Протокол № 277 от 31.10.2024, Върховен касационен съд

ПРОТОКОЛ

№ 277 гр. София, 30.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева

Сложи за разглеждане докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20238002901419 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Производството е по чл. 290 ГПК.

След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК и на поименното повикване в 14:24 ч. страните се представиха така:

Касаторът „Н. И. Тивони" Лимитид редовно призован чрез публикация в ДВ. бр. 74/30.08.2024 г., стр. 223, съгласно изискванията на чл. 289 от ГПК, се явяват адв. П., с пълномощно по делото и адв. Петрова, с представено днес пълномощно.

Ответникът „Тивони- здраве и красота“ ООД редовно призован чрез публикация в ДВ. бр. 74/30.08.2024 г., стр. 223, съгласно изискванията на чл.

289 от ГПК, не изпраща процесуален представител.

Съдът докладва постъпилата от ответника молба вх. № 17423/15.10.2024 г. по описа на регистратурата на ВКС, в която е направено искане за отвод на съдебния състав, мотивира се с постановен от същия съдебен акт - решение № 115/17.07.2024 г. по т.д. 451/2023 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.

Адв. П.: Считам, че не е налице основание за отвод на настоящия съдебен състав, тъй като в предходно разрешеното производство при спор на 1 същите страни са приети различни доказателства от доказателствата в настоящия процес, които са относими към отношенията между страните, което не изключва възможността за нова преценка от настоящия съдебен състав, относно фактите, които да доведат до крайния съдебен изход на спора, поради което моля да не бъде уважавана молба. Само с оглед пълнотата на фактическата обстановка, предходните производства се разглеждаха в ОС Пловдив. Почти всички състави бяха едни и същи по производствата между страните. И тогава „Тивони – здраве и красота“ ООД зае становище по всички, точно противоположно на становището заето в настоящия процес, че не е налице, тъй като т. 6 от чл. 22 ГПК дава възможност и за малко по-широко тълкование, становището беше, че не е налице основание за отвод на предходните състави. Прави впечатление, че очевидно в зависимост от фактическата обстановка, това заявено искане се променя, поради което моля да оставите без уважение молбата и дадете ход на настоящото производство.

Съдът при проверката по чл. 22 ГПК намира сезиралата го молба за отвод на съдиите Емилия Василева, Анна Баева и Зорница Хайдукова от разглеждане на настоящото дело за неоснователна по следните съображения:

Направилата искането страна според настоящия състав на съда не сочи обстоятелства, които да отговарят на дефиницията за основание за отвод по чл. 22, ал. 1 ГПК. Постановено съдебно решение по друг спор между същите страни с различен предмет, макар и при съвпадение на част от събраните по делата доказателства, не е обстоятелство, което в конкретния случай е от естество да породи основателно съмнение в безпристрастността на съда.

Настоящият състав на съда споделя утвърдената съдебна практика по решение № 505 от 16. 11. 2011 г. по гр. д. № 1590/2010 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 103 от 16. 01. 2019 г. по гр. д. № 2875/2017 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, решение № 98 от 30. 11. 2017 г. по гр. д. № 3899/2016 г. по описа на ВКС, ГК, II ГО, и решение № 50 от 29. 04. 2022 г. по гр. д. № 3559/2021 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, според която основанието за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. То би било налице, когато съществуват особени отношения между съдията и някоя от страните по делото, които биха могли да повлияят на разглеждането и решаването му, както и в случаите, когато 2 съдията е изразил предварително становище по съществото на спора не по предвидения в закона ред или преди постановяване на крайния съдебен акт по делото. Участието на съдия по друго дело с различен предмет, по което съдията е извършил преценка на същите доказателства и е изразил становище по същите спорни въпроси, които се поставят за разрешаване и по второто дело, не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото само по себе си не обосновава някаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито изключва възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени по различен начин въз основа на събраните по второто дело доказателства и доводи на страните и да бъдат направени различни правни изводи.

Съдът съобразява и отразеното в мотивите на ТР 1/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС становище, че възприемането на положителния отговор, даден с цитираното от молителя решение № 50 от 29.04.2022 г. по гр.д.

3559/2021 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, би било равнозначно на включване на още едно безусловно основание за отвод, наред с изчерпателно предвидените в разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 – т. 5 ГПК, какъвто не е смисълът на закона, и ще открие възможност, чрез поредица от отводи, за избор на съдия и индиректно нарушаване на принципа на случайно разпределение на делата.

Отчита и възприетото в мотивите, че с решение № 50 от 29.04.2022 г. по гр.д.

