Решение № 29 от 28.03.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Севлиево, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря ЙОАНА СТ. КНЯЗОВА като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20244230200014 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба на М. А. С. от с. К., община С. против наказателно постановление /НП/ № 2310500208 от 13.12.2023 година на директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложено наказание глоба в размер на 500,00 лева по чл. 266, ал. 1 от ЗГ по отношение на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и наказание глоба в размер на 500,00 лева по чл. 266, ал. 1 от ЗГ по отношение на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. В жалбата се твърди, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, в подкрепа на което се излагат подробни съображения.

ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

За ответника по жалбата – директора на РДГ гр. В. Търново, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Същият намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че нарушението е установено по безспорен и несъмнен начин и че НП е законосъобразно, поради което моли да се потвърди изцяло.

1

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Във връзка с постъпили искания за с. К., община С. с Вх. № ДД-4-Б03.176/02.03.2020 година и Вх. № ДД-4-Б-03.176-/1//09.11.2021 година от П.И.П., А.Б – главен експерт „Опазване на околната среда“ в Община Севлиево и Р.Н – главен експерт „Опазване на околната среда“ в Община Севлиево извършили проверка, при която установили, че на ул. „*“ № 15 в с. К., община С. имало разположен един орех – общинска собственост, който се намирал в непосредствена близост до гаража и каменната ограда на имота на г-н П., и бил наклонен към уличното платно с наличие на опасно надвиснали клони над електрическата мрежа. При проверката било установено, че корените на ореха били проникнали в основите на посочените гараж и ограда, като пред входната врата на гаража имало видими пукнатини по бетоновата основа. Във връзка с тези констатации проверяващите преценили, че е наложително премахването на ореха с цел предотвратяване на инциденти и щетите, които би продължил да нанася същия върху посочените по – горе съоръжения и отправили предложение до Кмета на Община Севлиево да разреши премахването на ореха – общинска собственост. За констатираните обстоятелства било издадено Експертно становище от 07.06.2023 година.

Въз основа на него, на 08.06.2023 година кметът на Община Севлиево издал Разрешително № ЗСО-10/08.06.2023 година, с което разрешил отсичането на един орех, намиращ се на ул. „*“ № 15 в с. К., община С..

На 15.06.2023 година, след отсичането на ореха от служители на Община Севлиево, жалбоподателят натоварил дървесината от отсечения орех на трактор ТК 80 с рег. № *** и се отправил към кметството, където следвало да разтовари дървесината.

Докато транспортирал същата, преминавайки през центъра на селото, бил спрян за проверка от служители на ИАГ – София - свидетелите М. С., В. К. и Ю. Л., които съставили Констативен протокол Серия ИАГ № 200120 от 15.06.2023 година, в който записали, че жалбоподателят транспортирал с горепосочения трактор, теглещ ремарке, 1 куб.м. пространствени широколистни дърва от дървесен вид орех, немаркирани с КГМ, ОМ или ПМ, както и непридружени с Превозен билет /ПБ/, удостоверяващ законният им произход.

Въз основа на този констативен протокол, същия ден срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване административно нарушение /АУАН/ от свид. М. С., в който същият описал горепосочените фактически обстоятелства, които квалифицирал като нарушения на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят записал в графата за възражения, че няма такива и че е съгласен с констатираното от 2 служителите на ИАГ. Жалбоподателят не е депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на този акт било издадено и обжалваното наказателно постановление № 2310500208 от 13.12.2023 година на директора на РДГ – Велико Търново. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 213, ал. 1, т.1 и т. 2 от Закона за горите , поради което и на основание чл. 275, ал.

1, т. 2 от Закона за горите му е наложил наказание глоба в размер на 500,00 лева по чл.

