Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 673 от 07.06.2022, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 2956/2021
Вид
Решение № 673
Подписан
07.06.2022
В сила
05.08.2022
Състав
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Велико Търново, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20214110102956 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Л. Н. К. и Ж. Н. К. срещу „Х.” ЕООД, с която се иска ответникът да заплати на ищцата сумата от 120 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпила трудова злополука, довела до смъртта на сина й Н. Н. К., а на ищеца сумата от 100 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпила трудова злополука, довела до смъртта на брат му Н. Н. К., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетенията.

Ищците твърдят, че са съответно майка и брат на Н. Н. К., който в началото на м. август 2020 г. е започнал да работи без сключен трудов договор в заведение за хранене към къща за гости „Р. Л.“, стопанисвана от ответника. Твърдят, че на 20.8.2020 г. е настъпила смъртта на Н. К. при злополука, обявена за трудова с разпореждане на ТД на НОИ – Велико Търново. Сочат, че въпреки констатациите на контролните органи, представителят на дружеството-работодател отказва да признае вината си и проявява безчувствено и безскрупулно поведение - както към факта на злополуката, така и към скръбта на близките. Заявяват, че в резултат от смъртта на своя родственик са преживели болки и страдания с висок интензитет, които се засилват от поведението на работодателя, който не изказва съжаление за случилото се.

Ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете.

Заявява, че не е сключвал трудов договор с починалия, респ. че последният не е работил по трудово правоотношение с него, както и че по този повод е налице висящо производство пред ВАС. Твърди, че в деня на инцидента Н. К. е извършвал еднократна 1 дейност на подпомагане в кухнята, като същият е извършил неправилна, неправомерна, нерегламентирана и излишна дейност, включвайки наобратно щепсел, предизвиквайки поставяне под ел. напрежение оборудването в кухнята. В този ред на мисли, заявява, че починалият сам е причинил инцидента, а евентуално – че го е съпричинил в голяма степен.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковата молба, като моли за уважаване на предявените искове. Счита за безспорно установено, че смъртта на Н. К. е причинена при изпълнение на трудовите му функции, че злополуката е призната за трудова по надлежния ред, както и че в резултат на същата за ищците са настъпили неимуществени вреди със значителен интензитет. Оспорва възражението за съпричиняване, като счита за установено обстоятелството, че злополуката е причинена от технически неизправен електрически уред, както и че на починалия не са проведение каквито и да било инструктажи относно безопасните условия на труд.

Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване на исковете. В писмена защита сочи, че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен със социално-икономическата обстановка в страната, а неговата цел да бъде източник на справедливост, която според ответника се обективира в по-нисък размер обезщетение от този, който ищците претендират. Намира за установено, че пострадалото лице е допринесло за инцидента, поради допусната груба небрежност при боравене с електроуред. Моли за цялостното, респ. за частичното отхвърляне на исковете.

С протоколно определение от 29.3.2022 г. съдът допусна изменение на иска, предявен от Л. Н. К., чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 150 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 20.8.2020 г. трудова злополука, довела до смъртта на сина й Н. Н. К..

Великотърновският районен съд, като взе предвид изложеното от страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено постановление на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.

Велико Търново от 11.11.2020 г., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Н. Н. К. и „Х.“ ЕООД. Според въпросното постановление, Н.

Н. К. е изпълнявал длъжността „готвач“ с място на работа – Къща за гости „Р.“, находяща се в с. Р., ул. „Д.“ № 2, с прилежащото към нея заведение за бързо обслужване „Р.“, считано от 20.8.2020 г. В мотивите на постановлението е посочено, че на 20.8.2020 г. в кухненското помещение на Къща за гости „Р.“ Н. Н. К. е претърпял злополука, довела до смъртта му. С Решение № 193/28.6.2021 г. по адм. дело № 741/2020 г. на Административен съд – Велико Търново жалбата на „Х.“ ЕООД срещу 2 постановлението от 11.11.2020 г. е отхвърлена, като въпросното решение е оставено в сила с Решение № 1584/18.2.2022 г. по адм. дело № 9851/2021 г. на Върховния административен съд.

Въз основа на постановлението на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Велико Търново на 3.9.2021 г. е издадено разпореждане на ТД на НОИ, гр. Велико Търново, с което злополуката с Н. К. от 20.8.2020 г. е приета за трудова. В протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката е посочено, че според съдебно-медицинската експертиза смъртта на Н. Н. К. е настъпила в резултат на спиране на сърцето, причинено от действие на ток с високо напрежение. Отразено е, че в кухнята на заведението за хранене, в което починалият е работел, е имало технически неизправен фритюрник, щепселът на който е бил включен неправилно в контакта, при което чрез металните му крачета се е офазила металната конструкция на масата, до която се е допряло тялото на Н. К.. Посочено е, че при проверката в инспектирания обект и в частност в кухненското помещение е установено, че въпросният фритюрник е захранван от трифазно напрежение посредством трифазен щепсел и контакт, като в щепсела защитната клема е била свързана и се е използвала като работна „0“, а не е била свързана да изпълнява само защитни функции. Констатирано е, че щепселът на фритюрника позволява обратното му включване (размяна на фаза и нула) към мрежата, като е отразено, че е изискана документация, отразяваща периодичните изпитвания и проверки при експлоатация, включително за ремонтите, с оглед установяване правилното инсталиране и използване на въпросния фритюрник, както и поддържането му в добро експлоатационно състояние, но такава документация не е представена.

Изискани са и книги за документиране на проведените инструктажи по безопасност и здраве при работа, като е представена само книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (начален инструктаж), но не и книга за документиране на проведени инструктажите по безопасност и здраве на работното място - периодичен и извънреден.

