сумата от 3030 лв., а на П. М. Г. сумата от 1480 лв.

На 31.05.1978г. е родена Г. Г. Б. с родители Й.Г. М. и Г.М.Б..

Със саморъчно завещание от 13.12.1986 г., Й.Г. Б. е завещала на децата си Г. Г. Б. и Ю.

Г. Б. наличното си движимо и недвижимо имущество. Завещанието е обявено на 16.08.2018 г.

От удостоверение за наследници на Г.М.Б. се установява, че е починал на 24.06.2017 г. и е оставил за наследници Т. И. Б. – съпруга, М. Г. Б. – дъщеря, Ю. Г. М. – дъщеря и Г. Г. Б.дъщеря.

От удостоверение, издадено от Община Сливен се установява, че на 15.10.1972г.

Г.М.Б. е сключил брак с П.С.С., който е прекратен с решение от 09.01.1975г. на Окръжен съд – Сливен. На 21.02.1975 г. Г.М.Б. е сключил граждански брак с Й.Г. Б., която е починала на 26.02.1986 г. На 22.10.1987 г. Г.М.Б. е сключил трети граждански брак с Т. И. Б..

3

От удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот се установява, че данъчната оценка на процесния недвижим имот е 19 037 лв.

От показанията на свидетелката А. се установява, че недвижимия имот е построен от бабата и дядото на Ю. и Г.. От показанията е видно, че после бабата и лелята са съдили майката и бащата на Г.. От показанията й се установява, че майката и бащата на Ю. и Г. са работили за да платят на бабата и лелята, като са работили на две смени, а свидетелката им е помагала за отглеждането на децата.

От показанията на свидетелят А. се установява, че Г. и Ю. живеят на първия етаж, където са живели баба им и дядо им. От показанията му е видно, че недвижимия имот е построен от бабата и дядото на Г. и Ю., както и от родителите на свидетеля. От показанията му е видно, че след смъртта на дядото Г.Б. е бил съден от майка си и сестра си, като им е изплатил дела. От показанията на свидетеля е видно, че изплащането е станало, докато Г.Б. е бил женен за Й. Б.. От показанията му е видно, че първия етаж се е ползвал от М.Б. и съпругата му, а в последствие от Г.Б. и съпругата му Й. Б..

По откритото производство по оспорване истинността на нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавна земя съдът приема, че в производството по делото се доказа неистинността на констативния нотариален акт.

Безспорно се установи в производството, че Г.М.Б. е придобил 1/6 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот по наследство, а останалите 5/6 идеални части са изплатени по време на брака му с Й. Б., при което тези 5/6 идеални части са придобити в режим на СИО. Въпреки, че в нотариалния акт са цитирани договора за строеж върху държавна земя от 14.10.1961г. и решение о т12.10.1960 на ИК на ГНС Сливен, в производството по делото не се доказа по безспорен и категоричен начин нито учредяването на право на строеж на Г.Б., нито сключването на договор. Напротив представеният по делото договор за групов строеж , с който са поделени етажите е сключен между В.С.А. и М.Г.Б..

Изрично се доказа в производството воденото съдебно производство за делба между наследниците на М.Г.Б., възлагането на процесния недвижим имот на Г.М.Б., както и осъждането му да заплати съответните дялове на майка си и на сестра си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34,ал.1 от ЗС:

Безспорно се установи в производството, че процесния недвижим имот е придобит чрез договор за групов строеж върху държавна земя от М.Б.- от представеният по делото договор за групов строеж се установи разпределението на етажите , както и на сутерена между М.Б. и Велико А.. След смъртта на М.Б. сина му Г.М.Б. е придобил ¼ идеална част от недвижимия имот.Към момента на смъртта на М.Б. 17.09.1973 г. е действал СК от 1968г.Разпоредбата на чл.14, ал.3, която е предвиждала че при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, а разпоредбата на чл.14,ал.7 от СК 1968 е посочено, че при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследството и делбата, но когато преживелия 4 съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото наследство. От представеният протокол за съдебна делба се установи, че недвижимия имот е възложен в дял по време на брака на Г.М.Б. с Й. Б., и е постановено Г.М.Б. да изплати дяловете на майка си и на сестра си. Изплащането на дяловете е станало по време на брака на Г.М.Б. с Й. Б. и съответно те са придобили в режим на 3/4 идеални части от недвижимия имот. Безспорно се доказа в производството извършването на саморъчно завещание от Й. Б.,с което на 13.02.1986 г. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на дъщерите си Ю. Б. и Г. Б..След смъртта на Й. Б. въз основа на саморъчното завещание Ю. М. и Г. Б. са придобили въз основа на завещанието на майка си всяка по 6/32 идеални части от недвижимия имот. След смъртта на Г.М.Б. всеки от наследниците му по закон е придобил по 5/32 идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот. По делото се доказа, че съсобствеността върху процесния недвижим имот е възникнала по силата на наследство, вследствие на изкупуване на дяловете на другите наследници на М.Б. и въз основа на саморъчно завещание. Въз основа на наследяване от М.Б., придобИ.е на дял от съдебна делба и въз основа на извършеното завещание страните са станали съсобственици при следните квоти 5/32 идеални части за М.