Решение № 113 от 26.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Капка Павлова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20251001000099 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.25, ал.4, изр.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по въззивна жалба на „Торус БГ“ ООД против решение № 1670/02.12.2024г. на СГС, ТО,VІ- 5 състав, постановено по т.д. № 2150/24г., с което е потвърден отказа на дл. лице по регистрацията. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановено Агенция по вписванията да впише заличаването на съдружниците.

С писмения си отговор Агенцията по вписванията твърди, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, приема следното:

СГС, ТО, VІ-5 състав е сезиран с жалба от „Торус БГ“ ООД срещу отказ № 20241011134602-3/17.10.2024 г., постановен от длъжностно лице при ТРРЮЛНЦ на АВ, по заявление Образец А4 с вх.рег. № 20241011134602/11.10.2024 г., с което е направено искане за вписване заличаването на Ж. М., А. Ж. и Д. Д., като съдружници, въз основа на отправено от тях предизвестие за напускането им на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.

В отправените по реда чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ указания с рег. № 2024101113460/14.10.2024 г. до заявителя е посочено, че приложените към заявлението пълномощни не удостоверяват упълномощаване за отправяне на предизвестие за 1 напускането на пълномощниците като съдружници в „Торус БГ“ ООД.

С последващи указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ с рег. № 2024101113460-2/15.10.2024 г. на заявителя е дадена възможност да представи доказателства относно отправено лично от напускащите съдружници волеизявления до „Торус БГ“ ООД, които указания са мотивирани с липсата на законодателно предвидена възможност волеизявлението да бъде чрез пълномощник, макар и в изискуемата за това писмена форма.

Във връзка с указанията е постъпило уточнение, в което заявителят е посочил, че заличаването на съдружниците от дружеството е единствената възможност, за да продължи да функционира, доколкото последните отказват да внесат допълнително определените парични вноски по решение на общото събрание на съдружниците и да съдействат за упражняване на дейността му.

На 17.10.24 г. е постановен отказ № 20241011134602-3/17.10.2024 г., в мотивите на който е посочено неизпълнение на указанията по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.

За да постанови обжалвания отказ, СГС, ТО,VІ- 5 състав е приел, че в представените към заявлението пълномощни, подписани от всеки от съдружниците чрез надлежна заверка на положения от тях подпис от Консулската служба на Посолство на Р. България, се съдържа волеизявление за предоставяне на представителна власт на посочените като пълномощници лица да извършват от името на упълномощителите на конкретно посочени правни и фактически действия, а именно: за учредяване и вписване в ТРРЮЛНЦ на „Торус БГ“ ООД; за записване на дялово участие на конкретния съдружник при посочен в процентно съотношение дял от капитала; за участие в общото събрание на съдружниците на „Торус БГ“ООД и формирането на волеизявление при взимането на решения, като е допуснато разширителното му тълкуване при настъпили неясноти. Доколкото така дадените от съдружниците пълномощни са за конкретни действия, съдът е счел, че пълномощниците не разполагат с представителна власт за извършването на други такива, извън посочените в изявлението на пълномощника, а разширителното тълкуване в полза на пълномощника следвало да бъде взето предвид само при неясноти относно изявеното от пълномощника упълномощаване и то само относно свързаните действия с тези, изрично посочени в документа. Ето защо е заключил, че извършването на действия от името на упълномощителите за напускането им като съдружници се явява извън предоставената представителна власт по приложените пълномощни, поради което и не се установява отправено до дружеството валидно волеизявление от съдружниците за напускането им като такива по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ, с изтичането на срока на което да е настъпил фактът на прекратяване на отношенията им с дружеството, с които са свързани заявените за вписване обстоятелства.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е изложил мотиви, които настоящата съдебна инстанция споделя и към които на осн. чл.272 ГПК препраща.

Съгл. разпоредбата на чл.125, ал.2 ТЗ съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най- малко 3 месеца преди датата на 2 прекратяването. Прекратяването на членството поради доброволно напускане на съдружник настъпва автоматично с изтичане на срока на предизвестие, без да е необходимо нарочно решение на общото събрание на дружеството.

В случая, както правилно е приел и първоинстанцинният съд, отправилите заявлението за напускане на съдружник пълномощници не разполагат с представителна власт за подаване на заявление по см. на чл.125, ал.2 ТЗ, като действие извън изрично посочените в даденото им пълномощно, с което е определен обема на представителната им власт. Възможността за разширително тълкуване на пълномощното възниква само при неяснота относно обема на представителната власт на пълномощника и само във връзка с посочените в пълномощното действия. Отправянето на заявление по чл.125, ал.2 ТЗ не е свързано с вземането на решение от общото събрание, поради което и не може да се приеме, че даденото от съдружника пълномощно за неговото представляване в ОСС /което е и свързано с упражняване на членствените му права, а не с тяхното прекратяване/ включва и упълномощаването за подаване на заявление за напускането му като съдружник. Липсата на надлежно подадено заявление за напускане на съдружник, с изтичането на срока на предизвестието на което автоматично се прекратява членственото правоотношение на съдружника, води до невъзможност за вписване на заявеното тяхно прекратяване.

Ето защо и при съвпадане изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Искането на АВ за присъждане на разноски е неоснователно. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да и се дължат разноски. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ следва да се прилага корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за сметка на молителя, а Агенцията по вписванията няма качеството на страна в това производство.

Водим от изложеното, Софийски апелативен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1670 от 02.12.2024г. на СГС, ТО, VІ- 5 състав по т. д. № 2150/24 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4