Определение № 15820 от 23.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15820 гр. София, 23.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100504730 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 от ГПК във вр чл. 129, ал.3 от ГПК.

Образувано е по подадена частна въззивна жалба вх.№

34919/04.02.2026г от Е. С. Т. с ЕГН ********** против решение № 776/14.01.2026г по гр.д № 42091/2025 г. по описа на СРС, 69 състав, в частта имаща характера на определение, с която е прекратено производството по предявения по делото иск от Е. С. Т. с ЕГН ********** с правно основание чл.

344, ал.1, т.4 от КТ против Комисия за енергийно и водно регулиране - гр.

София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10.

Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране счита частната жалба за неоснователна, а постановеното първоинстнационно решение в прекратителната му част за правилно и обосновано.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира, че частната жалба е допустима, като подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество я намира за неоснователна, поради следното:

Районният съд е бил сезиран с предявени от частната жалбопоателка Е.

С. Т. искове на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 344, ал.1, т.4 от КТ, за признаване за незаконно на уволнението й, извършено от ответната Комисия за енергийно и водно регулиране със заповед № ТР-ЧР-202/30.05.2025г., както и за заплащане на обезщетение за времето, 1 през което е останала без работа поради уволнението, за периода от шест месеца от 01.06.25г. до 01.12.25г. в размер на 21 051,60лева и за поправка на основанието за прекратяване, вписано в електронния трудов запис. По исковете е било образувано гр.д № 42091/2025 г. по описа на СРС, 69 състав, разглеждането на което е приключило с постановено решение № 776/14.01.2026г. С последното съдът е признал за незаконно уволнението на Е.

С. Т. и го е отменил, осъдил е Комисия за енергийно и водно регулиране да й заплати сумата от 20 463,72лева по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от 20 463,72лева и го е прекратил по иска по чл. 344, ал.1, т.4 от КТ.

За да постанови прекратяването в тази част от спора, райнният съд е приел, че работник или служител разполага с право на иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, ако оспорва вписаното основание за прекратяване на трудовото му правоотношение, с твърдения, че не то е действително осъщественото и поради това между работника и работодателя е налице спор. В конкретния случай съдът е приел, че спор по основанието за прекратяване между страните по делото липсва, тъй като ищцата не твърди прекратяването на трудовото й правоотношение да е различно основание и поради това за нея не съществува правен интерес от предявяването на този иск. Позовал се е и на постановеното Решение № 110 от 23.07.2020 г. по гр.д.№ 3144/2019 г. на ВКС, IV г. о.

Постановеното решение на СРС е било обжалвано и от двете страни по делото и по жалбите им е било образувано в.гр.д.№ 4496/2026г по описа на СГС, възз. III-В състав. С постановено по него разпореждане № 12470/30.04.2026г, въззивният съд е констатирал, че по подадената частна жалба следва да бъде образувано частно гражданско дело, на основание чл. 80, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ПАС, поради което и същата е образувана за разглеждане в настоящото частно производство.

С подадения по частната жалба отговор от Комисия за енергийно и водно регулиране, се поддържа, че е законосъобразно постановеното прекратяване на производството по иска на Е. Т. иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 4 от КТ, поради липса на правен интерес от предявяването му.

Посочва, че ищцата, сега частна жалбопоателка Е. Т. не твърди прекратяване на трудовото правоотношение на различно от оспореното основание в исковата молба, а също и в хода на развилото се първоинстанционно съдебно 2 производство не е било установено трудовото правоотношение на Е. Т. да е прекратено на основание, различно от вписаното в Единния електронен трудов запис.

Във връзка със становищата на страните и предвид възприетите разрешения в Решение № 14 от 03.02.2016 г. по гр.д.№ 4023 по описа за 2015г на ВКС III г.о. за задължението на въззивния съд да изясни конкретните обстоятелства и търсената защита, поради които работник или служител предявява иск по чл. 344, ал.1, т.4 от КТ, настоящата инстнация даде указания в този смисъл на частната жалбоподателка с разпореждане от 18.06.2026г. В отговор от нея постъпи молба на 18.07.2026г, в която изложи подробни възражения по неправилното й уволнение, отново потвърди установеното между страните пред районния съд, че не е вписано основание за уволнението в трудовата й книжка, както и липсва отразяване в Единния електронен трудов запис.

При изрично извършените от частната жалбоподателка уточнения, въззивната инстанция намира за законосъобразни мотивите на районния съд в обжалвания акт, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 от К Т е предоставен на работника или служителя с цел извършване на поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. Следователно искът цели промяна, като работодателят при уважаването му е задължен да впише в книжката точното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а не онова, което целенасочено или по погрешка, е било отразено в нея, без да съответства на истинското основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Ако съдът отмени обжалваната заповед за уволнение, то по силата на постановената от съда отмяна, липсва прекратяване на трудовото правоотношение, а оттам и необходимост от промяна в записа в трудовата книжка. В този смисъл е налице и съдебна практика, като освен посоченото от районния съд, разрешенията са възприето и в Определение № 105 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 429/2009 г., IV г. о., Определение № 684 от 31.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2726/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска, Определение № 75 от 12.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3011/2008 г., II г. о.

Въз основа на посоченото въззивната инстнация намира за правилен 3 извода в прекратителната част на решението, че за ищцата липсва правен интерес от предявяването и поддържането на иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, по който въпрос спор между страните липсва. Това прави този иск недопустим и е законосъобразно прекратяване на производството по него. Обжалавният акт следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 776/14.01.2026г по гр.д № 42091/2025 г. по описа на СРС, 69 състав, в частта имаща характера на определение, с която е прекратено производството по предявения от Е. С. Т. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 от КТ против Комисия за енергийно и водно регулиране - гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10.

Определението може да се обжалва, при условията на чл.280 от ГПК, с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4