Заключено е, че работодателят „Х.“ ЕООД е допуснал нарушения на чл. 10, т. 2, чл.

166, ал. 3, т. 1 и т. 3 и чл. 200, ат. 1, т. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; и на чл. 11, ал. 5 от Наредба РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодичното обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване па здравословни и безопасни условия на труд.

По делото няма данни и твърдения разпореждането на ТД на НОИ, гр. Велико Търново от 3.9.2021 г., с което злополуката с Н. Н. К. е приета за трудова, да е обжалвано от „Х.“ ЕООД, поради което съдът приема, че въпросното разпореждане е влязло в законна сила на 28.10.2021 г., както е посочено в същото.

От показанията на св. В. Д. – сестра на ищцата, ангажирана за установяване на интензитета на претърпените от ищците болки и страдания, става ясно, че след смъртта 3 на Н. К. животът на неговата майка Л.К. на практика е спрял. Свидетелката заявява, че след инцидента сестра й е престанала да работи, тъй като е нямала сили, облепила е цялата си къща в снимки на покойния си син, с чиито портрети разговаряла, спряла е да се храни и чакала сина си да се върне. Свидетелката сочи, че самата тя е останала без работа, тъй като е трябвало да се грижи за сестра си и за техния баща, както и че е водила Л.К. на лекар в психодиспансера в гр. Велико Търново, където същата е останала за лечение. Твърди, че от лечебното заведение на ищцата са предписали лекарства, които тя приема и понастоящем. Заявява, че е налице промяна и във външния вид на сестра й – същата отслабнала, станала небрежна и неорганизирана, запознала да говори на по-висок тон и по-неспокойно, увеличила цигарите и по цяла нощ стояла на двора при кучето си. Свидетелката твърди, че близнаците Н. и Ж. са били дълго очаквани в семейството на сестра й, като единствената раздяла между двамата братя е била по време на средното им образование. Сочи, че след това двамата не са се разделяли, като са продължили образованието си в университета „Асен Златаров“ в гр. Бургас, след което са започнали да работят в „Слънчев бряг“, а впоследствие са заминали за Ирландия, където са живеели и работили заедно.

Св. Д. Ц. – съсед на Л.К., твърди, че преди инцидента със сина й ищцата е била лъчезарен човек, но след трагедията животът й коренно се е променил – същата станала емоционална и изнервена, облепила стаята си със снимки на Н., всеки ден плачела и не й се правело нищо, започнала да ходи по лекари и да приема лекарства.

Заявява, че към настоящия момент състоянието на ищцата по-скоро се влошава отколкото да се подобрява. Определя като силна връзката между Л.К. и нейните синове, както и връзката между двамата братя. Сочи, че в Ирландия Н. и Ж.К.и са живеели в една квартира и са работели в ресторантьорската сфера, като счита, че двамата са били доста близки.

Според показанията на св. Л. У., ангажирана от ответника за установяване на възражението му за съпричиняване, в деня на инцидента Н. К. й е помагал в кухнята на заведението за хранене в с. Р.. Свидетелката заявява, че излизайки от кухнята е видяла как пострадалият е протегнал ръка към контакта, макар да твърди, че не е възприела дали същият е държал нещо в тази си ръка, тъй като видимостта й е била ограничена.

По-насетне в показанията си обаче, св. Уол заявява, че ясно е видяла как Н. К. включва щепсела в контакта (макар по-рано да твърди, че видимостта й е била ограничена от „островче“ в кухнята), като уточнява, че ако въпросният щепсел просто се погледне, не може да се каже дали същият е в обратна посока. Твърди, че едва при пристигане на органите на полицията е разбрала, че въпросният щепсел е обърнат, както и че от действията на разследващите е установила, че щепселът може да се включи на обратно, но с прилагането на сила.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните 4 правни изводи:

Предявени са осъдителни искове по чл. 200, ал. 1 КТ, за основателността на които ищците следваше да докажат наличието на трудово или приравнено на него правоотношение между „Х.“ ЕООД и Н. Н. К. към датата на злополуката; настъпването на злополуката при изпълнение на трудовите задължения на пострадалия; наличието и размера на претърпените неимуществени вреди - претърпените болки и страдания от смъртта на техния близък, както и причинно-следствената връзка между претърпените вреди и настъпилата злополуката.

От своя страна, ответникът следваше да докаже всички възражения, които прави в производството, включително тези за липса на трудово правоотношение с Н. Н. К. и за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат.

При установеното от фактическа страна, съдът приема, че по делото е установено несъмнено, че към момента на фаталния инцидент Н. Н. К. се е намирал в трудово правноотношение с ответното дружество, че смъртта му е причинена при изпълнение на трудовите му функции, както и че злополуката е призната за трудова по надлежния ред.

Съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В случая от Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Велико Търново е издадено постановление, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Н. Н. К. и „Х.“ ЕООД, а от ТД на НОИ, гр. Велико Търново е издадено разпореждане, с което злополуката с Н. Н. К. е приета за трудова. Първият от посочените административни актове е обжалван от „Х.“ ЕООД, но жалбата на ответника е оставена без уважение с влязло в сила съдебно решение, а както вече беше посочено, по делото няма данни и твърдения разпореждането на ТД на НОИ, гр. Велико Търново да е обжалвано от „Х.“ ЕООД, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила. По тази причина, на основание чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът не може и не следва да се произнася по законосъобразността на въпросните административни актове, респ. да пререшава въпросите относно съществуването на трудово правоотношение между Н. Н. К. и „Х.“ ЕООД и относно наличието на трудова злополука.