Решение № 806 от 30.06.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………… гр.

Варна ..................2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Варна, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева

ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова

Мария Даскалова при секретаря Деница Кръстева и с участието на прокурора Владислав Томов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №995/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от

„Герматех” ЕООД, ЕИК *****, против Решение №256/13.02.2020 г. постановено по НАХД №3434/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 03-010326/29.08.2018 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „Герматех“ ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5000 лева, за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, като е намален размера на наказанието „имуществена санкция“ на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Жалбоподателят сочи, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и наложеното наказание е несправедливо.

Твърди се, че въззивният съд не е съобразил наведените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на наказателното постановление. Посочва, че решението е постановено в противоречие на събраните доказателства. Изложени са доводи, че са налице предпоставки за приложението на чл.405а от КТ. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП.

Ответникът

– Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, чрез юрисконсулт оспорва жалбата.

Намира, че от събраните доказателства се установява извършеното нарушение, поради което решението на Районен съд – Варна следва да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила оспореното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното: На 25.06.2018 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект – жилищна сград, намираща се в гр.Варна, ***Контролните органи установили, че на партерния етаж има пет работника, които поставяли вътрешна изолация. След като се легитимирали проверяващите установили, че възложител на строежа е „Металекс инвест”, като след разговор с работниците, същите посочили, че работят за „Герматех” ЕООД. Заявеното от работниците било описано в констативен протокол, в който А.И.посочила, че работи, като майстор - шпакловчик от 25.06.2018 г. с работно време от 08.00 ч. до 07.00 ч., с почивни дни събота и неделя и уговорено трудово възнаграждение от 250 лв. седмично. И.и останалите работници посочили, че нямат сключени трудови договори. Актосъставителката Митева се свързала по телефона с Д., който бил упълномощен да представлява дружеството и насрочила документална проверка, от която се установило, че между И. и „Герматех” ЕООД няма сключен трудов договор. За така констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 03-010326/20.08.2018 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Съдът е приел от правна страна, че И. е изпълнявала трудови функции, като майстор-шпакловчик, в полза на касатора, без да е имало сключен трудов договор между страните, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора. За да постанови решението си съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Подробно са изложени съображения защо се кредитират едни и се отхвърлят други доказателства. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състава на нарушението, като това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество за неспазване на трудовото законодателство. Прието е, че размерът на наложената имуществена санкция е завишен, предвид това, че липсват доказателства за други нарушения на Кодекса на труда с влезли в сила наказателни постановления, поради което е намалил размера на наложената санкция на 1 500 лв.

Оспореното решение е законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

В деня на проверката е установено, че А.И.е на строителен обект, намиращ се в гр.Варна, ***От показанията на свидетелите Митева и Начев се установява, че при проверката Иванова, заедно с още 4 работника, са били на партера, като са поставяли вътрешна изолация. Свидетелите посочват, че работниците не са били с фирмено облекло, но са били с работно облекло. Твърденията на свидетеля Д., че е извикал А.И.и Д.А.да видят обекта и да се договорят за евентуалното му изпълнение, се опровергават от установената фактическа обстановка и свидетелски показания, че И.и още 4 лица са изпълнявали трудови функции, изразяващи се в действия по поставяне на вътрешна изолация, като са били с работно облекло.

Изготвените в хода на административното производство документи – протоколи, справки и др., съдържащи данните за резултатите от извършената проверка, доколкото са изготвени по надлежния ред и съдържат изискуемите реквизити, са годно доказателствено средство и съдържанието им не е опровергано от касатора.

Касационният състав намира, че по категоричен начин е доказано обстоятелството по престиране на труд, както и всички характеристики на трудовото правоотношение, в това число и качеството работодател на дружеството-касатор, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Предвид това, съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на касатора на основание чл.414, ал.3 от КТ, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ.

Неоснователно е възражението в жалбата срещу наказателното постановление, че нарушението е квалифицирано по „чл.62, ал.1...”, който състав се отнася до нарушаване на формата за сключване на трудов договор. Безспорно административнонаказващият орган се е позовал на цитираната разпоредба, но също така е посочил и разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, според която трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. С цитирането на двете норми, административнонаказващият орган е целял да посочи, че няма сключен трудов договор между И.и касатора, а също така и че трудовият договор следва да бъде сключен в писмена форма, поради което не е налице нарушение на квалификацията на установеното административно нарушение. Следва да се отбележи, че страната срещу, която е издадено наказателно постановление се защитава срещу фактите описани в него, а не срещу правните норми, поради което не е нарушено правото на защита на дружеството. В наказателното постановление ясно е посочена разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, която е послужила като основание за налагане на имуществената санкция. Нормата на чл.414 ал.3 от КТ съдържа точно пет конкретни състава на административни нарушения, а първият сред които е неспазване на правилото на чл.61 ал.1 от КТ – трудовия договор се сключва между работодателя и работника преди постъпването на работа. Нарушението се състои в приемане на работа на работника или служители без сключен трудов договор. В наказателното постановление изрично е записано, че санкционираното дружество, в качеството си на работодател, е допуснал до работа лицето А.И.без преди това да е сключил трудов договор с нея.

Тези факти напълно съответстват на съставомерните елементи на деянието по чл.414, ал.3 предл. първо, вр. с чл.61 ал.1 от КТ.

Неоснователно се твърди в касационната жалба, че въззивният съд не е кредитирал твърденията в жалбата, както и доказателствата. Районен съд - Варна подробно и задълбочено е анализирал доказателствата, както и е съпоставил твърденията на разпитаните свидетели – актосъставители и представителят на дружеството, като е разграничил показанията на Д., предвид това, че е заинтересован от изхода на производството, както и че показанията му противоречат на фактите. Въззивният съд е приел, че същите са нелогични и вътрешно противоречиви.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че административното производство не е завършило, поради което е допуснато нарушение на чл.405а от КТ. Производството по чл.414, ал.3 от КТ е с административнонаказателен характер, за което се налага глоба или имуществена санкция. В това производство административнонаказващият орган е установил, че с работника не е бил сключен трудов договор, като лицето изпълнява трудови функции в полза на дружеството касатор. С производството по чл.405а от КТ се установява, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2, но съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Според чл.12 от ЗАНН административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. В производството по чл.405а от КТ целта е да се обяви съществуването на трудовото правоотношение, лицето да се ползва от правата и задълженията на трудовия договор с работодателя. Производството по издаване на акт по чл. 405а от КТ не е преюдициално относно производството по налагане на имуществена санкция за нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, тъй като фактите въз основа, на които се издава НП са установени с АУАН, а не с постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение.

Следва, че е неоснователен доводът на касатора, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено преди влизане в сила на акт по чл. 405а, ал.1 от КТ.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението е несправедливо, предвид факта, че въззивният съд е намалил размера на наложената имуществена санкция от 5 000 лв. на 1 500 лв., колкото е минимума, според чл.414, ал.3 от КТ.

В оспореното решение подробно са изложени съображения за неприложимост на чл.28 от ЗАНН и защо деянието не представлява маловажен случай, които касационният състав споделя изцяло.

Предвид изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от ответника, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В

СИЛА Решение № 256/13.02.2020 г., постановено по

НАХД № 3434/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.

ОСЪЖДА „Герматех” ЕООД, ЕИК *****, с управител и представляващ Т.Д.Д. да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда” Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.