Решение № 92 от 11.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20245001000024 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 52/25.10.2023 г., постановено по т.д. № 51/2022 г. на ОС-С., с което са отхвърлени предявените от „Е.“ООД-гр.М. срещу “Е.“ЕООД-гр.С. главен иск по чл.327,ал.1 ТЗ във връзка с чл.79,ал.1 ЗЗД за сумата 102 827,15лв. с ДДС, представляваща цената на доставени, но незаплатени стоки по фактури, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 18.08.2022год. до окончателното й изплащане, и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 2 223,29лв., представляваща мораторните лихви за забавено плащане на сумите по фактурите, считано от датата на падежа за плащане по всяка фактура до 19.08.2022год., и е осъдено “Е.“ ООД-гр.М. да заплати на “Е.“ ЕООД-гр.С. съдебните разноски по делото в размер на 3 950лв.

Жалбоподателят „Е.“ООД-гр.М. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 23.11.2023 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което 1 предявените от дружеството искове да бъдат уважени. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 327,ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Е.“ЕООД-гр.С. да му заплати сумата 102 827,15 лв., представляваща неиздължена продажна цена на продадени струговани дървени колове, греди и технологична дървесина съгласно 7 броя фактури – фактура № 1/25.03.2022 г. за сума 15 520,18 лв., фактура № 2/6.04.2022 г. за сума 12 390 лв., фактура № 3/29.04.2022 г. за сума 13 752,98 лв., фактура №5/27.05.2022 г. за 22 708,68 лв., фактура №8/17.06.2022 г. за 19 471,39 лв., фактура №9/21.06.2022 г. за 744 лв. и фактура № 11/21.07.2022 г. за 18 249,92 лв., - ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 18.08.2022 г., както и сумата 2 223,29 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница, считано от датата на настъпване на падежа за плащане по всяка фактура съгласно чл. 303а,ал.3 от ТЗ до датата на предявяване на иска.

Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата „Е.“ЕООД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 20.12.2023 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените искове като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Ищецът „Е.“ООД-гр.М. твърди с исковата молба от 18.08.2022 г., че в периода 25.03.2022 г.-21.07.2022 г. е продал на ответното дружество „Е.“ЕООД-гр.С. струговани дървени колове, греди и технологична дървесина на обща стойност 102 827,15 лв., за което са съставени посочените в исковата молба 7 броя фактури, които фактури са получени от ответното дружество в деня на съставянето им, отразени са в съответните дневници на двете страни по сделката и са надлежно осчетоводени в счетоводствата им. Твърди, че съгласно чл.303а,ал.3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното 2 задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане, но ответникът не е извършил никакво плащане по задължението. Затова моли ответникът да бъде осъден да му заплати исковата сума 102 827,15 лв. ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба в съда и ведно с мораторна лихва в размер на 2 223,29 лв. за забавеното плащане за периода от датата на настъпване на падежа за плащане по описаните 7 броя фактури до датата на исковата молба.

С отговора на исковата молба от 19.09.2022 г. ответникът „Е.“ЕООДгр.С. оспорва исковете като неоснователни и възразява, че в случая по седемте броя издадени фактури не са налице реално сключени и извършени договори за продажба, ищецът-продавач не е прехвърлял никакви вещи на дружеството-купувач и ответник по делото, а с тези 7 броя фактури са документирани нереални/фиктивни сделки. Твърди, че дружеството-ищец е вписано в ТР на 2.03.2022 г. и продава на ответното дружество струговани колове на стойност 15 520,18 лв. с фактура от 25.03.2022 г., като няма никакъв превозен документ за дървесните заготовки, няма приемо-предавателен протокол, а само една фактура. Заявява, че в исковата молба няма нито дума за реално извършени продажби, а се твърди само че са налице издадени от „Е.“ООД фактури, които са получени от „Е.“ЕООД, без да се посочи, че това е ставало физически от едно и също лице. Заявява, че учредител на дружеството-ищец и негов управител е лицето Ф.К.Р., което лице по същото време е и генерален пълномощник (на практика с неограничени правомощия) на ответното търговско дружество. Заявява, че Ф.Р. е подписвал и като представител на „продавача“, и като пълномощник на „купувача“ процесните фактури и за него не е представлявало никаква трудност да изготвя каквито иска фактури за краткия период от 25.03.2022 г. до 21.07.2022 г., тъй като именно в този период управителят на дружеството-ответник Ъ. Е. е нямала физическа възможност да пребивава в Б. и да следи за работата на дружеството, а пълномощникът Р. е знаел за всички тези обстоятелства.

Твърди, че дружеството-ищец е нямало техническата възможност да изработва описваните във фактурите изделия от дърво, то е нямало и назначен персонал за такива дейности. Твърди, че между дружествата е нямало никакъв подписан договор или рамково споразумение за подобни покупко-продажби или най-малкото управителят на „купувача“ Ъ. Е. не е 3 била информирана за подобен договор. Твърди, че е налице целенасочено и системно задлъжняване на ответното търговско дружество към ищцовото, в което Р. е съсобственик в капитала му и негов управител. Твърди, че между страните по делото не са били налице реални и валидни правни сделки по продажба на изделия от дърво, поради което исковете са неоснователни.

