Решение № 123 от 13.01.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 123

Пазарджик, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20257150701406 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Х. Г. Б., [ЕГН], от гр. Костандово, ул. „Раковски“, № 8, чрез адвокат Р. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0367-000226 от 15.11.2024 г., издадена от А. Н. Д., на длъжност младши автоконтрольор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не – повече от 18 месеца.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби и на материалния закон, както и несъобразяване с неговата цел. Твърди се и нищожност на акта, но съображения в тази насока не са посочени. В съдебно заседание се поддържа, че актът е постановен при неизяснена фактическа обстановка – жалбоподателят си е направил изследване в частна лаборатория за наличието на наркотични вещества в кръвта и урината, което било отрицателно. Следователно имало е индикация, че резултатът получен с техническо средство „DRUGTEST 5000“ е грешен. Искането е за отмяна на решението и присъждане на сторените разноски.

Ответникът – А. Н. Д., на длъжност младши автоконтрольор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, се явява в съдебно заседание, но не изразява становище.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Производството срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0367-000226 от 15.11.2024 г. е повторно, след постановяване на Решение № 11800 от 20.11.2025 г., по адм. дело № 6089/2025 г., по описа на Върховния административен съд.

При извършена проверка на 14.11.2024 г., около 22:35 часа в гр. Велинград на бул. Съединение, срещу административен номер 144, Х. Г. Б., [ЕГН] управлява моторно превозно средство, лична собственост, марка и модел „Ауди А8“ с peг. № [рег. номер], като извършва следното нарушение: управлява моторното превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. При направената качествена проба с № 239, в 22:43 ч., с техническо средство „DRUGTEST 5000“, с фабричен № ARSE 0048 е отчетен положителен резултат за употреба на наркотични вещества и техни аналози - канабис – 25. На водача е съставен АУАН и му е издаден талон за медицинско изследване за вземане на кръвна проба и проба от урина, което е извършено във Филиал за спешна медицинска помощ Велинград. В следствие на това е издадена и обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка.

В Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално отделение – Велинград е било образувано досъдебно производство № 620 по описа на РУ - Велинград за 2024 г. и вх. № 6863 по описа на Районна прокуратура – Пазарджик за 2024 г.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е оспорена пред Административен съд – Пазарджик, който с Решение № 1360 от 27.03.2025 г., постановено по адм. дело №1329/2024 г. е отхвърлил жалбата. С горецитираното решение на Върховния административен съд, постановено по реда на чл. 237 и следващите от АПК, решението на Административен съд – Пазарджик е отменено и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Съображенията за това са, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на жалбоподателя, а именно резултат от химико-токсикологична експертиза. Заключението на експертизата е, че в представените за изследване проби (кръв и урина) на жалбоподателя, не е установено наличие на тетрахидроканабинол/метаболити; метадон, кокаин, амфетамин, метамфетамин, екстази, барбитурати, бензодиазепини, метаболити на ТНС, трициклични антидепресанти, барбитурати, бензодиазепини. Вследствие на това е образувано и настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Младши автоконтрольор в РУ – Велинград към ОД на МВР - Пазарджик, упълномощен със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, е компетентен да налага принудителни административни мерки. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена принудителната административна мярка, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В тази насока, твърденията за нищожност са неоснователни.

При издаването на заповедта обаче са нарушени материалния и процесуалния закони.

Както е посочил Върховния административен съд в мотивите на отменителното си решение, съгласно съдебна химико-токсикологична експертиза на ВМА по ДП № 367 ЗМ 620/2024 г. по описа на РУ – Велинград, в представените от жалбоподателя за изследване проби (кръв и урина), не е установено наличие на наркотични вещества. Това е причината да бъде прекратено и образуваното досъдебно производство № 620 по описа на РУ - Велинград за 2024 г. и вх. № 6863 по описа на Районна прокуратура – Пазарджик за 2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, въз основа на която е наложена принудителната административна мярка, се предвижда временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието - чл. 174, ал. 4 от ЗДвП.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.

Привеждането на цитираните правни разпоредби към установените по делото факти води до извода за незаконосъобразност на наложената принудителна мярка.

Макар дадената на място в момента на проверката проба с техническо средство да е показала наличието на канабис-25 в тялото на жалбоподателя, В случая е меродавно кръвното изследване, съгласно чл. 23, ал. 1, изр. второ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Следователно административният орган не е доказал по несъмнен начин, че жалбоподателят действително е управлявал МПС след употреба на наркотици.

Преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 от АПК и както изискват принципът за законност – чл. 4, ал. 2 от АПК и принципът за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 от АПК, но в настоящия случай това не е сторено.

От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Законодателят е предвидил установяването на наличието на наркотични вещества у водачите на МПС да бъде установявано по два начина – чрез еднократен тест и чрез изследване на биологични проби (кръв и урина). За да може да се приложи посочената норма, следва административният орган не само да отчете показанията на техническото средство за установяване на наркотични вещества, но и да отчете резултатите от медицинското изследване, ако такова е направено от водача на МПС. В конкретния случай контролните органи са издали талон за медицинско изследване № 270373 от 14.11.2024 г., получен от водача на автомобила и въз основа на него му е взета проба за изследване на кръв и урина в определения му времеви интервал. Последното е обективирано в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба наркотични вещества или техни аналози от 14/15.11.2024 г. Биологичният материал е изпратен във ВМА гр. София, където е изготвена съдебна химико-токсикологична експертиза на ВМА по ДП № 367 ЗМ 620/2024 г. по описа на РУ – Велинград, а по описа на ВМА с рег. № И-3444 от 02.04.2025 г. от специалисти в специализирана Химикотоксикологична лаборатория. Заключението е, че в кръвната проба не е установено наличие на наркотични вещества.

На основание разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, съдът намира, че предвид постъпилия по делото резултат от лабораторното изследване на дадените от жалбоподателя биологични проби от кръв и урина, съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., обективирани в заключението на експертите при ВМА – София е налице ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, което следва да бъде взето предвид при постановяване на настоящото решение. Установено е от наличните по делото доказателства, че жалбоподателят е дал съответните проби (кръв и урина) за лабораторно изследване, след като не се е съгласил с показанията на теста. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него са релевантни за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, а не тестът, извършен с техническо средство, като този извод следва от регламентираното в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, според което при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са определящи.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото е основателно своевременно предявеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в общ размер на 1 196,42 евро, равняваща се на 2 340 лева, от които 40 лева заплатени държавни такси пред Административен съд – Пазарджик и Върховния административен съд и 2 300 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производствата по оспорване и отмяна. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноските следва да бъдат заплатени от ОД на МВР – Пазарджик.