Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 10.05.2026, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 156/2025
Вид
Решение № 93
Подписан
10.05.2026
В сила
05.08.2026
Състав
МАРИАНА МОМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 147 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 181 т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 184 ал. 1 т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 184 ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25 ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Добрич, 10.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА МОМЧЕВА при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от МАРИАНА МОМЧЕВА Административно наказателно дело № 20253230200156 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. Х. М. ЕГН ********** срещу НП № 25 0851 – 000053/03.02.2025г., издадено от Началник Група в ОД на МВР Добрич, Сектор Пътна Полиция Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение: по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 181 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева; по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 184 ал. 5 във вр. с чл. 184 ал. 1 т.

1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна 1 проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 05.01.2025г. около 11.38 часа в село С. на ул. „*** управлява моторно превозно средство трактор с рег. № ***, с прикачен инвентар /плуг/, като не оставя достатъчно странично разстояние между управляваното МПС и уличен стълб, и го удря разкъсва кабели на ел. табло, собственост на ел. разпределителната мрежа и допуска ПТП с материални щети. Тракторът няма валиден годишен технически преглед.

По отношение на нарушението по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП:

Съдът намира, наказателното постановление за незаконосъобразно, а и за необосновано в тази част.

От фактическа страна нарушението е описано като „няма валиден ГТП“.

Съобразно разпоредбата на чл. 181 т. 1 от ЗДвП наказва се с глоба 50 лева, собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед.

При обвинение за извършено нарушение чрез бездействие на административнонаказателно отговорното лице да изпълни свое правно задължение в определен срок, то за да е налице годно повдигнато и предявено обвинение, трябва при описанието на нарушението да се съдържа твърдение за конкретна крайна дата, до която е следвало да бъде изпълнено това задължение. Изписването единствено, че срокът е изтекъл, но без да се обвърже с конкретна дата, не представлява надлежно твърдение за факт, който да е индивидуализиран по време, а директен правен извод. Така жалбоподателят, е поставен в положение да се брани единствено срещу правните изводи на АНО, които са направени от неизвестни и неясни фактически обстоятелства. Изначално е препятстван и съдебният контрол, тъй като при това крайно пестеливо фактическо описание съдът, не би могъл да установи дали действително към дата 05.01.2025г. жалбоподателят е трябвало да представи процесното моторно превозно средство на технически преглед.

Липсва както пълно описание на нарушението, така и приложени доказателства по преписката. Макар, че пороците при описанието на нарушението не могат да бъдат преодолявани от доказателствата по делото, само за пълнота следва да се отбележи, че в случая не са ангажирани и никакви доказателства, от които да се установява нарушението да е извършено. Жалбоподателят няма задължение да доказва невинността си, тъй като той се ползва от общата презумпция за невиновност. Цялата доказателствена тежест в процеса се носи единствено от административнонаказващия орган, като отговорността не може да почива на 2 предположения.

Основанието за отмяна на НП в тази част, не е единствено доказателственият дефицит, а и изначалният порок при описанието на нарушението. Последният не може да бъде саниран едва във фазата на обжалване пред съд на наказателното постановление. Празнотите при описанието на нарушението не могат да се отстраняват от доказателствата последните служат за проверка на обосноваността на административното обвинение, а не за неговото допълване. Затова съдът проверява законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление така, както то е издадено. Порокът при описанието на нарушението е допуснат и при съставянето на АУАН, което представлява съществено процесуално нарушение по чл. 42 т. 4 от ЗАНН.

Абстрактното посочване, че даден срок е изтекъл не представлява описание на конкретни факти, подлежащи на доказване, а директни правни изводи. Редовността на описанието на нарушението е изисквало посочване на конкретна дата, до която в случая да се твърди, че е бил валиден последният преминат технически преглед. Съдът, не може да събира доказателства общо, без очертаване на съответните подлежащи на доказване обстоятелства.

Липсата на фактическо описание на нарушението, освен, че препятства съда при събиране на относими доказателства, нарушава и правото на защита на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено и срещу какви факти да се защитава. В случая в АУАН и в НП е посочена единствено датата на установяване на нарушението, но не и датата на неговото извършване, което препятства и служебно дължимата проверка за спазване на давностните срокове по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, тъй като при нарушения, осъществени чрез бездействие, но когато е имало определен срок за изпълнение на задължението, то нарушението ще е довършено още с изтичането на срока.

Така очертаният минимален стандарт, на който да отговаря описанието на нарушението по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП, е възприет и в съдебната практика така Решение № 228 от 17.02.2017г. по к.а.н.д. № 122/2017г. на Административен съд - Пловдив; Решение № 1153 от 17.05.2018г. по к.а.н.д.

№ 573/2018г. на Административен съд - Пловдив; Решение № 1344 от 21.07.2017г. по к.а.н.д. № 1176/2017г. на Административен съд - Пловдив. С неизпълнението на тези изисквания е допуснато съществено процесуално нарушение, което недопустимо е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Това налага наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, в частта по точка 1, с която на основание чл. 181 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

По отношение на нарушението по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП:

3

Съобразно разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.

189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които като еднопосочни, логични, последователни и безпротиворечиви, се кредитират изцяло от съда и които доказателства установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Според показанията на актосъставителя Б. Г. Б., последният е посетил местопроизшествието по подаден от свидетеля по АУАН сигнал. Установил дирите на трактора, разкъсването на кабелите на ел. таблото, като траекторията съответствала на нанесените щети. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетеля по АУАН И. Д. П., според които жалбоподателят с плуга на трактора е ударил ел. таблото. П. е бил на терасата, когато съпругата му го е уведомила, че в дома им няма ток. Тогава П. отива до стълба, вижда, че таблото е „завъртяно“. След това отива при жалбоподателя и му казва, че е ударил таблото. Жалбоподателят му отговаря: „Кажи, че все едно някой е минал и е ударил стълба. Все едно е неизвестен извършител“. Свидетелят П. първо позвънил в ЕОН, които направили протокол, но му казали, че трябва да се обади на 112. Позвънил и на 112. Пристигнала полиция. Свидетелят заявява категорично, че тракторът е бил управляван от жалбоподателя.

Обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 184 ал. 5 във вр. с чл. 184 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

Съобразно разпоредбата на чл. 184 ал. 5 във вр. с чл. 184 ал. 1 т. 1 от ЗДвП /действаща към момента на установяване на нарушението/ когато в резултат на нарушения по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 са причинени вреди на пътното превозно средство, на пътници или на други лица, нарушителят се наказва с глоба в размер на 100 лева.

4

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

В настоящия случай, съдът намира, че административно наказание от посочения вид, в определения размер, предвиден от законодателя би ответствало на тежестта на нарушението и би изпълнило целите на административно наказателната превенция, визирани в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление по точка 2 следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 25 - 0851 – 000053/03.02.2025г., издадено от Началник Група в ОД на МВР - Добрич, Сектор Пътна Полиция Добрич, в частта, в която на Е. Х. М. ЕГН ********** за нарушение по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 181 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25 - 0851 – 000053/03.02.2025г., издадено от Началник Група в ОД на МВР - Добрич, Сектор Пътна Полиция Добрич, в частта, в която на Е. Х. М. ЕГН ********** за нарушение по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 184 ал. 5 във вр. с чл. 184 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5