Решение № 11850 от 17.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11850 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110141935 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Д. М., ЕГН **********, чрез адв. М. Л., със съдебен адрес .., против .., ЕИК ., със седалище и адрес на управление ., представлявано от В.Т.- изпълнителен директор.

В исковата молба са изложени твърдения, че на името на наследодателя на ищцатаМ.М., имало открита партида в ответното дружество с абонатен № . за имот, находящ се в .., на която били начислени суми за предоставени ВиК услуги в общ размер на 8270,84 лв. за отчетен период 04.07.2012-10.03.2021 г. Ответникът претендира заплащането на процесната сума с Констативен протокол № СВ 0004551/21 г. Поддържа се, че за ищцата е настъпило наследствено правоприемство за 1/3 от наследството на М.М.. Оспорва да дължи процесната сума поради липса на облигационна връзка между страните. Ищцата оспорва да е собственик или вещен ползвател на имота. Посочва, че до имота не са били доставени процесните ВиК услуги, респективно доставката на същите не съответстват на нормативните изисквания, същите не са отчетени правилно. Оспорва се процесният имот да е водоснабден. Оспорва уредите за отчет да са технически изрядни и да са минали необходимите метрологични проверки. Поддържа недължимост на исковата сума и поради настъпила погасителна давност.

Като излага тези доводи, процесуалният представител на К. Д. М. обуславя правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за признаване за установено на недължимостта на вземането в размер на 1000 лв. от общо 8720,84 лв., начислена по клиентски № . за имот, находящ се в ...

С исковата молба ищцата представя писмено доказателство, което моли да бъде приобщено към доказателствения материал по делото.

В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представите поддържа предявения иск. Представя допълнително писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор. С него пълномощникът на .. изразява становище, на първо място, за нередовност на исковата молба, като сочи, че е налице неяснота в искането на ищцата, тъй като претендира отричане само 1 на част от задължението към ответното дружество. Със същите мотиви пълномощникът на ответника обосновава и възражението си за недопустимост на частичния отрицателен установителен иск, за което излага подробни съображения. В случай, че не бъдат приети възраженията за недопустимост, ответникът признава предявения иск по основание и размер. Моли да бъде постановено решение при условията на чл. 237 от ГПК и да не бъде уважавано ищцовото искане за присъждане на разноски. Излага доводи, че ответникът не е причина за завеждане на делото, тъй като не е предприемал действия за принудително събиране на погасените по давност задължения. Сочи се в отговора, че извънсъдебната покана до длъжника заплащане, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането. Процесуалният представител на ответника прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С отговора ответникът не прави доказателствени искания. Не изразява становище по приемането на писменото доказателство, представено от ищцата.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищцата К. Д. М. е наследник на М.Д.М., починал на 31.03.1999 г. – негова внучка, дъщеря на сина му Д.М.М., починал на 31.10.2010 г.

С констативен протокол СВ 0004551/21 г. от 12.10.2021 г. е установено, че М.М. има задължения към ответното дружество в размер а 8 793,43 лв. за обект с клиентски номер ., находящ се на адрес в ... Констативни протоколи за задължения за същия имот и клиентски номер на името на М.М. са съставени и на 14.04.2022 г. и 13.10.2022 г. По делото са приети като писмени доказателства и фактури с № № 0053369203 и **********, с което са осчетоводени задължения за ВиК услуги за горепосочения имот, като задължено лице по счетоводните документи е посочен М.М..

Ответното дружество е изпратило писмо до Е. М. (друг от наследниците на М.М.), с което я уведомява, че задълженията за водоснабден имот, находящ се в .., клиентски номер . за периода от 07.04.2012 г. до 10.03.2022 г. са в размер на 9 308,76 лв. Към писмото е приложена таблица със задълженията по месеци, период и с отбелязване на номерата на фактурите и начина на засичане на потребените количества.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният отрицателен установителен иск за допустим и основателен, предвид следните съображения:

По възраженията за недопустимост, направени в отговора на исковата молба, съдът се е произнесъл в мотивите на определението по чл. 140 от ГПК, поради което е безпредметно тяхното преповтаряне. Следва допълнително да бъде посочено, че за ищцата е налице правен интерес от отричането на процесното парично вземане, тъй като тя е наследник на лицето, на чието име се води партидата в ответното дружество, респ. е носител на задължението към водоснабдителното дружество.

Разгледан по същество, искът е основателен.

На първо място, ответникът не доказа, че наследодателят на ищцата М.М. е собственик, вещен ползвател или суперфицияр на процесния водоснабден имот. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради- етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Ето защо и при липса на доказателства, че наследодателят на К. М. е бил собственик, ползвател или титуляр на право на строеж върху процесния водоснабден имот, то не е потребител на ВиК услуги и не дължи 2 тяхната стойност.

На второ място, искът е основателен, тъй като задълженията, чието отричане претендира ищцата, са погасени по давност. Вземанията на ответното дружество имат характер на периодични такива по смисъла на задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС, поради което по отношение на тях е приложима нормата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, според която давностният срок е тригодишен. Ето защо и с оглед обстоятелството, че падежът на процесните задължения е настъпили повече от три години преди датата на депозиране на исковата молба и приключване на устните състезания по делото, са погасени по давност. Погасяването на вземанията на .. по давност се признава от ответното дружество.

Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът счита, че искът, предявен от Г.Н., следва да бъде уважен.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени разноските за заплащане на държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Според съда, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната процесуална норма предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото, а именно: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В случая е налице само второто изискване – признание на иска от ответната страна.

Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от предявяването на иска, инициирал настоящето производство. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият демонстрира претенция по отношение на погасените по давност задължения, начислявайки същите като дължими и въпреки изрично отправена до ответника молба, .. не е отписало от счетоводните си книги погасените по давност задължения. Възражението за изтекла в полза на длъжника погасителна давност представлява субективно потестативно право, което може да се упражни само по съдебен ред, поради което именно предявяването на отрицателен установителен иск е способ длъжникът да защити правото си да осуети възможността на кредитора да претендира по съдебен ред погасени по давност вземания. Правният интерес в случая се извежда от установяване със сила на пресъдено нещо между страните кои вземания, за кой период и в какъв размер са погасени по давност. Ответникът не следва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение № 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11105/2017 г.).

Предвид горните доводи, съдът счита, че ответникът дължи заплащането на разноски.

Тъй като ищцата е представлявана безплатно от адвокат при условията на чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата, разноските за адвокатско възнаграждение, които са дължими в размер на нормативно установения минимум от 400 лв., следва да бъдат присъдени в полза адвокат М. Л.. Ищцата е представлявана от трима адвокати, но с оглед разпоредбата на чл.

78 ал. 1 от ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение са й дължими само за един адвокат.

Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

3

РЕШИ:

По иска, предявен от К. Д. М., ЕГН **********, против .., ЕИК ., със седалище и адрес на управление ., представлявано от В.Т. - изпълнителен директор, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1000 лв. (хиляда лева), предявена частично от общ размер на отреченото вземане от 2 756,95 лв. (две хиляди седемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки), начислени задължения по клиентски № . за имот, находящ се в .. за периода от 04.07.2012 г. до 10.03.2021 г.

ОСЪЖДА .., ЕИК ., със седалище и адрес на управление ., представлявано от В.Т. изпълнителен директор да заплати на адвокат М. Л. Л., ЕГН **********, вписан в Адвокатска колегия – София, със служебен адрес в .. сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата, като ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер.

ОСЪЖДА .., ЕИК ., със седалище и адрес на управление ., представлявано от В.Т. изпълнителен директор да заплати на К. Д. М., ЕГН ********** разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. (петдесет лева).

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4