Решение № 148 от 08.06.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Монтана, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20211600100344 по описа за 2021 година

Предявен е иск от Н. Н. с ЕГН ********** от гр.*, обл.*, ул. „*“ №*срещу С. С. с ЕГН ********** от с.*, обл.*, ул. „*“ № *за сумата от 28001.00лева. Искът е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. чл. 52 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът е *на община *за пореден мандат, а той е служител на *и заема длъжността „*“ - *. Двамата работят в малък град, като не са в добри отношения помежду си. Твърди, че отношенията му с ответника в последно време имат следното фактическо развитие:

Ответникът С.С. лично е подал сигнал на ЕЕН 112 през 2020г., в който е описал физическо посегателство над работници от негова фирма, като инцидентът се е развил по време на земеделски дейности върху полски масиви. На място е пристигнала дежурна оперативна група и е извършен оглед на местопроизшествие от разследващ полицай, като има образувано досъдебно производство, което е на производство и към настоящия момент.

На 24.08.2021г. С.С. е подал и сигнал, адресиран до * и до *на *-*.

Твърди се, че ответникът в текста на сигнала е описал служебното качество на всеки от тях, като освен това е заявил оплаквания и твърдения за отношението на Н.Н. към него, при което на задаван от него въпрос по 1 движението на неговата жалба от 2020г., ищецът е обръщал глава „на другата страна“ и казвал:

1. „Какво ме интересува, нищо няма да стане“.

Твърди, че в съдържанието на този сигнал са налице и следните твърдения, за които ответникът сочи, че са изречени ищеца:

2. „Ще бъда *, докато този *не го изведа с *“;

Отделно от това в сигнала си С.С. твърди за ищеца:

3. „Същият е подвластен на един местен *“;

4 . „Н. със служебния си автомобил често е забелязван на същия във фирмата, за да получава инструкции срещу мен“;

В тази връзка конкретизира, че по точка 3 думата „същият" е употребена за него-ищеца, а по точка 4 с тази дума е обозначен неиндивидуализирания със своите имена местен *. В края на текста на сигнала е заявено искане за проверка на изнесеното и установяване какво е актуалното развитие на процедурата, която е резултат от жалбата на С.С. от 2020г.

Ищецът твърди, че изявленията в сигнала /от т.1 до т.4/ са неверни и клеветнически. Навежда доводи, че с изявленията му се приписват форми на позорно поведение, което е несъвместимо с неговото служебно положение на *, както и със статута му на служител на *. Твърди, че му се приписват позорни обстоятелства, като по този начин се засяга честта и достойнството му.

Във връзка с горното ищецът твърди, че изявленията в сигнала имат характер на деликт спрямо него и са му причинили сериозни неимуществени вреди. Конкретизира, че се чувства неудобно сред колегите си, както и че се чувства омерзен от приписаното му поведение, поради което се е затворил в себе си и избягва събрания с приятели и колеги. Твърди, че това се е отразило и върху съня му.Изпитва напрежение при лични контакти и в семейна среда При тези твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, както следва:

По точка 1 - за приписваното му отношение на незаинтересованост от конкретна преписка и изявление, че не го интересува и нищо няма да стане 1000лв.;

2

По точка 2 - за приписваното му изявление, че ще бъде *, докато не изведе ответника с *- 1000лв.;

По точка 3 - за приписваното му положение на подвластие спрямо непосочен * - 1000лв.;

По точка 4 - за приписаното му поведение на *, който със служебен автомобил посещава офис на * и получава от последния инструкции за поведение - 25001лв.

Ищецът смята, че така претендираните размери на обезщетенията са съответни на претърпените от него неимуществени вреди и на законово уредения критерий за справедливост на обезщетението за непозволено увреждане, съгласно чл.52 от ЗЗД.

Прави искане за присъждане на законна лихва върху общата претендирана сума на обезщетенията /28001,00 лв./. Също така, прави искане и за присъждане на разноски.

Ответникът С.С. чрез пълномощник адв. Г.И. в срока по чл.131 от ГПК изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че изложените в исковата молба твърдения относно обстоятелствата, на които се основава искът са неверни и манипулативно поднесени, поради което ги оспорва изцяло.

Твърди, че недоброто лично отношение на ищеца е породено от обстоятелството, че ответникът е кмет на общината. Отрича да има лошо отношение към ищеца.

Твърди, че във връзка с инцидент по време на земеделска кампания през 2020 г., при който е извършено нападение и побой спрямо лица, работещи на полето, стопанисвано от него, в качеството му на физическо лице регистриран земеделски производител, последният е сезирал органите на МВР чрез телефон 112. Навежда доводи, че това оплакване има характер и на жалба, като по случая липсва какъвто и да е положителен резултат, както и липсва информация за развитието на преписката. В резултат от недоброто лично отношение на ищеца към ответника, последният не е получил търсената с подадената от него жалба защита, но е станал и обект на недопустимо към който и да е гражданин неуважително и пренебрежително отношение от *

3

Твърди, че е узнал от свои познати, че ищецът открито и нееднократно е изразявал недоброто си лично отношение към него, включително, че е заявявал, че ще бъде *, докато не изведе този */ответника/ с *. Освен това, е бил притеснен и от достигнала до него информация за близки отношения на ищеца с местен *, който също е имал недобро отношение към ответника и това е довело до опасения за евентуални неправомерни действия спрямо него.