3559/2021 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, формално е създадена противоречИ. практика на ВКС по смисъла на чл. 292 ГПК, но останалата практика на ВКС е единна и непротиворечИ. и в смисъл, че основанието за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай, въз основа на данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав, както и че разбирането съответства на практиката на Европейския съд по правата на човека, създадена във връзка с чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /решение на Европейския съд по правата на човека от 24. 05. 1989 г. по делото Hauschildt срещу Дания, решение на Европейския съд по правата на човека от 06. 05. 2003 г. по делото Kleyn и други срещу Нидерландия, решение от 18. 10.

2000 г. по делото Morel срещу Франция и др./, че при решаването дали в даден случай има основателна причина страната да се опасява, че изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд не са изпълнени, 3 позицията на страната е важна, но не и решаваща. Решаващо е дали това опасение може да се счита за обективно оправдано, а това зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай.

По гореизложените доводи настоящият състав на съда приема, че не са налице обективни обстоятелства, които да покрИ.т хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и да налагат отвод на състава по настоящото дело, а сезиралата го молба на основание чл. 23 ГПК, вр. чл. 22 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.н. 17423/15.10.2024 г. по описа на регистратурата на ВКС от ответника по касация „Тивони – здраве и красота“ ООД за отвод на състава на съда.

Определението не подлежи на обжалване.

Адв. Петрова: Да се даде ход на делото

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което:

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

С определение № 1454/03.06.2024г. по т. д. № 1419/2024 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 307 от 13.03.2023г. по в. гр. дело № 2817/2022г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, VII състав по посочения в определението процесуалноправен въпросна основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

4

Адв.

Петрова:

Поддържаме касационната доказателствени искания, моля да дадете ход по същество. жалба, нямаме

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Второ отделение счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВИ съдебното дирене за приключено.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. Петрова: Моля да уважите подадената касационна жалба на основанията изложени в същата и да отмените изцяло въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд в своето решение е пропуснал да обсъди както самостоятелно, така и в съвкупност голяма част от събраните по делото доказателства, като в това се включват документи, които са събрани от досъдебното производство, в които се съдържат признания на управителя на ответното дружество, на неговия представител по пълномощие и на счетоводителя на ответното дружество относно заемния характер на процесните суми, в това число, че същите са изпращани именно като заем, осчетоводени са в баланса на дружеството като заем, както и че данъчните са признали този заем. Отделно от това е пропуснато да бъдат обсъдени разменената електронна кореспонденция със счетоводителя на ответното дружество, която е приложена към делото и в която също са разглеждани въпросните суми и са коментирани като заеми, както и цялостният размер на въпросния заем в размер на 2 053 000 лв.

Пропуснато е да бъде обсъдена и електронната кореспонденция, която е разменена с представителя на доверителното ми дружество, в която също са обсъждани въпросните суми като заем, какви са били причините да се поиска този заем и за какво са изразходвани тези средства. В досъдебното производство са събрани доказателства относно имейла на ответното 5 дружество, който непрекъснато се оспорваше от процесуалния представител на същото и се установи, че именно от въпросния имейл са изпратени и потвърждения за получени в заем суми, които касаят процесните такИ..

Компютърната част на съдебно-техническата експертиза изследвала въпросните електронни съобщения е установила, че те са действително разменени между страните, както и че не са манипулирани. А съдебносчетоводната експертиза е установила, че сметка № 499, по която са осчетоводени процесните суми, всъщност е сметка, по която се осчетоводяват заеми, които се предоставят от физически лица, не от банкови институции. В допълнение и към самото платежно нареждане, на което е изписано „изплащане на акционерен заем“, за което и самата управителка потвърждава, че знае какво е основанието за изпращане. Считам, че са налице множество косвени доказателства, с които се доказва заемният характер на въпросните процесни суми. Отделно от това въззивният съд е пропуснал да се произнесе по много от наведените от наша страна твърдения и възражения, в това число за прилагане на презумпциите за приемане на предложение, когато страните се намират в трайни търговски взаимоотношения помежду си, за прилагането на принципа грижата на добрия търговец, за характера на преките и косвени доказателства и какво може да се доказва с косвени доказателства, както и ако се установи, че счетоводителят е действал без представителна власт дали приложение може да намери чл. 301 ТЗ. По делото е допуснато и съществено процесуално нарушение, доколкото за час от събраните доказателства въззивният съд се е произнесъл относно тяхната недопустимост едва със съдебното решение, като не е дал указания на доверителя ми преди това. Поподробни съображения са изложени в касационната жалба и в първоинстанционното и въззивното производство, като моля да ги вземете предвид. Претендираме и за направените по делото разноски за всички инстанции, като представям списък по чл. 80 ГПК за касационната инстанция, заедно с доказателства за плащане.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

6

ПРИЛАГА представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

ПРИЕМА представените със списъка доказателства за извършени разноски, а именно - фактура № 380/ 10.04.2023г. и платежно нареждане за кредит от 18.04.2023г.

Счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе след съвещание.

Разглеждането на делото приключи в 14: 40ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

7