Твърди, че приложените от ищеца 7 броя фактури не обосновават наличие на валидно задължение, тъй като зад тези фактури не се намират действително извършени сделки по продажба и на практика няма нито едно годно доказателство, което да насочва за реално извършени сделки.

С допълнителната искова молба от 17.10.2022 г. ищецът заявява, че между страните са сключвани търговски сделки по смисъла на чл. 286 и сл. от ТЗ. Твърди, че дружеството-ищец е започнало да осъществява търговска дейност след вписването му в ТРРЮЛНЦ, закупувало е стоки, които впоследствие е продавало. Заявява, че стругованите колове са краен продукт, а не необработена дървесина, поради което не се прилага режима за превоз на необработена дървесина. Заявява, че след справки в счетоводството на двете дружества лесно може да се установи от къде е закупил стоката ищеца, кога е продадена на ответника, как е превозена до Р.Т. от ответника и на кого е продадена от него, като за направения износ от ответника са създадени всички изискуеми по закон документи и стоката е съпроводена с тези документи до Т.. Заявява, че всички търговски сделки са осчетоводявани в счетоводството на ответника и въз основа на счетоводните данни са извършвани разчетите, в т.ч. и с бюджета, като за извършения износ на изделия от дърво ответното дружество е възстановявало ДДС. Заявява, че в нормативната уредба липсва изискване за сключване на договор или търговско споразумение, за да може двете търговски дружества да сключват сделки за покупко-продажба. Оспорва като невярно твърдението на ответника, че е налице целенасочено и системно задлъжняване на ответното търговско дружество към ищцовото, защото за направените износи от страна на ответника са постъпвали суми по сметката на дружеството и това е отразено счетоводно, което лесно може да се провери чрез ССЕ, като по едни от износите са постъпвали суми след износа, а по други са приспадани суми от преведени вече аванси на дружеството от клиенти в Т.. Заявява, че съгласно константната практика на ВКС отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците за 4 покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделките от задължената страна, представляват признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата, като в случая седемте фактури са отразени в счетоводните регистри на двете страни, вписани са в дневниците за покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС и ответното дружество е ползвало данъчен кредит по сделките. Заявява, че освен седемте фактури за извършената продажба, впоследствие за износа на изделията от дървесина, направен от ответното дружество, са съставени изискуемите от закона документи в това число митнически декларации, инвойс фактури, международни товарителници (ЧМР), сертификат за движение на стоките (ATR) и фитосанитарен сертификат, който се издава от БАБХ. Заявява, че митническите декларации са приключени, което удостоверява, че стоката е стигнала до крайния получател в Р.Т.. Заявява, че стругованите дървени колове, греди и строителна дървесина са закупени от българския пазар в готов вид от страна на ищеца и са продадени на ответника, като ответното дружество е извършило износ на същите и е получило плащане от купувачите.

С отговора на допълнителната искова молба от 4.11.2022 г. ответникът „Е.“ЕООД заявява, че дори и да бъде прието, че издаването на 7 броя фактури представлява търговски сделки, ищецът не може да избегне ангажирането на доводи и доказателства, за да установи наличието на реално осъществени доставки на посочените във фактурите стоки, а към допълнителната искова молба не са приложени доказателства с такъв характер. Твърди, че посочените във фактурите видове дървесни изделия попадат в режима за издаване на превозни билети при транспортирането им и липсата на представени превозни билети за количествата „продадени“ от ищеца на ответника дървесни изделия показва, че реални сделки между двете дружества няма извършени. Твърди, че по отношение на дружеството-ищец не е налице валидна регистрация в ИАГ-С. относно лесовъдна практика или такава като доставчик, която регистрация е задължителна, както и че не е налице и регистрация за осъществяван видеоконтрол на евентуално наличните негови складове с дървесина, за регистрация на GPS-апаратура и точки за контрол, както и още много други нормативни изисквания. Заявява, че учредител на дружеството-ищец и негов управител е лицето Ф.К.Р. и припокриването на функциите му като управител на дружеството-ищец и 5 пълномощник на дружеството-ответник е силно смущаващ факт относно достоверността на документалните волеизявления, обективирани в процесните фактури, на които се основава искът. Заявява, че неговата дейност в качеството му на пълномощник на ответното дружество и управител на ищцовото дружество е предмет на данъчна проверка от ТД на НАП-П., както и на проверка от Сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР-С. във връзка с подадени от ответника сигнали за нарушаване на данъчното законодателство и евентуално наличие на документални измами. Заявява, че с оглед постъпилата допълнителна искова молба, в която е направено позоваване на практика на ВКС относно доказателствената стойност на създадените и осчетоводени фактури, като се избягва темата за лицето, което е извършило пряко такова документиране, следва да се има предвид, че по отношение на дейността на Р. е налице забрана за подобни фактически и правни действия, каквато е записана в чл. 38,ал.1 от ЗЗД. Заявява, че Р. не е получавал съгласие да договаря като пълномощник на дружеството-ответник с дружеството-ищец, което дружество също представлява. Заявява, че в изключително подробното пълномощно, което му е дадено от Ъ. Е. и което е приложено към първоначалния писмен отговор, няма такова съгласие.