Навеждат се доводи, че при такава продължителна и стресова ситуация на недобро лично отношение от *, изразяващо се в бездействие, пренебрежително отношение и липса на информация и резултат по оплакването му от 2020 г., ответникът е потърсил защита на правата си като е подал сигнал за проверка до компетентните висшестоящи институции, а именно - *на * и *. Навежда доводи, че бездействието на местната полиция по неговото оплакване е свързано с лично негативно отношение на * към него, заради позицията му на *.

Твърди, че подаването на сигнал с искане за извършване на проверка е израз на правото на защита и не представлява неправомерно деяние, тъй като единствената цел за това е била да потърси защита на своите права и законни интереси, като освен това не е направил сигнала си публично достояние.

Оспорва твърденията в исковата молба, че са били засегнати честта и достойнството на ищеца, както и че изявленията в сигнала са клеветнически и имат характер на деликт. Оспорва твърденията и за настъпили вреди.

На самостоятелно основание, изразява становище за неоснователност на иска по отношение и на неговия предявен размер, като счита, че същият е прекомерно завишен и не отговаря на критериите за справедливо обезщетение. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

Прави искане за присъждане на разноски.

Доказателствата по делото са писмени, гласни и веществени. След преценка на тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът Н.Н. работи в * от 18 години, като от края на 2015г. заема поста „*“. Познава ответника от 2007г. През 2019г. на изборите за местна власт ищецът е получил сигнал за купуване на гласове, който впоследствие се е оказал действителен и лице от с.*е осъдено, че купува гласове за *С..

4

Ищецът и ответникът не са в добри отношения. За лошите им отношения потвърждават и разпитаните по делото свидетели – С.С., В.М., Р.П. и Т.П.. От показанията е видно, че в основата на тези отношения стоят политически цели, които, разбира се, не са обект на това производство. Показанията на свидетелите са последователни и безпротиворечиви в тази насока, поради което съдът ги кредитира.

Ответникът е *на * за трети мандат. Освен това е регистриран като земеделски производител и обработва земя под аренда. През 2019г., малко преди изборите, разбили офиса на земеделската му фирма, който се намира в с.*и откраднали намиращите се вътре 4 пушки, които са собственост на сина му. Към днешна дата извършителите не са открити. През 2020г. на Коледа в гр.* е разбит и ограбен апартамента на му, като по случая също не са открити извършителите.

На 20.11.2020г. ответникът е уведомен от сина си, че работниците на полето, стопанисвано от него са пребити, при което отишъл на място и сигнализирал на тел.112. Факта на сигнализиране се потвърждава и от приобщеното веществено доказателство - компактдиск с аудиозапис, от който е видно, че на 20.11.2020г. в 15:09 часа ответникът С.С. е подал сигнал на тел.112, в който става ясно, че работниците му са пребити от бой. От разговора се установява също, че се е обадил и на полицията. След проведения разговор пристигнала линейка, която откарала пострадалите в болницата в *.

Извършителите на побоя били с маски, а джипът, с който дошли бил със скрити номера. Поради това, за случилото се ответникът С. се поинтересувал като провел среща при началника на полицейския участък, като заявил, че на изходите и входовете на големите села на Общината има камери и предложил същите да бъдат проверени. *Н. заявил, че камерите в деня на побоя не работели. Ответникът се усъмнил, поради което извикал човека, който обслужва камерите, като последният установил, че камерите работят. Свалил записите от камерите и ги предал на флашка на разследващите органи в гр.*.

След известно време ответникът и ищецът случайно се срещнали на паркинга на общината в *. Ответникът го попитал докъде е стигнало разследването във връзка с побоя над неговите работници, а ищецът отговорил, че нищо няма да се случи по този въпрос. Това се установява както от обясненията на ответника С., така и от показанията на св. Р.П., който бил 5 на паркинга и непосредствено възприел разговора между ищеца и ответника /стр.84/.

Предвид липсата на развитие по подадените сигнали от ответника и лошите отношения между страните, С.С. подал два сигнала с идентично съдържание до * и до *на * Сигналите са с входящи номера №812102-1529/24.08.2021г. и №812102-1563/30.08.2021г. В тях пояснил, че те са във връзка със случая с побоя на работници от неговата фирма, както и че има бездействие от страна на полицията по този казус. Пояснил, че провел разговор с * в *, като последният му казал „*“. Навел доводи за лоши отношения между двамата, като конкретизирал, че Н. говорил небивалици по негов адрес пред служители и граждани като цитирал „*“. В сигнала заявил, че Н. е подвластен на местен *, както и че със служебния му автомобил Н. често е забелязван във фирмата на същия този *, за да получава инструкции от последния срещу него.

Предвид това, в сигнала е отправено искане да се възложи на компетентните органи да извършат проверка по случая, за да установят дали подадената жалба от С. е разгледана в законоустановения срок и какъв е резултата от разследването.

По повод сигнала започнала проверка. Снети са сведения от ищеца и ответника. Във връзка с извършената проверка е Доклад с рег.№**/06.10.2021г., от който се установява, че Н.Н. не е извършвал действия, които са несъвместими със заеманата от него длъжност, както и че изнесените в сигнала данни не се потвърждават.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. чл.52 от ЗЗД.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Липсата дори и на един от изброените елементи води до неоснователност на предявения иск.

В тежест на ищеца е да докаже противоправното поведение, вредите /вида и размера им/ и причинната връзка между тях. Вината се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 от ЗЗД). Оборването на презумпцията е в тежест на ответника.