266, ал. 1 от Закона за горите за нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и глоба в размер на 500,00 лева по чл. 266, ал. 1 от ЗГ за нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от показанията на разпитаните свидетели М. С., В. К. и Ю. Л., както и от приетите по делото писмените доказателства: Разрешително № ЗСО – 10/08.062023 година; АУАН от 15.06.2023 година; обжалваното наказателно постановление; Констативен протокол № 200120 от 15.06.2023 година; Разписка за отговорно пазене № 031394 от 15.06.2023 година;

Сигнално писмо до РП – Габрово, ТО – Севлиево; Постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 18.08.2023 година; Констативен протокол № 010586 от 25.10.2023 година; Ценоразпис за продажните цени на добита дървесина от временен склад на ТП ДЛС „Росица“; Покана за доброволно изпълнение; Известие за доставяне; Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 година на министъра на земеделието и храните; Заповед № 1 и Експертно становище от 07.06.2023 година – л. 48 от делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:

Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира, че същата е основателна.

След анализ и съвкупна преценка, както на събраните по делото многобройни доказателства, така и на доводите, изложени от страните, съдът възприе тезата на защитата за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

От представените по делото писмени доказателства – Експертно становище от 07.06.2023 година /л.48/ и Разрешително № ЗСО – 10/08.06.2023 година /л. 6/ безспорно се установява според съда, че транспортираната от жалбоподателя – кмет на с. К., община С., дървесина, е добита от отсечения съгласно разрешителното на кмета на Община Севлиево орех, намиращ се на ул. „*“ № 15 в село К., община С.. Същият е бил отсечен, тъй като бил наклонен към уличното платно и бил с опасно надвиснали клони над електрическата мрежа. Освен това корените му били проникнали в основите на гаража и оградата на Петко П., като пред входната врата на гаража имало образувани пукнатини от тях. Отсичането на ореха е било извършено законосъобразно 3 след издаването на разрешително от кмета на Община Севлиево, каквото се изисква по силата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата за опазване и изграждане на зелената система на територията на Община Севлиево. Съгласно тази разпоредба: „Писмено разрешение за преместване, премахване или кастрене на дървесна и храстова растителност се издава от Кмета на Общината или оправомощено от него длъжностно лице, въз основа на експертно становище.». Съобразявайки тази разпоредба на горепосочената наредба и местонахождението на отсечения орех – на улица в село К., община Севлиево съдът приема, че отсичането на такива дървета – общинска собственост, респективно тяхното транспортиране се регулират ог горепосочената наредба, а не от Закона за горите. В подкрепа на това становище на съда е и разпоредбата на чл. 1 от Закона за горите, който гласи следното: « Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми.“. В чл. 2 на този закон са посочени изчерпателно кои земи, площи и насаждения представляват гори и горски територии, като дърветата, общинска собственост, и разположени в урбанизирани територии, безспорно не са сред тях.

Следователно редът за сеч, извоз, транспортиране и съхраняване на добитата от тези територии дървесина се регламентира от наредбата на община Севлиево, а не от Закона за горите, който в случая е неприложим. От това следва, че служителите на ИАГ не са компетентни да издават актове за установяване на административни нарушения на горецитираната наредба и съответно наказващият орган, в лицето на директора на РДГ - Велико Търново, не е компетентен да издава наказателни постановления, с които да налага санкции за такъв вид нарушения. Констатирането на същите и съответно съставянето на АУАН е възложено по силата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата на длъжностни лица от общинската администрация, определени със заповед на Кмета на Общината или на служители на МВР /ал. 2/, а издаването на наказателните постановления е възложено на кмета на общината.

Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от некомпетентни органи, което прави актовете незаконосъобразни и налага отмяната на обжалваното наказателно постановление като такова.

Предвид изхода на делото АНО дължи на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от 650,00 лева, която сума е съобразена според съда с обстоятелството, че на жалбоподателя са наложени наказания за две нарушения в размер на по 500 лева за всяко едно от тях.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 2310500208 от 13.12.2023 4 година на директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на М. А. С., за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложено наказание глоба в размер на 500,00лв.

/петстотин/ лева по чл. 266, ал. 1 от ЗГ и за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложено наказание глоба в размер на 500,00лв. /петстотин/ лева по чл. 266, ал. 1 от ЗГ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО да заплати на М. А. С., направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от 650,00лв. /шестстотин и петдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.

Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________

5